Да правиш, или да не правиш

Сцена от добре известния филм на Сали Потър "Урок по танго". Какво всъщност искат тези двамата един от друг, че така сериозно се скарват? Как така дамата трябвало да "не прави нищо"? Нали танцува, а не е седнала някъде в удобно кресло? Как така да не прави нищо? И защо, когато "прави" нещата, тя ограничава кавалера? Дори и в хореография?

А обратната гледна точка? Какво иска да каже Сали, когато го обвинява, че той бил танцувал не с нея, а с публиката?

Ще си позволя да направя свободен превод, вид компилация от няколко статии и рецензии на филма в мрежата.

Да започнем оттук:
За тези от нас, които някога са танцували, в "Урок по танго" има допълнителна стойност в това, как Сали Потър изразява екзистенциалният конфликт на аз, аз и другият, аз и светът в самият акт на обучение и танцуване на танго, вкл. на сцена. Неизбежно човек се влюбва в танца, в учителя, в партньора, и в един момент се озоваваме в точка, където вече тази първа любов се е трансформирала в по-дълбока страст, Пабло, критикувайки сериозно Сали за неудачното изпълнение при едно тяхно публично участие, избухва: "Нищо, нищо не трябва да правиш когато танцуваш". Въпреки че звучи като обикновен мачизъм от страна на мъжа, желаещ жената да е в сянка, и предизвикващ отбранителните доводи на Сали върху смисъла на воденето и следването; изпълнителите, като някакви мистици, знаем, че Пабло е прав. Човек може да прекара години, дори цял живот в усилия за постигане на майсторството, което прави възможно това "нищо". И все пак, както двойната природа на всичко в "Урок по танго", ние знаем от друга страна, че усилията на Сали да бъде равна на сцената на една танго-звезда, е не по-малко валидна гледна точка. В този смисъл, самият филм е нейният отговор.

Следващият откъс от статия няма да превеждам директно, а по-свободно в частта, която ни интересува. Най-вече защото авторът използва термини, които идват от книги ("Tao Te Ching" и "I and Thou"), която повечето хора не са чели:
Във филма, Пабло обвинява Сали в преиначаване на това, което иска да изрази в танца. Критикува я заради това, че тя "прави" нещата в танца. Всяко "правене" създава реакция, то не позволява верен отговор, защото е несвободно, и несвързано. Ефектите на "правене" са много, например: неподходящо напрежение; внезапно отпускане, срив в момент, най-малко очакван; колебание; бързане; подрипване; затягане и т.н. Когато кавалерът усеща тези неща, това нарушава потока (flow) на танца. Такива реакции изсмукват енергията му (буквално) и го "завързват", правят го несвободен. Той е вкусвал свободата, и иска пак да лети. Той иска да бъде Небето, а иска от нея тя да бъде Земята. Иска тя да бъде Ин за неговият Ян, моментално възприемаща всяка негова посока. като нищо не пречи на връзката, която той чувства с музиката; с вдъхновението, което напира да излезе; със свободата и жизнеността, врящи в жилите му. Той не иска празнини, напрежения и колебания, просто перфектното състояние, когато всичко сякаш тече без усилия, Танцът се танцува сам, а двамата партньори общо участват, празнуват го и получават цялата му благодат.

В същото време Сали изразява друга гледа точка, не по-малко валидна. Тя не отрича това, което Пабло казва. Нито пък признава, че само тя е виновна за всичко. Тя е чела "I and Thou", и знае за важността на връзката в танца. Но от друга страна, тя усеща, че Пабло е избрал "аз-то" отношение в частност към нея. Оттук следва, че това дори не е бил истинският Пабло, който е танцувал с нея, това е бил "аз-то" Пабло, вместо "аз-ти". И този "аз-то" Пабло не е танцувал с нея, а с някакво "то". Този подход може да се изрази в напрежение, сривове, натиск, манипулации, колебания, бързане, стягане, движение насила и т.н. Когато дамата усети това, тя се чувства изгубена и безпомощна. самотна, нещастна в танца. Изобщо не се усеща нормално самата тя. Тя е вкусвала радостта от истинската взаимовръзка. Не иска нищо да пречи на връзката ѝ с музиката и партньора, на прозореца, който я свързва с Живота, с красотата и духовната енергия, която чувства в себе си. Тя не иска дистанция, манипулация, предателства. Просто този поток, чрез който Танцът се излива в танцьорите, свързвайки ги двамата, празнувайки и приемайки цялата му благодат.

Как ви се струва? Излиза, че двамата страдат от едно и също нещо - липсата на връзка. За един кавалер е невъзможно да танцува, ако не чувства връзката - ако усеща дамата френетично мъчеща се да "прави" нещата, вместо да се свърже с него и да позволи на него да танцува "двойката". От друга страна, дамата чувства липса на връзка, чувства всички негативни ефекти от напразните опити на кавалера да се справи със ситуацията чрез прекалено "водене", манипулиране и други действия в името на това, да реализира стъпките - естествено, когато няма връзка, всичко това е просто ужасно. И точно това ужасно състояние никак не й помага да възстанови доверието и да успее да се свърже отново с него.

По-нататък, силен момент: "Истинският майстор в танго води по такъв начин, че дамата няма идея какво се случва, но тя следва по начина, по който реката следва релефа на земята: моментално, безусловно, без въпроси и колебания, просто тече във вярната посока.". Това като критика към Пабло, който бил прекалено силов, прекалено механичен. Може би е вярно, но след като не танцува с добра дама, не е ясно дали тази силовост не е предизвикана точно от неуменията на Сали.

Тук не мога да не спомена, че тези неща се избягват просто с владеене на техниката на ходенето - вижда се във видеото, че нищо такова няма, поне не и у Сали :-) А Пабло, поне външно изглежда добре, но истински можем да преценим, само ако му дадем грамотна дама.

Интересна е и критиката към Сали. Според книгата "I and Thou", тя би могла да се отвори за "аз-ти" връзка, въпреки "аз-то" подхода на партньора, което би могло да му повлияе, и да го превключи в "аз-ти". Но дори и да не стане, човек може да отвори "аз-ти" връзка дори със камък. Камъкът не може да бъде друго, освен камък. Пабло, дори и с подход "аз-то", си е перфектен кавалер, и тя би могла да се отвори в "аз-ти" връзка, като това би довело до добър танц, въпреки че би станало още по-добре в другия случай.

Много подобно на горното, в предишната публикация споменах, че човек понякога трябва да изпробва другия, като му даде доверието си - тук го казват като "отваряне в аз-ти връзка". И че това би могло да доведе до трансформация на другия. Ако излезем от прекалено абстрактните философии, тази трансформация би могла да се изрази в подобрение на техниката на един талантлив, но неосъществен още кавалер - ако усети, че дамата следва точно движенията му, той ще ги коригира, когато, където и колкото е нужно. Докато, ако дамата е дистанцирана, и следва активно, "правейки" нещата, той никога няма да се пробуди.

