Да правиш, или да не правиш

Сцена от добре известния филм на Сали Потър "Урок по танго". Какво всъщност искат тези двамата един от друг, че така сериозно се скарват? Как така дамата трябвало да "не прави нищо"? Нали танцува, а не е седнала някъде в удобно кресло? Как така да не прави нищо? И защо, когато "прави" нещата, тя ограничава кавалера? Дори и в хореография?

А обратната гледна точка? Какво иска да каже Сали, когато го обвинява, че той бил танцувал не с нея, а с публиката?

Ще си позволя да направя свободен превод, вид компилация от няколко статии и рецензии на филма в мрежата.

Да започнем оттук:
За тези от нас, които някога са танцували, в "Урок по танго" има допълнителна стойност в това, как Сали Потър изразява екзистенциалният конфликт на аз, аз и другият, аз и светът в самият акт на обучение и танцуване на танго, вкл. на сцена. Неизбежно човек се влюбва в танца, в учителя, в партньора, и в един момент се озоваваме в точка, където вече тази първа любов се е трансформирала в по-дълбока страст, Пабло, критикувайки сериозно Сали за неудачното изпълнение при едно тяхно публично участие, избухва: "Нищо, нищо не трябва да правиш когато танцуваш". Въпреки че звучи като обикновен мачизъм от страна на мъжа, желаещ жената да е в сянка, и предизвикващ отбранителните доводи на Сали върху смисъла на воденето и следването; изпълнителите, като някакви мистици, знаем, че Пабло е прав. Човек може да прекара години, дори цял живот в усилия за постигане на майсторството, което прави възможно това "нищо". И все пак, както двойната природа на всичко в "Урок по танго", ние знаем от друга страна, че усилията на Сали да бъде равна на сцената на една танго-звезда, е не по-малко валидна гледна точка. В този смисъл, самият филм е нейният отговор.

Следващият откъс от статия няма да превеждам директно, а по-свободно в частта, която ни интересува. Най-вече защото авторът използва термини, които идват от книги ("Tao Te Ching" и "I and Thou"), която повечето хора не са чели:
Във филма, Пабло обвинява Сали в преиначаване на това, което иска да изрази в танца. Критикува я заради това, че тя "прави" нещата в танца. Всяко "правене" създава реакция, то не позволява верен отговор, защото е несвободно, и несвързано. Ефектите на "правене" са много, например: неподходящо напрежение; внезапно отпускане, срив в момент, най-малко очакван; колебание; бързане; подрипване; затягане и т.н. Когато кавалерът усеща тези неща, това нарушава потока (flow) на танца. Такива реакции изсмукват енергията му (буквално) и го "завързват", правят го несвободен. Той е вкусвал свободата, и иска пак да лети. Той иска да бъде Небето, а иска от нея тя да бъде Земята. Иска тя да бъде Ин за неговият Ян, моментално възприемаща всяка негова посока. като нищо не пречи на връзката, която той чувства с музиката; с вдъхновението, което напира да излезе; със свободата и жизнеността, врящи в жилите му. Той не иска празнини, напрежения и колебания, просто перфектното състояние, когато всичко сякаш тече без усилия, Танцът се танцува сам, а двамата партньори общо участват, празнуват го и получават цялата му благодат.

В същото време Сали изразява друга гледа точка, не по-малко валидна. Тя не отрича това, което Пабло казва. Нито пък признава, че само тя е виновна за всичко. Тя е чела "I and Thou", и знае за важността на връзката в танца. Но от друга страна, тя усеща, че Пабло е избрал "аз-то" отношение в частност към нея. Оттук следва, че това дори не е бил истинският Пабло, който е танцувал с нея, това е бил "аз-то" Пабло, вместо "аз-ти". И този "аз-то" Пабло не е танцувал с нея, а с някакво "то". Този подход може да се изрази в напрежение, сривове, натиск, манипулации, колебания, бързане, стягане, движение насила и т.н. Когато дамата усети това, тя се чувства изгубена и безпомощна. самотна, нещастна в танца. Изобщо не се усеща нормално самата тя. Тя е вкусвала радостта от истинската взаимовръзка. Не иска нищо да пречи на връзката ѝ с музиката и партньора, на прозореца, който я свързва с Живота, с красотата и духовната енергия, която чувства в себе си. Тя не иска дистанция, манипулация, предателства. Просто този поток, чрез който Танцът се излива в танцьорите, свързвайки ги двамата, празнувайки и приемайки цялата му благодат.

