Мотивация за развитие, критерий за оценка

Гърци и румънци дръпнаха яко напред, а ние - пълни пустиняци. Гърците имат европейски шампиони, а една румънска двойка показва истинскo Villa Urquiza танго. А у нас няма нито една двойка, която да желае да бъде напред. Да тренира и да се развива. Ама истински да вникне в нещата. Само измислени учители, дето не могат да ходят, но „обучават”. Какво пречи първо да се научиш поне да ходиш, а после да се наречеш учител? Има един-двама, които са малко по-напред в разбирането, но не кой знае колко, не дотам, че да покажат едно читаво танцуване с партньорката си. Оттам, като как точно смятат, че преподават танго? Колкото и да са готини като хора повечето, създадената от тях среда убива всяка възможност за развитие. Защото, ако не можеш да дефинираш читав критерий кой колко и защо е напреднал, как точно човек ще има представа движи ли се във вярната посока? Нима така не селектираме точно хора, които са ОК с това, да не знаят какво правят? Да го смятат за нормално и да си мислят, че танцувайки 10-на години по милонгите с други такива като тях, ще доведе до нещо хубаво? Да, ще се поошлайфат и няма да правят (дали?) най-грубите грешки. Но нищо повече. Лаура и кавалерът й не са се научили да танцуват така чрез навъртане на километри с дървари и дървета по милонгите.

За значението на критерия за оценка - ако учителят по математика ви пише 6, понеже сте написали 2+2=22 (логично и красиво изглежда, нали?), а на друг, дето е написал 2+2=4, пише ниска оценка, защото не му допада нещо визията, какви точно хора ще останат в този клас, ако е доброволен? Ами пустиняците ще останат . . . другите ще се махнат.

Допълнение от лятото на 2015-та: Споменатата румънската двойка станаха европейски шампиони - т.е. обградени сме от шампиони, по средата - блато.

Мотивация за развитие

Вече милион пъти повтарям, че има само 3-4 основни неща, не особено трудни за изпълнение, за да се научи ходенето. И какво се случва? В най-добрия случай някой се опитва сам да прилага описаните идеи, без консултация с мен, и като резултат ги прави по неправилен начин - естествено читав резултат няма да има. Но най-често просто ме оплюват като празен критикар. Човек, който нещо не е наред и си търси кого да унижи с критика. Защо никой не се заема да научи това прословуто ходене, вместо да ми се сърди за критиките?

Много просто, в България не съществува мотивация за развитие в тази посока. При дамите, формирането на правилни навици е изключително "тънък" процес. Изисква се, докато навикът укрепне и се стабилизира, да танцуват само с кавалери, които ги водят коректно. Това в София са не повече от 2-3 души. Много рядко на милонга присъстват всичките тези условни 3-ма кавалера. И какво излиза, дамата трябва да си седи и да чака тези един-двама, които в момента присъстват, да я поканят, и междувременно да отказва на всички останали? Коя дама ще се справи със социалния натиск в този случай? Не го виждам това. А тялото лесно прихваща лошите навици, и е загубена кауза да обучаваш дама, която ще танцува с неграмотни кавалери цяла вечер - всичките старания и труд пропадат.

Същото е и с кавалерите. Какво да направи кавалер, който иска да води дама с идеята да опише, да рисува с нея музиката, а не да чака автоматизираните ѝ движения да се случат неточно и със закъснение. С коя дама ще го направи? Да приемем, че има условно 1 такава дама. Условно, защото обучена дама в България няма, но има няколко, които понякога следват относително добре. Та ако на милонгата има една дама, която в момента е спокойна и се оставя да я водят, как да я идентифицираме коя е тя? Невъзможно. Ако все пак подозираме с коя би се получило, трябва да я поканим преди някой дървар да я изнерви с нескопосани напъни да прави сложни неща по дансинга. Не винаги това става. И излиза, че кавалерът всъщност 99% от времето няма да танцува с подходяща дама. Ще си седи и чака, някои вечери без изобщо да танцува. Е, как да мотивираме кавалер да се научи? Казвали са ми го в прав текст: "Защо да се науча, като ще си седя в ъгъла и напразно ще чакам дама, с която да приложа това?".

И така, малко като приказката, че никой дявол не пази българския казан в ада. Ако някой тръгне да излиза, останалите го дърпат обратно. Не че се прилагат специални усилия, никой на никого не казва "недей да учиш, стой си в казана". Но месомелачката на българската танго "писта" не прощава никому. А социалният натиск да танцуваме с всеки, който ни покани, убива всяка наченка на развитие.