И накрая, малко психология, откъс от тук:
Ако един мъж има строго контролирано или манипулативно детство, той придобива твърде много "женска енергия". Тангото му е немощно. Няма енергия в стъпките му, не прави никакво усилие за това. Дори не знае кога и как би могъл да го направи. Неговата природна спонтанност е била подтисната в детството. По едно време в тази посока влияеха дори и женските движения от миналия век.
По този начин един такъв мъж несъзнателно следва силната личност у една жена в живота и в тангото. Той има вътрешен страх "да не сгреши нещо пак", да не срещне неодобрението на жената. Силно се стреми да бъде вежлив, "разбран" и да угажда на жените. Но в същото време това го кара да изглежда като "печен картоф" на дансинга.

От друга страна някои жени пък влизат в мъжкото пространство, вкарват енергия вместо него, и парализират желанието му да създаде каквото и да е. Отнемат му свободата да танцува и импровизира. Такива жени също не осъзнават какво вършат, и искрено опитват да "правят" танц за мъжа, че дори и с украшения.
Когато една жена има твърде много "мъжка енергия", и много разочарования в живота, тя го изразява чрез "активно" танцуване. Въпреки това, всички жени имат желанието и мечтата да танцуват със "силен" кавалер, някой, който ще ги прегърне и отнесе нанякъде към едно щастливо и красиво място. Е, поне за времето на танца . . .

И в двата случая, това не е добро танго. И жените, и мъжете трябва да се научат как да балансират липсата, или излишъка на "мъжка енергия". Така ше подобрят танца си. А и животът им ще стане по-хармоничен и щастлив.
Дами! Позволете на мъжете да ви водят. Не му говорете в танца, не опитвайте да му "помагате" или обучавате. Просто бъдете с него в този момент. Не си мислете, че "знаете" и не очаквайте стъпките. Някой ден може да попаднете на много напреднал кавалер, и тогава може много да се изненадате колко малко знаете всъщност. Тангото се случва точно тогава, когато не знаете какво ще последва, и създавате движение, базирано на съобщението, което идва от партньора.

Е, колко хубаво, и накрая "прас!", създавала дамата движение на основата на съобщението, идващо от кавалера. Дълбоко несъгласен съм - по-скоро бих казал "поддържате такова състояние на тялото си, което да му позволи да направи нужното движение, под влияние на въздействие, идващо от кавалера". Ключовата разлика е "въздействие", вместо "съобщение". Но сега няма да повтарям пак защо едното е по-добро от другото.

В търсене на "ентрега"

The search for 'entrega'

Превод на тази статия.

"Има теория, че дамата може да се повери на танца изцяло, осъществявайки пълна връзка с партньора. Това състояние се нарича "ентрега" и означава да се подчиниш, да се отдадеш. Някои дами не харесват това понеже считат, че това описва ситуация, когато всякакъв самоконтрол е изгубен, давайки на кавалера твърде много власт. Беше ми интересно обаче да узная, че терминът идва от глаголa ‘entregarse’, възвратен глагол означаващ не точно да се предам под натиск, а сам да избера да го направя с дадена цел - тънка, но многозначителна разлика.

За една дама да направи това обаче, тя трябва да вярва в партньора си - че той ще я води през танца безопасно, така че тя да може да почувства музиката чрез него. Доверието обаче не може просто така да се вземе като даденост.

Наскоро танцувах с кавалер, който през цялото време водеше линейни болео назад. Това, което той ми водеше обаче, винаги се разбиваше, буквално почти, в тялото ми. Тъкмо да се осъзная, и хоп, следващият удар. Накрая аз му казах, че не харесвам болео, и особено линейните, понеже се страхувам, че ще ритна някого. "Отпусни се,", каза ми той, "довери ми се!".

Помислих, че очаква прекалено много. Той танцува добре, но нямах много практика с него и да се предположи, че ще му дам пълното си доверие след само един танц не беше правилно. Може би съм прекалено консервативна и сериозна, или пък това е което различава добрия тангеро от танцьора.

Има интересно споменаване на "ентрега" на сайта Tango and Chaos. Там се споменава, че тя се състои от три компонента, Мъж, Жена, Музика. Всички части трябва да са равнопоставени и това ми изглежда много смислено.

Следователно, да се иска от мен да дам доверие просто така, все едно услужвам с парче дъвка, не е нещо, което ще проработи."

Така, сега малко коментари от мен:
- Първо, това за ентрегата, че е само теория, изобщо не е вярно. Съществува си и още как. И може да се осъществи с добро владеене на техниката на ходене, както проповядвам като някакъв фанатичен пророк :-)
- Второ, щом един кавалер така напъва да прави болеота в стил нуево, значи вероятността да има идея какво е това енгрега, е много, много, много малка. И той наистина не е заслужавал доверие.
- И трето, понякога, за да разбереш дали можеш да се довериш някому, трябва да го направиш априори. Т.е. в контектста на танго, трябва да се свържеш с него и да провериш може или не може да те води в стил "енгрега".

The demented ping-pong ball; and what in fact the tango embrace is . . .

Цитат от танго-блог (оригиналът по-долу):
"Както при всяко обучение, ранните години в танго са критичен период. Но точно те често са море от неизвестност. Не знаем какво е точно тангото всъщност, не ппзнаваме музиката, не знаем в какво се състои да си добър кавалер, не знаем за стиловете в танго, не можем да отличим добър учител от лош. Ние просто отскачаме като заблудена топка за пинг-понг; от учител към учител; от кавалер към кавалер; от близък към отворен хват; от милонга на милонга; от град на град; търсейки прозрение без да знаем какво изобщо имаме нужда да прозрем.

А очите ни ни мамят, и се влюбваме в танцьори, които ни заслепяват със страхотни изпипани двжиения с крака, украшения, ганчота, болеос . . . и глупаво вярваме, че нашата цел е да изкопираме техните трикове и да изглеждаме също толкова изящни, да сме способни да се сработим с всекиго и да танцуваме на всякаква музика.

А в края на нашето търсене, ако имаме късмет, ние започваме да разбираме че, не, не това е то всъщност. Че съществува един вечен, беззвучен и безвременен център на този танц, и пътят към този център е през връзката между двамата, танцовата прегръдка. И че, над всичко, нашата роля в тази прегръдка е това, в което трябва да се фокусираме"

Поради невъзможност от точен превод на embrace в една дума на български, ще поясня последните изречения в светлината на едно от възможните значения на думата (websters-online-dictionary.com):
11. To include as parts of a whole; to comprehend; to take in;
T.e. да бъдем част от цялото - страхотно си пасва това на танго. Т.е. трябва да се фокусираме точно върху това, да знаем каква е нашата роля в това, да образуваме заедно едно цяло. Може и да звучи много философски, но в останалите публикации достатъчно добре обяснявам конкретно какво е нужно.

В добавка - за същите тези страхотни движения и украшения - точно те СЪЩО се нуждаят от базата на танца, формирането на двойката от двамата като част от едно цяло. Точно това е пътят към истинското изящество в танца.