Как ви се струва? Излиза, че двамата страдат от едно и също нещо - липсата на връзка. За един кавалер е невъзможно да танцува, ако не чувства връзката - ако усеща дамата френетично мъчеща се да "прави" нещата, вместо да се свърже с него и да позволи на него да танцува "двойката". От друга страна, дамата чувства липса на връзка, чувства всички негативни ефекти от напразните опити на кавалера да се справи със ситуацията чрез прекалено "водене", манипулиране и други действия в името на това, да реализира стъпките - естествено, когато няма връзка, всичко това е просто ужасно. И точно това ужасно състояние никак не й помага да възстанови доверието и да успее да се свърже отново с него.

По-нататък, силен момент: "Истинският майстор в танго води по такъв начин, че дамата няма идея какво се случва, но тя следва по начина, по който реката следва релефа на земята: моментално, безусловно, без въпроси и колебания, просто тече във вярната посока.". Това като критика към Пабло, който бил прекалено силов, прекалено механичен. Може би е вярно, но след като не танцува с добра дама, не е ясно дали тази силовост не е предизвикана точно от неуменията на Сали.

Тук не мога да не спомена, че тези неща се избягват просто с владеене на техниката на ходенето - вижда се във видеото, че нищо такова няма, поне не и у Сали :-) А Пабло, поне външно изглежда добре, но истински можем да преценим, само ако му дадем грамотна дама.

Интересна е и критиката към Сали. Според книгата "I and Thou", тя би могла да се отвори за "аз-ти" връзка, въпреки "аз-то" подхода на партньора, което би могло да му повлияе, и да го превключи в "аз-ти". Но дори и да не стане, човек може да отвори "аз-ти" връзка дори със камък. Камъкът не може да бъде друго, освен камък. Пабло, дори и с подход "аз-то", си е перфектен кавалер, и тя би могла да се отвори в "аз-ти" връзка, като това би довело до добър танц, въпреки че би станало още по-добре в другия случай.

Много подобно на горното, в предишната публикация споменах, че човек понякога трябва да изпробва другия, като му даде доверието си - тук го казват като "отваряне в аз-ти връзка". И че това би могло да доведе до трансформация на другия. Ако излезем от прекалено абстрактните философии, тази трансформация би могла да се изрази в подобрение на техниката на един талантлив, но неосъществен още кавалер - ако усети, че дамата следва точно движенията му, той ще ги коригира, когато, където и колкото е нужно. Докато, ако дамата е дистанцирана, и следва активно, "правейки" нещата, той никога няма да се пробуди.

И накрая, малко психология, откъс от тук:
Ако един мъж има строго контролирано или манипулативно детство, той придобива твърде много "женска енергия". Тангото му е немощно. Няма енергия в стъпките му, не прави никакво усилие за това. Дори не знае кога и как би могъл да го направи. Неговата природна спонтанност е била подтисната в детството. По едно време в тази посока влияеха дори и женските движения от миналия век.
По този начин един такъв мъж несъзнателно следва силната личност у една жена в живота и в тангото. Той има вътрешен страх "да не сгреши нещо пак", да не срещне неодобрението на жената. Силно се стреми да бъде вежлив, "разбран" и да угажда на жените. Но в същото време това го кара да изглежда като "печен картоф" на дансинга.

От друга страна някои жени пък влизат в мъжкото пространство, вкарват енергия вместо него, и парализират желанието му да създаде каквото и да е. Отнемат му свободата да танцува и импровизира. Такива жени също не осъзнават какво вършат, и искрено опитват да "правят" танц за мъжа, че дори и с украшения.
Когато една жена има твърде много "мъжка енергия", и много разочарования в живота, тя го изразява чрез "активно" танцуване. Въпреки това, всички жени имат желанието и мечтата да танцуват със "силен" кавалер, някой, който ще ги прегърне и отнесе нанякъде към едно щастливо и красиво място. Е, поне за времето на танца . . .

И в двата случая, това не е добро танго. И жените, и мъжете трябва да се научат как да балансират липсата, или излишъка на "мъжка енергия". Така ше подобрят танца си. А и животът им ще стане по-хармоничен и щастлив.
Дами! Позволете на мъжете да ви водят. Не му говорете в танца, не опитвайте да му "помагате" или обучавате. Просто бъдете с него в този момент. Не си мислете, че "знаете" и не очаквайте стъпките. Някой ден може да попаднете на много напреднал кавалер, и тогава може много да се изненадате колко малко знаете всъщност. Тангото се случва точно тогава, когато не знаете какво ще последва, и създавате движение, базирано на съобщението, което идва от партньора.

Е, колко хубаво, и накрая "прас!", създавала дамата движение на основата на съобщението, идващо от кавалера. Дълбоко несъгласен съм - по-скоро бих казал "поддържате такова състояние на тялото си, което да му позволи да направи нужното движение, под влияние на въздействие, идващо от кавалера". Ключовата разлика е "въздействие", вместо "съобщение". Но сега няма да повтарям пак защо едното е по-добро от другото.