Хавиер Родригес: Талантливият г-н Родригес
От Lonewolf, четвъртък, 23 януари 2007
Хавиер разказа една случка, когато той гледал изпълнение на Чичо Фрумболи в Европа. Точно тогава, Чичо не бил с обичайната си партньорка, а с Мариана Монтес. Изпълнение по музиката на Gotan Project, "Париж, Тексас".
Чичо се върнал на масата след танца и казал: "Това беше едно от най-лошите изпълнения в живота ми, направих толкова много грешки". Но всички присъстващи, вкл. Хавиер, били така развълнувани, че имало сълзи в очите им.
Хавиер добави, че Чичо е винаги свързан с музиката, усеща я и е много изобретателен по нея. Но в този случай, той направи нещо повече, свърза се с партньора. Мислех за това по-късно и реших, че вероятно е станало така именно защото не е бил с постоянната си партньорка, и затова е трябвало да вложи повече старание във воденето.
Хавиер завърши: "Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката".
И така, след огромен брой групови и частни уроци, мате и споделена храна, аз разбрах все повече и повече таланта на Хавиер. Не е просто неговата елегантност, скорост, техника и музикалност. Той е наистиа мъж от милонгата (милонгеро). Той има в себе си същината на танго, като Cacho: и това е да танцуваш за жената.
Спомням си на първия ми частен урок той каза следното. Воденето ти е ок, но дамата се налага да се концентрира, за да го почувства. Ти трябва да напишеш на голям картонен знак на дамата какво да прави, вместо да ѝ шепнеш в ухото. Това е, защото искаш дамата да мечтае музиката в ръцете ти; не да си скубе косата, опитвайки се да разгадае следващото ти движение. Само тогава дамата ще се върне щастливо развълнувана на мястото си след танца.
Едно от най-важните неща, които научих от него, е да танцувам като дама. Вземах уроци с него сам. Редувахме се кой да води. Аз започнах да схващам какво дамата трябва и какво не трябва да усеща по време на танца. И най-важното, аз усещах как той танцува, интерпретирайки музиката. Нещата, които влага в нотите и движенията, са така ясни, така творчески, но в същото време много прости, че не се сдържах да се изкикотя като жена, когато вмъкваше внезапно болео, малка игра със синкопите на бандонеона, или бърза двойна крачка по музиката.
Хавиер е емоционален и с изключителен усет. Попитах Мариана, обща приятелка, която е взимала уроци и е танцувала с Хавиер и с Флако Дани, каква е разликата в танца им. Тя отбележи, че Дани и Хавиер са елегантни, спокойни и бързи; но Дани, над 70 (вече над 80, бел. пр.), е виждал вече всичко. Той е въздържан и външно не личат чувства. Но танцувайки с Хавиер, тя усеща сантименталността му, емоциите бушуващи отвъд спокойствието.
Неговите способности се проявяват чрез личността му, по начина, по който танцува, говори и преподава. Той е като Джони Деп в Карибските пирати, но по-емоционален и елегантен. Често безпардонен, веднъж той обясни как дамата трябва да поддържа стойката си в близък хват: "Дами, представете си че ходите без горнище по плажа и трябва да покажете новите си гръдни импланти".
Друг път, той ми преподаваше болео. Много си мек, ми каза. Има моменти, в които дамата трябва да усети пълен контрол от кавалера. "Дамите идват да танцуват, да се влюбят в някого в танца; ако си мек, ще им напомняш на съпруга им.". В този момент ми изводи болео и хоп, то полетя и усещането ми хареса.
Говорихме за танца ни и той ми каза, че моят е сладък. Нататък, танго не е просто сладост, захарен памук. Този сантимент в оркестрите на Фреседо, Ди Сарли много лесно биха се изразили от източен танцьор като мен. Но в танго също така трябва да има пипер, лютичък. Като при Д'Ариенцо, Биаджи. И това е, от което се нуждая.
С Жералдин те бяха най-прекрасните танцьори в света. Не мога да не го кажа. Тя е завършен танцьор, без съмнение, но също така, тя изглеждаше така красиво, защото Хавиер вложи целия си талант и способности да я направи кралица на танца.