Оригинален текст:
“…like all learning, the early years of tango are crucial. And the early years of tango are often a sea of unknowing. We don’t know what tango really is, we don’t know the music, we don’t know what constitutes a good leader, we don’t know about different styles of tango, we don’t know whether a tango teacher is any good. We bounce like a demented ping-pong ball from teacher to teacher, from leader to leader, from close embrace to open hold, from milonga to milonga from country to country seeking enlightenment without knowing what it is we really need to know. And our eyes beguile us and we fall in love with followers who dazzle us with gorgeous footwork and foolishly believe that our goal is to mirror their tricks and look exquisite and be able to perform at will with anyone and dance to any music. And at the end of all our seeking, and if we’re very lucky, we begin to understand that no, that’s not it all. That there is a still, soundless, timeless, eternal centre to this dance and that the way to this centre is through the embrace. And that, above all else, our own part in the embrace is where our focus needs to be.”

Активно и пасивно следване

Има ли предимства в активната дама?

Има естествено. Всичко, което съм казал досега, важи за основната техника, техниката на ходенето. Дамата може да бъде активна, и всъщност това е добре дошло, стига да знае какво прави. Тя може да модифицира танца според своето усещане в много голяма степен, според музиката и конкретното си настроение. И аз нямам нищо против, даже ми е интересно това. Проблемът е, че това ниво на умения трябва да бъде достигнато - сигурно са единици в света тези, които наистина го могат. Но най-напред трябва да се научи и овладее напълно базата - т.е. ходенето с пасивно следване, основата на този танц.

Активното следване при една грамотна дама не е, за да затормози и обезсмисли идеите на кавалера. А е, за да ги разнообрази, да го предизвика да покаже най-доброто от себе си. Вместо това, активността се разбира като примитивен начин да се оправдае неграмотното ходене и като цяло, лошо следване. Такова следване затормозява нещата, оттам и грозното, мудно и нерадостно танцуване, 99% от времето по нашите милонги. В същото време, танцуването на Милко с някоя хиперреактивна дама, чиято активност се вижда от самолет, може да не изглежда мудно, но пък е трудно въобще да се припише някаква степен на качество, така че да кажем, че наблюдаваме аржентинско танго.

Истинското активно следване не е в противовес на пасивното следване, защото всъщност това е активност, проявявана "върху", на базата на пасивното. Дамата продължава да бъде пасивна по отношение на движението в по-голямата част от времето. Това, че тя може, с точно подбрани импулси, да промени нещо в танца, хич не значи, че тя не следва пасивно през останалата част. В моментите на активност, дамата просто изземва воденето, в по-малка, или в по-голяма степен. И точно затова се искат големи умения, за да се получи както трябва. Но през цялото останало време, дори и само по съображения за качеството на движенията и танца като цяло, дамата си следва пасивно, което е нетменна част от качественото ходене.

Жалко за всички тези заблудени хора, които смятат, че с няколко часа претупани уроци по ходене са научили нещо, и вече са на нивото, да могат да си позволят активност у дамата. Тези заблуди и самозаблуди са нищо повече от една голяма котва, която задържа тяхното развитие. А ходенето не е толкова трудно, но за начало трябва да знаеш, че не го знаеш. И да знаеш, че нищо не правиш без това умение.

Първо, колко хора у нас знаят, че не знаят? Просто в един момент, всички се обявяват за напреднали, или за учители, решават, че могат да ходят, и не вярват на този, който твърди друго. Всички губим от което.

И второ, колко хора у нас знаят, че без ходенето изобщо не танцуват този танц? Че просто нищо, ама съвсем нищо смислено не правят? Крайно малко, може би само аз. И при това положение аз съм лошият тип, който незнайно защо, може би щото е лош, се опитва да им развали илюзиите.

A EVARISTO CARRIEGO

Много драматична музика, разнообразно темпо, т.нар. концертно танго. И е задължително да се покаже с танц драмата, заложена в музиката. Трябва да има нерв, живот, нежност, отчаяние . . . но и трябва да умееш да танцуваш.

Оскар и Джоржина:


Гавито и Марсела:


Чавдар и Дани:


Ayelen y Walter:


Paula Tejeda y Lucas Carrizo:

И пак, и пак това пусто равновесие

Много приказки се изговориха, много коментари се изписаха, никой пак не разбра :-) Когато илюстрирам танго техниката с клипове, може би греша, като показвам Хавиер Родригес. Много по-изчистени примери са тези на Карлитос Еспиноса:



Тъй, милонга като милонга. "Вервайте ми" такъв танц е тотално невъзможен, и би се превърнал в едно грозно бутане, ако дамата правеше и най-малкият опит за самостоятелно движение, камо ли да се намества на вертикалната ос, както някои люде твърдят. То затова и никой не може дори да наподоби милонга в България. Ето за леко-недовиждащите, забавен кадър:

Има ли още бълнуващи за самостоятелно равновесие? Вероятно да, хората в голямата си част не са особено наблюдателни и особено разумни. Има много двойки, в които дамата се пъне да се движи сама, но не и в този клип, не и при това качество на танца.

Ако все пак държите да се занимавате с глупости, ето едно подходящо упражнение:

This secret is a secret even after it's told

Попаднах на горната фраза в един блог по съвсем друга тема. "Тази тайна остава тайна дори и след като е разказана". Да, точно това се случва в танго. Тези, които знаят как да танцуват, уж обясняват, уж обучават, уж семинари изнасят и какво? Няма особен ефект, повечето хора нищо не успяват да разберат. Ето Цвети ме хвали, че не се уморявам да обяснявам как се танцува танго. Е и? Някой да е разбрал? Пишат ми тука разни коментари и писма, с цел да докажат, че не съм прав. Да, но няма как да стане, преди да са разбрали какво казвам. Самото това пънене да ми обясняват как греша е много странно. Особено от хора не особено опитни. И не, мили хора, нищо не сте разбрали. За мое и ваше съжаление. Наистина тази тайна не може да се разкаже. Всъщност може, правя го 100%, съвсем буквално до степен на "механизация", но не, няма кой да разбере. Хората не знаят български език. Не и в качеството му на буквален, формален изказ. Човек който никога не е усещал 100%-товото единство с дамата, как тя прави точно това което искаш, точно в момента който искаш, как не чувстваш да те задържа нито за момент, и да не ограничава движенията ти нито за момент. Съжалявам, докато сами не изследвате и усетите това, няма да разберете. А аз, докато съм сам в България в това усещане и разбиране на нещата, се налага да търпя подигравателното отношение на разни недоумия.

Да стъпиш, или да не стъпиш . . .

