В търсене на Ентрега

Има теория, че дамата може да се отдаде изцяло на танца и да намери пълно свързване с партньора. Това състояние е наричaно „ентрега“ и означава отдаване. Някои дами не харесват термина, понеже смятат, че той описва ситуация, в която всеки самоконтрол изчезва и всичко е в ръцете на кавалера. Беше ми интересно да прочета обаче, че терминът идва от „entregarse“, възвратна форма, което означава отдавам се по свое желание, малка, но важна разлика.

За една дама да направи това, тя трябва да вярва в партньора си. Че ще я води безопасно и тя ще може да се остави да почувства музиката чрез него. Доверието обаче, не може просто така да се очаква.

Неотдавна аз танцувах с някого и той упорито ми водеше линейни болеота в посока назад. Това все повече ме напрягаше. Точно съм се отпуснала, и прас, следващото. Накрая му казах, че не харесвам болео, особено линейните, понеже през цялото време се страхувам, че ще ритна някого. Той: „Спокойно, вярвай ми!“.

Помислих си, че това е доста пожелателно. Той танцува добре, но нямам много практика с него. Да приеме, че мога да му дам цялото си доверие след едно танго не беше правилно. Може би съм твърде сериозна и въздържана, или пък това е, което разграничава добър тангеро от един танцьор.

Има интересно споменаване на Ентрега на сайта „Танго и Хаос“, той споменава за тройката, която създава ентрега, Мъж, Жена и Музика. Всички те трябва да са налични и еднакво важни - и в това има чудесен смисъл.
Следователно, да дам доверието си сякаш подарявам парче дъвка - няма да стане.

Превод от:
http://golondrina-entusbrazos.blogspot.bg/2010/11/search-for-entrega.html

La entrega en el Tango

Има един невидим детайл в танцуването на танго. Оставяме техниката на танцьорите настрана. Това е нещо, което може да бъде обяснено, но не и разбрано. Това е светая светих в танцуването на танго. Това е, което прави 3-те минути на едно танго истинска "любов". Говорим за ентрега (отдаване). Ентрега е толкова лична, че е главната бариера и за двете роли в танца.

Енрега не е нищо повече от доверие. Когато два погледа се срещнат и две тела се допрат, следва тяхното спонтанно сливане.

Ентрега е всичко, тя е това, което прави тангото танго. Без ентрега няма танго - само техника, по-добра или по-лоша.

Ентрега дава увереност на кавалера, а и на дамата. Тя създава взаимно приемане, премахва стреса и окуражава радостта. Увереността и доверието отключват съзидателността. Тогава танцът става Танц.

Така създадената увереност в танца, вътре в прегръдката на другия ни освобождава да чувстваме магията на музиката и да я изразим чрез себе си.

Твоята техника, твоята школа, твоя стил са ненужни, ако не се отдадеш, танцувайки танго. Ентрега ни позволява да достигнем връхната точка в танцуването на танго, когато двама души стават едно.


Превод от:
http://miescueladetango.blogspot.bg/2012/07/la-entrega-en-el-tango.html

Правило за една танда

В някои сайтове пише, че трябва да се танцува по една танда с даден партньор, защото иначе щяло за се счете за знак за любов и/или танго нирвана. И да, и не. Повечето правила на този свят не са, за да се спазват буквално. Трябва да се спази духът на закона, не буквата. Т.е. ако една танда е нормално, две дали са нирвана или любов, само защото са повече от една? А три? А четири?
Всичко се съобразява с дадената ситуация, правилото е вярно, но трябва да сме гъвкави, а не да приемем 1 танда като твърдо правило и да обиждаме хората, без да искаме.
Истината:
- Една танда е социално приетият минимум. Ако поканата е след началото на тандата, но остават поне 3 танца от нея, се счита за пълна танда.
- Прекъсване на танца преди края на първата танда, без форсмажорни обстоятелства, означава че танцът е нетърпим - например така трябва да се случва при Веско Летеца :-)
- При нормални обстоятелства една танда и после "Благодаря!", ако е еднократно, не е непременно знак за провален танц. Но в повечето случаи, особено на нашите милонги, където няма кой знае какъв избор на партньори, точно това означава. Ако се повтаря обаче, твърдо означава "Не ми харесва да танцувам с теб.". Ако не абсолютно, то поне при сравнение с другите възможни партньори. Със сигурност обаче няма нито любов, нито танго нирвана :-)
- Две танди не означават нито любов, нито танго нирвана, нито нетърпим танц. Също и три или четири дори. Просто означават, че и на двамата им е приятно да танцуват заедно, добре се получава в момента и да се прекъсне това заради някакво формално правило е абсурд..
- Танцуване много танди, час, че даже два: Аз лично съм танцувал с часове с една дама, без дори и да си помислям за любов. Остава да е танго-нирвана. Ами и това не е винаги така, но щом танцуваме часове, значи наистина ни харесва и ако не сме влюбени един в друг, то сме влюбени в танца и не ни се спира, докато умората не развали нещата.

