Активно и пасивно следване

Има ли предимства в активната дама?

Има естествено. Всичко, което съм казал досега, важи за основната техника, техниката на ходенето. Дамата може да бъде активна, и всъщност това е добре дошло, стига да знае какво прави. Тя може да модифицира танца според своето усещане в много голяма степен, според музиката и конкретното си настроение. И аз нямам нищо против, даже ми е интересно това. Проблемът е, че това ниво на умения трябва да бъде достигнато - сигурно са единици в света тези, които наистина го могат. Но най-напред трябва да се научи и овладее напълно базата - т.е. ходенето с пасивно следване, основата на този танц.

Активното следване при една грамотна дама не е, за да затормози и обезсмисли идеите на кавалера. А е, за да ги разнообрази, да го предизвика да покаже най-доброто от себе си. Вместо това, активността се разбира като примитивен начин да се оправдае неграмотното ходене и като цяло, лошо следване. Такова следване затормозява нещата, оттам и грозното, мудно и нерадостно танцуване, 99% от времето по нашите милонги. В същото време, танцуването на Милко с някоя хиперреактивна дама, чиято активност се вижда от самолет, може да не изглежда мудно, но пък е трудно въобще да се припише някаква степен на качество, така че да кажем, че наблюдаваме аржентинско танго.

Истинското активно следване не е в противовес на пасивното следване, защото всъщност това е активност, проявявана "върху", на базата на пасивното. Дамата продължава да бъде пасивна по отношение на движението в по-голямата част от времето. Това, че тя може, с точно подбрани импулси, да промени нещо в танца, хич не значи, че тя не следва пасивно през останалата част. В моментите на активност, дамата просто изземва воденето, в по-малка, или в по-голяма степен. И точно затова се искат големи умения, за да се получи както трябва. Но през цялото останало време, дори и само по съображения за качеството на движенията и танца като цяло, дамата си следва пасивно, което е нетменна част от качественото ходене.

Жалко за всички тези заблудени хора, които смятат, че с няколко часа претупани уроци по ходене са научили нещо, и вече са на нивото, да могат да си позволят активност у дамата. Тези заблуди и самозаблуди са нищо повече от една голяма котва, която задържа тяхното развитие. А ходенето не е толкова трудно, но за начало трябва да знаеш, че не го знаеш. И да знаеш, че нищо не правиш без това умение.

Първо, колко хора у нас знаят, че не знаят? Просто в един момент, всички се обявяват за напреднали, или за учители, решават, че могат да ходят, и не вярват на този, който твърди друго. Всички губим от което.

И второ, колко хора у нас знаят, че без ходенето изобщо не танцуват този танц? Че просто нищо, ама съвсем нищо смислено не правят? Крайно малко, може би само аз. И при това положение аз съм лошият тип, който незнайно защо, може би щото е лош, се опитва да им развали илюзиите.