Това е въпросът пред дамата в течение на една стъпка - и отговорът е - никога, освен ако не се налага. Т.е. дамата никога не сменя опорния крак, освен ако не ѝ се налага. А кога се налага? Когато кавалерът определи краят на крачката, мястото на стъпване. Без значение от дължината на крачката, нулева, къса, средна, дълга и всички междинни дължини. Бях веднъж на един частен урок с аржентинска двойка - те горкичките, ми обясняваха как крачките били три вида, къси, средни и дълги. И се "индикирали" по различен начин от кавалера в самото начало, така че дамата да знае каква дължина да изпълни. Голяма глупост, добре че още тогава бях в час и напълно ги игнорирах, иначе вероятно щях да съм много объркан. Всички крачки са еднакви като техника. Например, нулевата крачка или "смяна на тежестта" на място. Дамата бива просто преместена от крак на крак, като бива придържана леко във височина, за да не се окаже, че е "залитнала" в някоя непредвидена посока. Всички останали крачки включват "залитане" в контролирана (частично или напълно) посока. Залитането не е неконтролиран процес, а отработено движение, което други учители наричат например "проекция". Никога не се просто проектира кракът, без вече да имаме движение в съответната посока. И тази проекция е пропорционална на движението. Малко движение, малка проекция. Грешно е да се изстрелва напред (или назад, встрани) някакъв изправен крак, без да има движение в съответната посока. Особено грешно е това да се придружава с неводено приклякане. Но да не се отклоняваме - връщаме се на това, че дамата никога не стъпва преди кавалера. Многобройните неориентирани поклонници на активната дама естествено ще се съгласят, но ще твърдят, че тя ще трябва да усети кога да стъпи. Аз пък твърдя, че дамата усеща, но не дали трябва да стъпи, а чак след като е вече "стъпена" чрез съответното физическо въздействие от кавалера. Най-интересното е, че това последното не трябва да се учи, работи 100% с напълно необучени дами. Веднъж нестъпили сами (тази част иска обучение), дамите биват "стъпени" съвсем безпроблемно в нужният момент от опитния кавалер.

Моментът на безкрайното отлагане на стъпването се вижда добре в това видео - още в самото начало има красноречиви моменти:


Няма значение каква е крачката, няма значение скоростта, няма значение колко е напреднало движението - дамата просто не стъпва, остава на оригиналния крак, докато не получи въздействие и не се окаже върху другият. Няма дебнене и разсъждаване кога е този момент, тя просто чака да се случи.

Ако видеото по-горе ви е тъмно, ето друго:


А ето и една вече несъществуваща, но много майсторска двойка - добра илюстрация както към тази, така и към предишната публикация:

Андреа, Хавиер, Антон и неговите тояжки

Преди време показах едно видео, как Anton Gazenbeek танцува с тояжки (пръчки, sticks). Тогава не обясних защо това е важно, сега ще кажа две думи. Умелият кавалер не дава знаци, а води директно дамата си. Тя, като всяко физическо тяло, има определени инерционни и други свойства, които са неизбежни от гледна точка на механиката. Имаме избор - или да ги игнорираме, при което те непрекъснато ще ни се мешат и пречат - бидейки физически явления, няма как да изчезнат. Или ще ги овладеем, и ще ги ползваме, за да танцуваме по-добре. И така, първото и най-важно свойство на дамата по отношение да двойката е опората. Моля, да не се бърка със стила "апиладо", където с това се прекалява. Ето видеото с тояжките, страхотна илюстрация на този принцип:



Ето, стравнете дали Андреа през повечето време не предлага тази опора точно както една тояжка, без да се клати и да се пъне да мърда в разни посоки:


По някаква странна причина, всичките ми ученички досега бяха напълно неспособни да разберат тази проста функция. Жалко за усилията от моя и тяхна страна.

Десетте разлики?

И
Една и съща музика, една и съща дама . . . има съществена разлика в резултата. И не, не само защото едното е повече репетирано.

Другото „танго”

Не знам какво да кажа? Аржентинското танго може и да не се танцува съвсем точно по начина, по който човек нормално ходи по улицата, но хич не е далеч. А това смешно и абсурдно нещо по-горе? Чия „умна” идея е била да се вземе тангото от Буенос Айрес и да се вкара в чужда естетика? Като ги гледам, непрекъснато имам чувството, че дамите от някои две двойки ще си кюснат главите доста здраво и болезнено.

Не че хората, танцуващи т.н. „стандартни” танци, не намират естетика в това, което правят. Но както казах вече, тази естетика е чужда на тангото - най-вероятно идва от валс или подобен танц. Да се правят такива бурни, отсечени движения в заучени фигури най-малкото е тотално непрактично на "la pista"-та, ще се изпотрепят със сигурност. Както идеално се вижда от „професионалистите” по-горе.

Не че и в шоу-ориентираното арж. танго няма понякога човек чувството, че ще изтрепят публиката, но поне двойките танцуват всяка отделно - иначе, макар и да не си кюскат главите, просто ще се наритат :-).Ето за илюстрация едно посредствено изпълнение:


А иначе, нормалното танго си е просто това:

От гледна точка на дамата. . .

Жалко е, че макар и интернет пространството да изобилства с материали, посветени на танго техника, малко от тях успяват да се „откъснат” от перцепциите на кавалера за танца и да обърнат поглед към също толкова значимия въпрос за ролята на дамата. Което е наистина странно, имайки предвид, че качеството на танца се определя в еднаква степен, както от умението на кавалера да води, така и от умението на дамата да го следва.

Искам да направя едно кратко обобщение на някои от важните (поне според мен) елементи от дамската техника, които са част от техниката на пасивното следване, както и да споделя някои наблюдения от собствения ми опит в това направление.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в самото начало на заниманията ми с танго, беше концепцията за свързано движение на дамата и кавалера. Това буквално преобърна на 180° традиционната представа, която имах за танца като такъв – а именно като за две партии, които дамата и кавалера изпълняват всеки сам за себе си. При „пасивното следване”, тази идея е отречена. Тъкмо напротив, движението е ЕДНО, инициира се и се осъществява от кавалера, който в своето движение увлича и дамата със себе си, за да реализира стъпка. Т.е. при „пасивното следване” двойката се разглежда като едно цяло, като единна система, чиито „елементи” се движат едновременно.

(Нагледни материали по темата има в статията „Обърнато махало”)

Силата на тази концепция се състои в следните ефекти, които произтичат от нея:

1. Дамата и кавалерът се движат в абсолютен синхрон, което им позволява да бъдат в ритъма на танго през цялото време на танца. (Разбира се, стига кавалерът да има чувство за ритъм. :-) Т.е. няма опасност дамата да се забави или да избърза и така да стопира или „пришпори” движението, което на свой ред отваря пред кавалера огромно пространство за импровизация и разнообразява възможните комбинации от стъпки, които той може да реализира съвместно с дамата.

2. Свързаното движение е безпогрешно. Т.е. няма опасност, разсъждавайки върху движението и посоката му, дамата да го видоизмени или възпроизведе неточно, стъпвайки не там, където кавалера е предвидил. В този смисъл, в рамките на „пасивното следване” максимата, че „дамата никога не греши” е вярна на 100%. Ако дамата следва „пасивно” и единствено кавалерът е натоварен със задачата да насочи и осъществи движението, всяка грешка, която последва от това, е грешка във воденето. :-)

Следващият момент при „пасивното следване”, който ме изненада, беше концепцията за споделеното равновесие. Това е логично следствие от първия принцип, че двойката е едно цяло, единен организъм, чиито елементи се движат едновременно. Естествено е, за да може да се осъществи тази едновременност на движението във времето, равновесието на двойката да бъде също ЕДНО. Иначе казано, дамата и кавалерът играят ролята на „опора” един за друг (нали всеки от тях стои на своя опорен крак по време на танца, така че във всеки отрязък от време, двойката деликатно се балансира от два опорни крака – един на кавалера и един на дамата).