Така че, моля, не спазвайте това правило буквално. Преценете ситуацията. Никой няма да реши, че сте влюбен/а/ защото танцувате две или даже три танди. Но с право ще се дръпне и няма да ви кани, ако всеки път допускате само една.

Оценка по групи на известни танго двойки

Дефиниция на групите, според уменията за ходене, оттам и истинско танцуване (използван е азбучен ред вътре в дадена група):

Група на можешите (над 2/3 от изпълненията са качествени):
Andrea Misse / Javier Rodriguez
Claudia Codega / Esteban Moreno
Erika Boaglio / Adrian Aragon
Geraldine Rojas / Javier Rodriguez
Jenny Gil / Frank Obregon
Jimena Hoeffner / Fernando Carrasco
Mamie Sancy / Carlitos Espinoza
Mara Oviedo / Luciano Paulino
Maria Natalia Liendo Jimenez / Jose Luis Medina
Mariana Montes / Sebastian Arce
Natacha Poberaj / Fabian Peralta
Natacha Poberaj / Jesús Velázquez
Natalia Hassan / Leonel Mendieta
Pamela Ramos Aracena / Carlitos Espinoza
Roxana Suarez / Sebastian Achaval
Sabrina / Ruben Veliz
Sol Cerquides / Fernando Gracia
Stella Misse / Javier Rodriguez
Stefanía Colina / Juan Martín Carrara
Stephanie Fesneau / Fausto Carpino
Vilma Vega / Fernando Galera
Virginia Pandolfi / Fabian Peralta
Yanina Quiñones / Neri Piliu


Група "горе-долу" (нестабилно качество, ту добро, ту лошо):
Clarissa Sanchez / John Erban
Laura Iaru / Csongor Kicsi
Maja Petrovic / Marko Miljevic
Noelia Hurtado / Pablo Rodriguez
Samantha Dispari / Andres Laza Moreno
Stella Misse / Vladimir Khorev


Група "нямащи идея какво е танго" или рядко получаващи реален резултат:
Ariadna Naveira / Fernando Sanchez
Betsabet Flores / Jonatan Spitel
Josefina Bermudez / Fabian Peralta
Juana Sepulveda / Chicho Frumboli
Laura Sastria / Carlos Estigarribia
Lorena Ermocida / Fabian Peralta
Maria Ines Bogado / Sebastian Jimenez
Maria Tsiatsiani / Leandro Palou
Noelia Hurtado / Carlitos Espinoza
Virginia Pandolfi / Jonathan Aguero

За механиката в танго

Да си представим, че е един танц е механично коректен. Какво значи това? Дали гарантира добър танц? Не. Може да няма вдъхновение, може музиката да не мотивира, и други такива причини. Но механичната коректност не означава "механичен" по вид и усещане танц. Хуманитарните умове традиционно използват думата като негативна, като "роботски" танц. Това е ограничено. Механиката е дял от физиката и се занимава с материалните тела и тяхното взаимодействие при движение (или дори без движение). Тела и взаимодействие? Нещо общо с танц по двойки? Много даже. Всеки танц е механичен. По определение. От Уикипедия: "Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло." "Техника" по принцип означава приложна физика. В танца това е приложна механика (биомеханика). Приложна механика до степен да не се ползват никакви формули и диференциални уравнение - не са и нужни. Не случайно "танцова техника" е употребяваният термин. Достатъчно е да спазваме принципите, за да няма напрежения, сблъсъци, залитания и други нежелани ефекти. Колко струва вдъхновението, когато се бориш със схваната дама? Или обратно, когато кавалерът не е усетил, как точно да води, вместо това само маркира? Именно усетът за механичните фактори при танго е ключов за разбирането му. Като танц. Не като литература, философия и култура в общ план. Tango y nada mas по Гавито.

Посочването на механични грешки не е негативизъм и не е лична нападка. Особено, ако идва от най-опитните. Защото такава грешка убива танца. Механично го убива. Механично в смисъл на неумолимо, неизбежно действие на физиката. Без значение дали го разбираме, или не се впечатляваме и продължаваме да си мислим, че танцуваме.

Изказвания за танго

„Танцът е действие физическо и като такова взаимодействие непредсказуемо и необяснимо.”
Михаил Димитров

„Най-често синхронът го няма, та тогава воденето и следването са решаващи.”
Звезделин Борисов

„Тук, от долната страна на ръката, има един мускул, който избутва ръката нагоре.”
Леандро Палу

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка

Напоследък попаднах последователно на няколко статии, описващи т.нар. техника Александър. И доста се изненадах да установя, че прилагам, без да знам, тази техника в преподаването на танго. Както и преди съм казвал, нишо ново не съм открил, просто изследвам как го правят истински добрите танцьори.

