Общо взето, показва това, което отдавна подозирам, че доброто танго ходене, за да е ефективно, просто използва същия механизъм както нормалното ходене - в статията го наричат "модел на обърнатото махало". Иначе казано, стъпва се на даден крак без той излишно да се сгъва (да се прикляка). Сгъването е много минимално, колкото да се избегне излишна твърдост на стъпването.
Как изглежда това на практика?
Ето, нарочно малко по-краен пример:
Друга двойка на забавен кадър:
Колебанията на махалото са по-видни или по-скрити, но винаги ги има при добрите танцьори - това е физически най-ефективният (с най-малко усилия) начин да се ходи.
А защо ни е ефективност в танго-ходенето? Ами за да танцуваме с лекота, така необходима за истинското удоволствие от танца.
Истински куриоз е, че това съвпада с естественото ходене - още по-голям куриоз е, защо 99% от танго-учителите по света си нямат понятие от тази материя. Аз лично съм чувал подобни неща само от един учител, и той така случайничко се казва Хавиер Родригес. Има и сайт в интернет, където това е обяснено:The Nuts & Bolts of Tango - Walking. Там (на тази и на следващите страници) се твърди, че кракът е абсолютно прав. Да, това е така, но коляното не е заключено (за омекотяване, но без приклякане), точно както правим, когато ходим по улицата - по някаква причина Рик не се сеща за това, но всеки може да си го провери това. Трикът е, да ходим така с друг човек, при това отговорни за неговото и своето общо движение - точно за това служи пасивното следване - две свързани махала, едното от които просто добавя или отнема енергия, за да осъществи водене. А другото не трябва да се намесва, оттам и думата "пасивно".
Разликата между правилно и неправилно ходене е като да танцуваме с 1кг. тежест, и с 10 кг. тежест. Познайте сега защо смятам, че този, който не знае да ходи, не танцува танго, дори и дамата да е пасивна. Незнанието води до тежко водене и тежко следване - затова често се скучва неграмотните по отношение на ходенето да проповядват активно следване - за да решат проблема с тежестта. Но както се казва, заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето. Дамата олеква, но губят истинския контакт с нея.
На думи е лесно, на практика не е, усвояването на ходенето иска упорити занимания при компетентен учител. Цялата тази история за две свързани махала трябва да съществува чрез две човешки тела, които са много по-сложни - затова и служи танцовата техника, да реализира това по-просто движение чрез движението на по-сложни тела - то тук е и ключът - всичко което се иска, е опростяване на движението, а не усложняването му. Особено трудно е, когато вече даден човек е порядъчно обработен с напълно погрешни и вътрешно противоречиви, излишно усложнени "идеи" - често е невъзможно да му внушиш, че всичките тези години, в които е учил танго, са почти напълно загубено време, поне що се отнася до реалните умения да се танцува.
И да повторя, ходенето не е само ходене. Всяка стъпка е ходене. Оттам, всяка фигура е предимно ходене, естествено в комбинация с пивоти и други елементи. Самите пивоти не могат да бъдат изпълнени качествено, ако стъпката преди тях не е.
Ако гледате внимателно, ще видите тази всеобхватност на ходенето:
Разбира се, има и приклякания, има и крачки, които не се правят точно по същия (махален) механизъм - има и елементи, които изобщо не са ходене - но 95% от танца е просто едно ходене - колкото е по-добре усвоено, толкова по-добро е качеството на танца.
Цитат от tangoandchaos.org: It's discouraging to try to explain something important about tango to people who make money teaching it, and have them look at you like you just said you were abducted by aliens on a flying saucer. Да, и аз така се чувствам често, обяснявам прости неща, показвам ги с видео, и в резултат ме мислят за abducted by aliens :-)