И тази концепция поражда следния положителен ефект в танца:

Когато не пази своето равновесие, а го е делегирала на двойката, дамата „олеква”. В чисто практически смисъл това има огромно значение за лекотата и плавността на танца, прави кавалера изключително „маневрен”, тъй като дама, която не се е „закотвила” стабилно в пода, може да бъде водена без големи усилия. Нещо, което позволява на кавалера да импровизира свободно, да прави собствени украшения и цялата двойка се движи по-живо, динамично и игриво.

Следният пример доста добре илюстрира концепциите за споделения баланс и едновременност на движението:



Нещото, което ме накара да изгледам записа няколко пъти беше особената подвижност в областта на прасеца и глезена на опорния крак на Андреа през целия танц. Нещо, което е много добре видимо на видеото. Кракът на дамата е изключително олекотен при всяка следваща стъпка, което позволява тази подвижност на глезените и цялостна визия за нестабилност. Положителният ефект от нестабилността на Андреа е, че тя позволява във всеки един момент Хавиер да промени рязко посоката на движение, да предприеме поредица от бързи или по-бавни стъпки, да направи пивоти или каквото друго реши, със скоростта с която реши и в посоката, в която му хрумне. :-)
Нищо от това не би било възможно да се направи с обичайната за него естетика на танца, ако дамата стабилно пазеше равновесието си, и ако от кавалера се изискваше да го преодолее силово, за да направи всяка следваща стъпка. Определено танго техниката на Андреа е изумителна, точно толкова, колкото и тази на Хавиер. :-)

Ето още един пример, този път милонга:



Може би трябва да се спра и на концепцията за „пасивността” на следващия. Това реално е необходимата „съставка”, за да имаме налице едновременност на движението и споделен баланс. Под „пасивност” се има предвид способността на дамата да изчака кавалера сам да инициира и осъществи движението, т.е. да не се опитва да го отгатне и направи самостоятелно, да не избързва, нито да забавя движението. С други думи, това е умението да „протегнеш крак” пропорционално на силата, вложена от кавалера в движението, която на свой ред ще предопредели дължината на крачката, мястото и времето на стъпване. Действието на кавалера, което трябва да „породи” движението на дамата се усеща като „залитане”. (Нали дамата не пази равновесието си, следователно на кавалера му е нужно да приложи много лек натиск, за да породи залитане, в посоката, в която иска да стане движението). Най-важното изискване при „пасивността” е всеки един от елементите на стъпката да бъде изцяло извършен със сила, вложена от кавалера – тук се има предвид от протягането на крака в началото (1), до стъпването (смяна на тежестта)(2), през прибирането на крака, който е бил опорен в предходната стъпка (3) – цялата триада на стъпката трябва да се осъществи с премерено действие от страна на кавалера, а не самостоятелно от дамата.

Това е и основната разлика между „пасивното” и „активното” следване в танго. При „активното” следване, дамата реализира и трите компонента на стъпката сама, след като посоката на движение ù е била бегло маркирана от кавалера!

Може би трябва да се спра малко и на самото усещане, което е следствие от „пасивното следване”. За съжаление като дама само с 1 година практика, трябва да призная, че техниката на „пасивното следване”, нито се усвоява мигновено, нито е достатъчно устойчива в началото и изисква продължителни занимания, за да се затвърди. Затова и не мога да кажа, че техниката на ходене ми се получава винаги. А и дори и когато се получи успешно, естествено е далеч от идеала. Но за една година – толкова. :-)

По-интересният момент е свързан по-скоро с цялостното усещане от танца, когато техниката ти е наред. Усеща се наистина лекота, а възможностите ти за придвижване в пространството, като че ли се увеличават многократно. Можеш да позволиш на движенията да се случат с много по-голяма точност и бързина от обичайната за теб, ако трябва самостоятелно да ги изпълниш, без намесата на кавалера. В същото време, това че кракът ти е олекотен и не пазиш самостоятелно равновесието си, резултира в особеното усещане за под, гладък като „стъкло” (просто не влагаш излишна тежест в опорния си крак, той олеква и дори и по-грапава повърхност на пода престава да бъде проблем при пивоти) и за „умерена нестабилност” – чувстваш, че нямаш равновесие и, че кавалерът може да те завърти, разклати или придвижи в посоката, в която реши, като в същото време имаш достатъчно стабилност, за да не се страхуваш, че ще залитнеш в неправилна посока или паднеш. Няма напрежение или борба, усещането е за напълно синхронно движение, такова, каквото не можеш да отгатнеш и изчислиш как да реализираш самостоятелно.

Шах, гушкане или танц

Какво имам предвид под шах? Кои са шахматистите в танго?
Ами много просто - в шаха няма значение как преместваш една фигура, има значение само къде я преместваш. И след това следващ ход, и следващ, пак от значение къде. Една партия (или част от нея) е последователност от местения. Много подобно се държат повечето от хората в танго, затова и ги наричам шахматисти. Интересуват се само да си направят движението, комбинацията. Т.е. да стъпят там дамата и кавалерът криво-ляво някъде си, в определена последователност. А качеството на движението и танца като цяло? Кучета го яли. Не ги интересува. Или изобщо нямат сетива за него. Танцът за тях е шахмат.

В различна плоскост, има едно друго мнозинство - на "гушкачите". Те не се интересуват особено от фигури - те държат на качеството на танца - но го третират по-скоро като гушкане, отколкото като танц. Важно е да сме комфортно прегърнати, и да се местим без сътресение, за да не се разваля "хорошо"-то.

Всъщност, танго е нещо съвсем друго, макар и да включва в себе си и гушкане, и комбинации. Но най-важното е как извършваме дадена стъпка. Танго е ТАНЦ. Тук гушкачите държат да отбележат, че е "социален" танц. Може, но ако дадем предимство на "социалното", и неглижираме "танцовото", точно какво правим? Гушкаме се, не повече от това. Не че е лошо, просто танцът го няма в този случай.

Затова, когато говоря за важността на начина на стъпване като основа на добрия танц, много малко хора имат понятие за какво иде реч. Шахматистите се чудят, недоумяват, те нямат такава гънка в мозъка си. Гушкачите пък, не го смятат за важно, даже напротив, за тях това е вредно. Ако тръгнат да изучават техника, ще се окаже в един момент, че изискват съответната такава и от партньора си - което ще прати гушкането по дяволите.

Затова и ми е трудно с учениците, огромното болшинство от тях са или шахматисти, или гушкачи.

The step is not complicated, but there are some secrets

"Стъпката е проста, но има някои тайни". Всъщност, тайни няма. Всичко е сравнително просто, и има, макар и малко, информация по въпроса. Проблемът е, че тази информация е затрупана от тонове дезинформация, разпространявана от стотици и може би хиляди лъжеучители. Ето и в горното видео, дамата казва в един момент "He moves me . . ." - аз отдавна твърдя, че това е ключът към танцуването на танго, дамата е пасивна по отношение на движението си и е местена от кавалера във всяка крачка - и не само твърдя, но и добре съм разбрал как това се прави, за да е лесно, приятно и красиво отстрани. Но кучетата ли лаят (едно само куче май), а керванът си върви.

Нещо гнило в Дания?