"Нещата не опират до връзката с музиката - първо трябва да се свържеш с партньора, и тогава, заедно, да се свържете с музиката". Хавиер ми каза, че за първи път е усетил това в Ла Вирута, танцувайки по Д'Агостино. Сега, всеки път когато танцува, търси същото.
- Колко години танцуване отне, за човек с безкраен талант, да усети това?
- 4 години.
Добавка от мен: Неназованото нещо по-горе е не друго, а прословутата танго ентрега.
Javier Rodriguez: The Talented Mr Rodriguez
by Lonewolf @ Tuesday, 23. Jan, 2007 – 05:55:40
Javier told a story where he saw Chicho Frumboli performed in Europe. On that occasion Chicho wasn't performing with his regular partner; he was performing with Sebastian Arce's partner, Maria Montes. They were performing to the music of Gotan, 'Paris, Texas'.
Chicho returned to the table after his dance and he said, "That was one of the worst performance in my life, I made so many mistakes." But everyone else who were present, including Javier, were so moved by the performance, there were tears in their eyes.
Javier remarked that Chicho always connected to the music, he is super creative on the music. But on that occasion, he went further than connecting to the music, he connected to his partner. I thought about it later and I thought it could be because he was not dancing with his regular partner, that was why he had to connect to the partner more than usual.
Javier ended by saying this. "Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music."
And so it was, over the numerous group and private classes, mate (argentine tea) and meals, I came to understand more and more the brilliance of Javier. It's not only his elegance, speed, technique and musicality. He is really a man of the milongas. He has within him the essence of tango, like Cacho; which is to dance for the women.
I remember my very first private class with him he told me this. Your lead is ok, but the lady needs to concentrate during the dance to feel your lead; you must write down on a big cardboard sign to tell the lady what to move instead of just whispering into her ear. The reason is this, you want the lady to sleep and dream with the music in your arms; not tear her hair out trying to guess and follow your next move. Only then the lady will return to her seat quivering with happiness from the dance.
One of the most valuable things I learnt from him is dancing as a follower. I have my private lessons with him alone. During these times we would take turns to lead each other. I begin to feel the things a lady should and should not feel during the dance. And most importantly I felt how he danced and interpreted the music. The things he put into the music is so clear, creative yet simple, I can't help but giggle sometimes when he puts in a sudden boleo, a little play on syncopation of the bandoneon rhythm or a double time run on the music.
Javier is emotional and full of flair. I asked Mariana, a good mutual friend of ours, who have taken classes and danced with both Javier and Flaco Dany, what are the differences in their dances. Mariana, ever the perspective lady, remarked Dany and Javier are both elegant, calm and fast; but Dany being the 70 year old he is, has seen it all. He is controlled and his emotions are withdrawn. But dancing with Javier, she feels his sentiments, emotions and they are raging beneath the calmness.
His flair is fully displayed in his personality, the way he dances, the way he speaks and teaches. He is like Johnny Depp in Pirates of the Carribean; only more emotional and elegant. One of his classes he was explaining the way a woman should hold her posture in close embrace, 'ladies, imagine you are walking topless down a beach showing off your new breast implants'.
Another time he was teaching me boleos. He said I was too soft on the boleos, there are times in the tango where the women needs to feel the full control of a guy. "Women came to tango and they want to fall in love with a lover during the dance. If you are too soft you will remind them of their husbands." He lead me a boleo and snap! My leg flew and I liked it.
We talked about our dance and he told me my dance was sweet. He went on to explain; tango is not just about sweetness, 'dulce de leche (sweet, caramel like jam speciality of Argentina)'. Sweetness and smoothness in orchestras like Fresedo, Di Sarli are naturally and easily expressed by the oriental dancers; like me. But tango is also about spicyness 'pimenta (pepper)', like D'Arienzo, Biaggi. And I need that.
With Geraldine they were the most beautiful dancers in the world. I can't help to think this. Geraldine is a great dancer no doubt, but she looked so beautiful because Javier used all his talents and abilities to make her the queen of his dance.
"Its never about connecting to the music. You must first connect with your partner. Then together as one, connect to the music." Javier told me it was at La Viruta dancing to a D'Agostino that he first felt this feeling. Now everytime he dances, he searches for it.
How many years of dancing did it take, for a man of immense talent like him before first feeling this?
4 years.