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка

от Glenna Batson, PT, MA (Dance)

Танцът е изпълнителско изкуство, базирано на мускулното напрежение, неговите приливи и отливи. Така танцьорите изразяват тяхното естетично възприятие на музиката. Думата танц идва от Санскрит „тан”, означаващ реализация на първичното напрежение, да стана това, което ми е заложено. Това натрупване и освобождаване на енергия, което изпитваме при танц ни докосва дълбоко – кинестетично, емоционално и духовно. В сърцевината на танцовата подготовка лежи овладяването на мускулното усилие – степен, чувствителност, прецизност, рафинираност. Танцьорите се подготвят по много начини, но крайъгълният камът е техниката. Но повечето от тях ще се затруднят да опишат хем кратко, хем адектватно своята техника. В речника, думата техника означава начин и способност чрез които ние постигаме дадена цел. Какво е начин и способност в рамките на танца?

Традиционно, различните танцови техники се развиват от прякото постигане чрез мускулно усилие на стилистичните предпочитания на техните откриватели – техниката „Ваганова”, от известната балерина Агипа Ваганова, техниката „Греъм” на Марта Греъм, и т.н. Но в идеалният случай подоговката трябва да отиде отвъд опитите да се оформи отвън танцьора в даден стил или невромускулни шаблони. Вместо да следим той или тя да изглежда както трябва и движението да е оценявано по външни белези за коректност, те се научават да правят движението, идващо от вътрешен източник – с тела, свободни достатъчно за да приемат и бъдат чувствителни към момента на движението. Такава подготовка освобождава танцьора от твърдите, сковани шаблони и други ограничения на мисълта, чувството, действието. Появата на биофизичните подходи и „релаксирани” техники, и тяхното вграждане в танца подпомага тенденцията към по-свободни, самообусловени начини на движение.

Много артисти – актьори, музиканти, както и танцьори – откриват техниката на Александър като мощен начин да подобрят изпълнението. Привържениците ѝ твърдят, че това е „техниката на техниките”, защото тя е процес на въплътено мислене, усещане и действие. Чрез нейното изучаване, танцьорите се движат с по-малко усилие, с повече увереност и грация, без значение на конкретния стил.

Техниката въвежда три основни „ръкава” на координирана подготовка, разработени от Ф.М.Александер: „начинът, как да”, „подтискане” и „посока”. „Начинът / как” помата на танцьорите да осъзнават себе си в цялостност докато се движат. Чрез фокусирането върху това как, по какъв начин те се движат в процеса на движение – този процес, този начин има приоритет над продукта на движението, например стъпките. Начинът на изпълнение е по-важен от целта. Движението е по-свободно когато танцьорите усещат променящата са взаимовръзка на движещите се тела, не просто позиции и стъпки.

„Подтискане” е терминът на Александър, означаващ подход, който улеснява естественото, с лекота изпълнено движение. Чрез подтискането, танцьорите се научават да разпознават навици, които пречат на движението(или просто са излишни), и избират съзнателно да не ги правят. Несъзнателните напрежения водят да ограничаване на възможностите, до сковаване на движението – цяло наказание за танцьора. Използвайки процесът на подтискане, танцьорът е свободен да работи върху движещото се „Аз” („Ние” за танго, б.пр.) без да има пречки пред своята координация. След часове на репетиция, подтискането може да помогне да се възвърне кинестетичното чувство, намаляло заради умората.

„Посока” е този последен „щрих” от техниката на Александър, който позволява да сме напълно, екстровертно изразителни. Танцьорите знаят „посоката” в детайли чрез тяхната телесна архитектура, тяхното дълбоко кинестетично усещане и оценка на вътрешните посоки на едно движение, и тяхната ориентация в пространството (и връзка с партньора за танго, б.пр.) като пълна с възможности среда за изразяване чрез танца. Ако „Начинът” пробужда импулс за движение, „Подтискането” го подготвя за действие, а „Посоката” дава целта – тя реализира цялостността на движението, позволявайки то да се извърши по един изчистен начин.

Допълнение от преводача: „Посоката” като подход в танго е изключително важна – забележете, не е стъпка, не е крайно действие, а посока. Особено критично е това за дамата – когато тръгнем (проектираме) в дадена посока, не непременно ще стъпим, а ако стъпим, не непременно ще е точно там, накъдето първоначално сме се насочили. Не бъркайте да назначите крайната цел, това ще ви „втвърди” и ще ограничи импровизацията. Има много курсове по техника на Александър за танцьори в различните танцови и театрални колежи, както в национални рамки, така и в световен мащаб.

(Б.пр. – в оригиналната статия следва списък от учебни заведения в САЩ, където се преподава тази техника). http://www.alexandertechnique.com/articles/dance/

Фестивал

Запознаха се на една милонга, поговориха, потанцуваха. Тя си замина.

След време, на фестивал, се засякоха в един хотел. Вечерите танцуваха, на последната милонга тя получи болка в коляното и той ѝ предложи рамото си, така докуцукаха до местата си. Тръгнаха си по-рано. По пътя поговориха за това-онова, пристигнаха в хотела и . . . всеки в стаята си.

На сутринта, той замина. Но, напълно неочаквано за него, нещо липсваше; дотам липсваше, че изведнъж пейзажът през прозореца на колата сякаш му стана страшно интересен . . . за да не видят останалите сълзите му.

Из "Кратки разкази за любовта"