Прави ми впечатление, че от 2008-ма насам (вкл.), някак нивото на световните шампиони, излъчвани в Буенос Айрес е доста съмнително. Корупция ли има, хората в журитата ли почват да недовиждат с възрастта, какво ли? . . .

Все пак, едната година, добре. Другата година, добре. Ама три години подред да стават очевидни "грешки"?

Ще илюстрирам нещата само с категорията "Tango Escenario", тъй като разликите са по-видими. В "Tango de Salon" само ограничен кръг ценители могат да разберат защо например тазгодишните шампиони просто не владеят основната техника, въпреки парфюмираното им танцуване.
Започваме от 2007-ма, последните истински шампиони:


Неоспоримо майсторство. Няма 6-5 :-)

Следва 2008-ма:

Aми не е лошо, но някак хореографията е скучна, показват известно майсторство чак накрая, но и тогава е някак тежичко, някак неубедително, с неохота изпълняват по-бързите моменти.

Второто място, много подобно, пак тежест в танца:


Ето една добре танцуваща двойка, но без данни за каквото и да е класиране:


Ще се опитам да намеря по-добър пример (за да не са все Хосе и Наталия), stay tuned.
Например тази двойка танцува по-майсторски от шампионите, но са ми леко странни:


Следва 2009-та година, ровя си аз веднъж из мрежата и попадам на това:

Прави ми впечатление страхотното майсторсто, и това, че са чак на 11-то място. Сравнете с шампионите от тогава, които ужасно (карикатурно направо) танцуват:


Изпълнението на Хосе и Наталия по-горе е заснето с 15fps (накъсано видео), затова потърсих други записи:




9-тото място:

И 9-тите са с класи по-добри от шампионите, странна работа, да не кажа нещо по-силно.

Какво се случва тази година (2010)?
Шампионите:

Посредствена история . . . не толкова зле колкото миналата година, но все пак, това ли са танцьори "световни шампиони"?

Отново Луис и Наталия:

Не е така добро, както предната година, но все пак, висока класа. Може би вече са уморени да участват година след година и да бъдат подценявани от малоумни или корумпирани журита. В края на краищата участват още от 2006-та поне:

Шампионите от 2006-та са посредствена двойка от Колумбия, а има доста по-добри изпълнения на тогавашното първенство - пак същата история с лошо съдийство - ако се интересувате конкретно за 2006-та, поровете се сами.

Третото място, чудесно:


Друга двойка, очевидно (разбирай: от самолет се вижда) по-добри от шампионите тази година:


Тези също са по-добри:


И тези:


И така, какво точно става по тези шампионати? Последните четири първенства, само през 2007-ма има индикации за компетентност и честност в журито.

Добавка:

22.09.2010

Според информация от 2xTango.com (виж коментарите по-долу), журито се е състояло от:

Eduardo Arquimbau, Julio Duplaa, Julio Balmaceda, el Nene Masci, Pablo Inza, Ana Maria Schapira y Javier Rodríguez,

И така нещата са ясни, причината не е корупция, а некомпетентност. Само Хавиер е изключение. От останалите, двамата Хулио горе-долу стават. Всичко друго е кръгла нула. Т,е, от осем човека, един компетентен и двама полу-компетентни. Е, как да отсъдят добре?

За незапознатите, компетентност за мен значи, да знаеш основата на танго. Т.е. да можеш да ходиш. Ако не знаеш тези основи, си кръгла нула. И въобще не ме интересува кой колко е известен, имам очи и виждам.

Eduardo Arquimbau:

Не знам тва кво е, сигурно така са танцували 30-те години. Нима този човек трябва да е в журито през 2010-та?

"El Nene" Masci:

Този се опитва да танцува, опитва се да води, но нещо не му се получава - кой знае защо смята, че трябва да се навежда напред към дамата. Явно концепцията са връзка и споделено равновесие му е чужда. Не е чувал как се води пивот. Няма нужда да продължавам.

Pablo Inza:

Тоя пък какво прави в журито за танго-де-салон? Кръгла нула.

Ana Maria Schapira:

Стойка "банан", излишна (и нескопосана при това( активност.

Е, при такова жури, такива резултати. Бих могъл да се заям и с полу-компетентните Хулио 1 и Хулио 2, но айде, ще им простим тоя път.

Кратки правила :-)

Без коментари, няколко кратки клипа за забава, благодарение на Ирена:










И в тоя дух, един клип от започващото световно първенство:

True lies of tango, by Oliver Kolker

На профила на Oliver Kolker във facebook има едни формуляри, където човек попълва truie или false, за това, кое е истина и кое лъжа в танго. Някои са много добри попадения, затова ще ги препиша тук.

At tango festivals all beginners are advanced, and all advanced are beginners.

People that don't know what to do with their lives open a milonga.

The only requirement to become a tango teacher is saying "I'm a tango teacher".

People who do not have coordination whatsoever but are passionate and sweet while they dance, say are Tango Nuevo Dancers.

Първото може би е малко неразбираемо, просто означава нещо от сорта на "Знам толкова малко, та си мисля, че знам всичко."

Средна софийска двойка

Често леко ме клъвват, че давам примери с клипове на звезди, а ние, обикновените софийски тангероси, никога не бихме могли да танцуваме така. И да, и не. Първо, ние да не сме втора ръка хора, все някога ще се появи талантлива двойка. И второ, аз НЕ ТОВА показвам. Не показвам фигури и елементи с професионална трудност, дори и да присъстват в клипа. Всъщност показвам ТАНЦА, НЕ ФИГУРИТЕ. Сега няма да се впускам в подробности.

Какво в този танц е невъзможно за нас? И да има 1-2 неща, те нямат значение:


Какво ли би било, ако средното ниво по нашите милогни би изглеждало така?:


Нещо май се отнесох в мечти, тангеросите в София да танцуват танго така - колкото и простичко да е това на клипа, в момента не го може НИТО ЕДНА двойка в София. Няма учители, няма тангероси, НИКОЙ. Жалко, защото е много приятно да се танцува аржентинско танго, вместо някаква имитация. Дали ще се променят нещата някой ден? На мен ми се вижда съвсем възможно, но без да се осъзнаят някои пречки от субективен характер, няма да стане.


Малко пояснение: Под средно ниво разбирам средното ниво на запалените по танца, не тези, които по милонги просто си убиват времето или търсят контакти.

Обърнато махало

Попаднах на любопитно изследване на човешкото ходене, от което ще покажа една илюстрация:

Общо взето, показва това, което отдавна подозирам, че доброто танго ходене, за да е ефективно, просто използва същия механизъм както нормалното ходене - в статията го наричат "модел на обърнатото махало". Иначе казано, стъпва се на даден крак без той излишно да се сгъва (да се прикляка). Сгъването е много минимално, колкото да се избегне излишна твърдост на стъпването.

Как изглежда това на практика?
Ето, нарочно малко по-краен пример:


Друга двойка на забавен кадър:


Колебанията на махалото са по-видни или по-скрити, но винаги ги има при добрите танцьори - това е физически най-ефективният (с най-малко усилия) начин да се ходи.
А защо ни е ефективност в танго-ходенето? Ами за да танцуваме с лекота, така необходима за истинското удоволствие от танца.

