По някаква причина, още от възникването на танго-общество в България, се насажда невярната идея, че някакси е невъзпитано да се отказва покана за танц, че "всеки трябвало да танцува с всеки". Не искам да кажа, че се оспорва правото на отказ на неподходяща покана. Но някакси от валидните причини за отказ се изпуска вероятността просто да не искаш да танцуваш с неграмотен кавалер/дама. Създава се впечатлението, че е невъзпитано да откажеш само заради нечие неумение, защото трябвало да се помага на начинаещите дами и кавалери да напредват. А какво, ако смяташ тези дами и кавалери не просто за начинаещи, а за системно погрешно обучавани такива? Но както и да е . . . просто искам да кажа, че в Аржентина ситуацията да се отказва е толкова често срещана, че е измислен специалният обичай "cabeceo", което е най-просто казано взаимно кимане с глава (cabeza). Ако не те погледнат достатъчно дълго, не бихте могли да кимнете никому, и така се получава тази система на (полу-) безболезнен отказ. Не би съшествувал този обичай, ако отказите бяха изключение. Ходилите в Б.А. знаят, че е на практика невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не ви познават предварително. Просто не ви поглеждат и няма как да ги поканите, ако пък покажете нахалство и се изтърсите на нечия маса да каните, ще получите отказ.
Обичаят за организиране на една класическа милонга е до едната стена на залата да бъдат настанявани дамите, а на отсрещната стена - кавалерите. Главната функцията на кортината (музикална пауза) е да се разчисти дансинга, за да могат седящите покрай стените да се канят визуално за следващата танда (група едностилни танга/валсове/милонги), Някъде другаде се настаняват двойките и компаниите, например на третата и четвъртата страна - и нормално те не участват в cabeceo-то, увлечени евентуално в разговори помежду си.
Ето снимка от Б.А. (автор: Мирослава), която илюстира думите ми:
В България cabeceo на практика не се употребява, защото няма създадени условията за това: кавалерите и дамите, свободни за танцуване, да седят едни срещу други, а и да е достатъчно светло. Оттам и кортината почти се обезсмисля. Но то какво ли е истинско тук . . .