Истински куриоз е, че това съвпада с естественото ходене - още по-голям куриоз е, защо 99% от танго-учителите по света си нямат понятие от тази материя. Аз лично съм чувал подобни неща само от един учител, и той така случайничко се казва Хавиер Родригес. Има и сайт в интернет, където това е обяснено:The Nuts & Bolts of Tango - Walking. Там (на тази и на следващите страници) се твърди, че кракът е абсолютно прав. Да, това е така, но коляното не е заключено (за омекотяване, но без приклякане), точно както правим, когато ходим по улицата - по някаква причина Рик не се сеща за това, но всеки може да си го провери това. Трикът е, да ходим така с друг човек, при това отговорни за неговото и своето общо движение - точно за това служи пасивното следване - две свързани махала, едното от които просто добавя или отнема енергия, за да осъществи водене. А другото не трябва да се намесва, оттам и думата "пасивно".

Разликата между правилно и неправилно ходене е като да танцуваме с 1кг. тежест, и с 10 кг. тежест. Познайте сега защо смятам, че този, който не знае да ходи, не танцува танго, дори и дамата да е пасивна. Незнанието води до тежко водене и тежко следване - затова често се скучва неграмотните по отношение на ходенето да проповядват активно следване - за да решат проблема с тежестта. Но както се казва, заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето. Дамата олеква, но губят истинския контакт с нея.

На думи е лесно, на практика не е, усвояването на ходенето иска упорити занимания при компетентен учител. Цялата тази история за две свързани махала трябва да съществува чрез две човешки тела, които са много по-сложни - затова и служи танцовата техника, да реализира това по-просто движение чрез движението на по-сложни тела - то тук е и ключът - всичко което се иска, е опростяване на движението, а не усложняването му. Особено трудно е, когато вече даден човек е порядъчно обработен с напълно погрешни и вътрешно противоречиви, излишно усложнени "идеи" - често е невъзможно да му внушиш, че всичките тези години, в които е учил танго, са почти напълно загубено време, поне що се отнася до реалните умения да се танцува.

И да повторя, ходенето не е само ходене. Всяка стъпка е ходене. Оттам, всяка фигура е предимно ходене, естествено в комбинация с пивоти и други елементи. Самите пивоти не могат да бъдат изпълнени качествено, ако стъпката преди тях не е.

Ако гледате внимателно, ще видите тази всеобхватност на ходенето:



Разбира се, има и приклякания, има и крачки, които не се правят точно по същия (махален) механизъм - има и елементи, които изобщо не са ходене - но 95% от танца е просто едно ходене - колкото е по-добре усвоено, толкова по-добро е качеството на танца.

Цитат от tangoandchaos.org: It's discouraging to try to explain something important about tango to people who make money teaching it, and have them look at you like you just said you were abducted by aliens on a flying saucer. Да, и аз така се чувствам често, обяснявам прости неща, показвам ги с видео, и в резултат ме мислят за abducted by aliens :-)

Ходене - пасивно срещу активно следване

Чисто визуална съпоставка:

Активно следване на дамата:


Пасивно следване на дамата и кавалера:

He must be seen to work, she must be seen to not. / Трябва да изглежда, че той се труди, а тя не.

http://www.danieltrenner.com/blog

Попаднах случайно на горната страница. Блог на Даниел Тренер, известна танго-личност в САЩ. Този човек се занимава с танго доста години, може би 20, може би по-малко, може би повече, но там някъде. В статията, озаглавена "Homage to the Followers- Part 2" ("Почит към дамите" - букв. "Почит към тези, които следват"), най-общо се разсъждава върху неравноправието на половете изобщо и конкретно в танго. Танцът се сравнява с някакъв фокус, в който черната и тежка работа се извършва от нея, а той просто представя нещата като "магия", извършвана от него. Човекът дори определя количеството работа на дамата като 10 (от 10 възможни), а кавалерът се задоволявал в повечето случаи с 1, а ако успеел да докара 3 или 4, това вече било световна класа. Това, което всъщност ме учудва, е, защо толкова много хора, вкл. уж опитни като него, не допускат, че съществува вариант, в който кавалерът също върши работа за 10 от 10. Докато дамата, като усилия върши далеч по-малко?
Напомня ми за споровете, които водех преди време, в които опонентите ми твърдяха, че да се води 100% от движението не е възможно. Вече не водя спорове, след като достатъчно често се получава точно така, те нека си твърдят, че не е възможно. Иначе Даниел има една правилна мисъл, че повишението на отговорността на кавалера повишава качеството на танца. Само че е спрял до 4 от 10 - смята, че дори световната класа изисква 3 или 4 (от 10), докато аз смятам, че трябва може би поне 9. А най-добре 10. И не само е възможно, но и не е особено трудно.

Ето този отрязък е особено характерен:
Tango is called a pedestrian dance, a walking dance, by its milongueros, that is, for those of you who don’t immediately recognize that gender is built in to latin languages, its men. They walk forwards, for the most part. Milongueras, women, on the other hand, dance backwards. there is nothing “walking” about the performance of backward movement, in high heeled shoes no less, by women in tango. It is a highly technical activity, requiring years of training and practice so that it can be performed with grace, dignity, and, most importantly, “effortlessness”. As in a magic act, not only is all this work required of her, but she will not succeed without a man to misdirect the attention from her “work” to his “leadership”. If he doesn’t get the “applause”, her work will be seen as work, and will lose value as “magic”. He must be seen to work, she must be seen to not.

Последното изречение казва всичко. Той трябва да изглежда в ролята на работещ, а тя - не. Той трябва да полага външно видими усилия (без реални такива според него), а тя, с придобит от годините опит да изглежда, сякаш без никакви усилия изпълнява сложните и красиви, някак нереално изглеждащи движения. Въпреки че всъщност полага големи усилия.

А добре, а защо този Даниел и много други, кой знае защо, не са способни допуснат, че това, което виждат отвън, е точно така? Че всъщност дамата наистина не полага усилия - и че кавалерът наистина върши работата, за която го хвалят съвсем не незаслужено?

El Cabeceo

Или дали всеки танцува с всеки . . .

По някаква причина, още от възникването на танго-общество в България, се насажда невярната идея, че някакси е невъзпитано да се отказва покана за танц, че "всеки трябвало да танцува с всеки". Не искам да кажа, че се оспорва правото на отказ на неподходяща покана. Но някакси от валидните причини за отказ се изпуска вероятността просто да не искаш да танцуваш с неграмотен кавалер/дама. Създава се впечатлението, че е невъзпитано да откажеш само заради нечие неумение, защото трябвало да се помага на начинаещите дами и кавалери да напредват. А какво, ако смяташ тези дами и кавалери не просто за начинаещи, а за системно погрешно обучавани такива? Но както и да е . . . просто искам да кажа, че в Аржентина ситуацията да се отказва е толкова често срещана, че е измислен специалният обичай "cabeceo", което е най-просто казано взаимно кимане с глава (cabeza). Ако не те погледнат достатъчно дълго, не бихте могли да кимнете никому, и така се получава тази система на (полу-) безболезнен отказ. Не би съшествувал този обичай, ако отказите бяха изключение. Ходилите в Б.А. знаят, че е на практика невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не ви познават предварително. Просто не ви поглеждат и няма как да ги поканите, ако пък покажете нахалство и се изтърсите на нечия маса да каните, ще получите отказ.
Обичаят за организиране на една класическа милонга е до едната стена на залата да бъдат настанявани дамите, а на отсрещната стена - кавалерите. Главната функцията на кортината (музикална пауза) е да се разчисти дансинга, за да могат седящите покрай стените да се канят визуално за следващата танда (група едностилни танга/валсове/милонги), Някъде другаде се настаняват двойките и компаниите, например на третата и четвъртата страна - и нормално те не участват в cabeceo-то, увлечени евентуално в разговори помежду си.
Ето снимка от Б.А. (автор: Мирослава), която илюстира думите ми:

В България cabeceo на практика не се употребява, защото няма създадени условията за това: кавалерите и дамите, свободни за танцуване, да седят едни срещу други, а и да е достатъчно светло. Оттам и кортината почти се обезсмисля. Но то какво ли е истинско тук . . .

Как точно се стъпва и води стъпката?

Продължавам в същия стил, както Моника горе-долу правилно се досети, че един от източниците ми е YouTube, ето ви прекрасно видео, на което всичко най-важно се вижда добре:


Та който не е сляп, и не е зомбиран от тоталната неграмотност на учителите в България, да гледа внимателно. Става въпрос за чисто физически взаимодействия - няма маркиране, има действия. Естествено, тези, които са били на уроците ми, ще видят много лесно важното. Останалите - е, жалко за погубените години.

If you can't see it, you can't dance it - ако не виждаш, няма и да танцуваш

И така, ето два танца, единият е горе-долу добър, а другият - ужасен.





Та който не вижда къде точно е разликата, няма как да бъде мотивиран да изучи тази прословута техника на ходенето/стъпването/воденето/следването/стойката, която всички знаят колко е важна, но малко разбират, че всъщност не я могат. Няма как да можеш нещо, което не разбираш, особено пък ако дори и не виждаш.

Как се прави танго-клип . . .

Вземате двама души, мъж и жена, няма особено значение какво точно могат в Tango Argentino, важното е в случая да изглеждат добре и да гледат страстно; добавяте малко банална хореография, и правите 20-30 дубъла. После, нарязвате материална на откъси от по 3-4 секунди, и монтирате най-добрите, за да придобие все пак някакъв почти храносмилаем вид. И воала, имате танго-клип, готов за показване по телевизията.

Техника на ходене/стъпване

Повечето неща се виждат чудесно в това видео. И да повторя (макар че няма да има особен ефект), че външността е следствие от същността. Т.е. говорим за неща, важни предимно за осъществяването на леко и непринудено водене/следване в двойката, отколкото за гонитба на някаква определена визия. Движенията, които се виждат в клипа, са такива не защото някой е решил, че така е най-красиво. Напротив, на практика всичко (без дамските украшения) е функционално обусловено. И просто като следствие е красиво. Интересно е всъщност дали това е просто съвпадение. По-скоро не, когато двойката се движи леко, без усилия, нормално е да изглежда по-красиво.

Както вече се зарекох, няма да обяснявам, само ще задавам насочващи въпроси. И така, според гореказаното всичко е първо функция, и после красота. Външност, обусловена от същност. Та каква е същността на видимо изпънатия крак, върху който стъпва дамата? Защо не сгъва крака при стъпване, както правят почти всички европейки?

Моля тези, на които съм го обяснявал, да не се обаждат, целта не е да покажем, че знаем.

Master class

Сашо ми изпрати това видео - да, това е истински мастер-клас - девойката си свири много хубаво и без него, но той се опитва да вложи характер в свиренето й. Т.е. тя технически си знае нещата, затова и той не й обяснява как да свири на цигулката. А и показва различни гледни точки и примери, как да свири отделните пасажи, да й покаже своята идея за това, къде и как да акцентува и къде не.

Обаче аз, с моето изкривено :-) танго мислене, като чуя "мастерклас", се сещам за един такъв, в който участвах при Хавиер Родригес и Андреа Мисе - огромен контраст с това видео:
Първо, бяхме сто човека.
Второ, никой от тях не знаеше да ходи.
Тогава за какъв "майсторски" клас говорим? Ужас някакъв, и Хавиер и Андреа, като видяха, че няма смисъл да преподават засукани неща, почнаха да показват как се прави ходенето, но това за половин час не става.

Все едно във видеото по-горе девойката да не може да изсвири вярно нотите!
Тогава тя просто щеше да загуби неговото и своето време и евентуално пари, без да научи нищо.

Като говоря на хората за ходене, почти всички си мислят, че става въпрос за отделни моменти в танца, в които двойката ходи на някъде. Съвсем не. Всяко, буквално всяко движение е ходене. Ходенето е точно като вярното свирене в музиката - без него няма музика, няма танц. Че масово не се разбира това е ясно, но не е моя вината.

Дали програмистите могат да танцуват?

Често ме питат, как така съчетавам точните науки с нещо "неточно" като тангото. Първо, има доста "точни" неща в тангото, и точно там им е грешката на повечето, че не го осъзнават. И второ, къде е пречката един програмист да има музикалност и усет за танц?



Това е импровизирана композиция на един колега програмист. Много хубава музика - а и добър отговор на въпроса. Щом програмист може да свири и композира, защо да не може да танцува?

Monica Parra and "The Knack"

Преводачите както обикновено се излагат, "the knack" е преведено като "сръчността", но в този контекст това звучи глупаво, по-точен превод е "дарбата".

Та Дилберт може и да има социални трудности, но има "екстремна интуиция" за механични и електрически неща. Не знам дали моята интуиция в този смисъл е екстремна, но със сигурност е доста развита. И ползвам това в танго с голям успех. Както се убеди и Моника на урока ми с нея. Имам предвид, че в резултат на това, което видя и усети, тя ме попита дали съм учил танго в Буенос Айрес. Ами не, не съм. И как тогава създадох у нея това усещане? Ами просто е. Танго се поддава на изучаване и осмисляне, то е нещо, което съществува в обективната реалност и в този смисъл е материално. Механично, казано в съвсем неутрален смисъл (обикновено в тази дума се влага негативен подтекст). Аз може да съм ходил на уроци и семинари при различни учители, но те са малко на брой, може би общо възлизащи на 30-40 часа. Което за 10 години е едно нищо. Всички останали уроци (стотици часове), са били при Чавдар. Човек би си помислил, че от него знам повечето неща, но не е така. Забавно е как дори Моника, без да иска, даде неволно мнение за местните учители, защото не допусна, че съм учил при някой от тях - дори и след като й казах, че не съм учил в Б.А. Тя направо ме попита, дали тогава съм се учил от интернет. Просто не се сети за друга възможност. Много показателно според мен.

А дали човек може да се учи от интернет? Може, но с презумцията, че зърното е много малко, а плявата много. И интуицията ми за "механичните неща" е от огромна полза. За съжаление, засега не мога да споделя тази полза, явно трябва да се изгради такава интуиция за механичната страна на танго у всеки един тангеро(а), ако иска да танцува добре.