Това беше идеята ми зад поста във facebook за разминаването между думи и дела. На думи чакаме кавалерът да ни води, на практика правим точно обратното, защото нямало кавалери, които да могат да водят. Ами и при кавалерите е същото - няма дами, коректно следващи, с които да се учат да водят както трябва. Омагьосан кръг. Неразбиваем бетон. Повтарям аз, че не е толкова трудно, че има само няколко основни неща за научаване - но при пълната липса на мотивация напразните ми опити да променя нещо биват атакувани като антисоциални. Деля се от колектива, развалям идилията.

Възможно ли е да мотивираме някого да излезе от казана въпреки дърпащите го обратно? Как ще устои на социалния натиск? Какво ще го тегли напред да се обучава, ако дори не знае какво точно ще се получи като резултат, понеже никога не му се е случвало да танцува по този непознат за него начин? Много, много трудна работа. Не мисля, че има шансове нещо да се промени. Освен отнякъде да се появи талантлива двойка, която да има парите и желанието да учи примерно година-две в Буенос Айрес при добри учители. А дори да имат време, пари за трошене и желание, как да познаят кои са добрите учители? А и да знаят, какво ще се случи, след като се върнат в София? Ще си покрият ли инвестицията с тези ниски такси и малко на брой танцуващи? Умряла работа.

Един теоретично възможен начин за развитие е, да научим всички учители как се ходи, и те, с течение на годините, да предават това умение. Показвайки добър танц, да вдъхновяват хората да положат усилия. Но как да стане, ако учителите не знаят, че не могат да ходят? Невъзможно. И те като другите се дразнят, като им го кажеш. А мотивацията каква ще им е? Нали си имат ученици, прибират си такси, организират си фестивали? Всичко им е наред. Промяна не желаят.

Стригане на овце

Преди време дадох този пример за ситуацията в танго в България - как учителите прибират паричките на хората, без да има съществен резултат. Тогава много хора се припознаха в ролята на овце и се засегнаха. Минаха години, има ли промяна? Не, все е тая. Хора с по 6-7 години опит все така не знаят как се прави една стъпка в танго. Във всяка област, след 6-7 години обучение, ако не експерт, то поне компетентен специалист ще станеш. Имаше едни световни шампиони, които бяха започнали на 14, и бяха шампиони на 20. Което прави 6 години. Хайде ние не се пънем да ставаме шампиони, ама поне да се научим да ходим. Защо при нас не става за 6-7 години? Нима наистина ходенето се учи цял живот? А тези цитираните шампиони, как така са го научили за няколко години? Ами така, имали са добри учители, и те са схванали какво им говорят. В обучението има две страни, и двете трябва да са на ниво, за да има резултат. Ходенето, ако опростим, се състои от следното:

1. Дама: Освободен стоеж в нулата, за да започне лесно и без задържане новата крачка; Кввалер: Да знае как да се грижи за даната в това уязвимо състояние, да усеща и поддържа нейния баланс, и как да поведе новото движение.
2. Дама: Да не сменя опорния крак по свое усмотрение (да не стъпва първа), за да не изненадва непрекъснато кавалера с непредвидени от него позиции; Кавалер: Как точно се сменя опорния крак на дамата според дължината на крачката.
3. Дама: Да не довършва крачката сама, а само като резултат от воденето; Кавалер: Да знае как да прави довършването, като в 99% от случаите просто се ползва инерцията на двойката.

Тези три неща са хем прости, хем недотам прости, защото изискват промяна в разбирането за собственото равновесие, то изчезва за сметка на придобиване на усет за общо равновесие. Колкото и да са необичайни елементите, те могат да бъдат научени за месеци, стига да съществува ситуацията компетентен учител, схватлив ученик.
Забележете, всички тези три неща са в рамките на ЕДНА КРАЧКА. Не е комбинация, не е абстрактно позоваване на някакви енергийни потоци. Просто крачка.
Цитат от facebook: "Но наистина ми е болно като видя хора, които са дали по една торба пари и са вложили толкова време а резултата е плачевен! И проблема не е че нямат напредък, проблема е че не осъзнават че нямат!" - на мен също ми беше болно, но вече не е. Доста от същите тези хора са чели статиите в този блог. И какво разбраха? Нищо. Продължават да дават торби пари на псевдоучители. Снощи бях на урок, в който уж се преподаваха елементите на тангото. Добре, аз елементите ги разбирам като крачки и пивоти - т.е. очаквах занимание, в което да се говори за това, как се водят и как се следват крачки и пивоти. Вместо това, някаква комбинация с игра във височина и диагонални стъпки. В която самият преподавател спъваше 2-3 пъти дамата, докато тя наизусти какво да прави. Или ако не я спъваше, то тя се връткаше в най-погрешния момент на някъде, и той трябваше да започне отначало. Ако преподавателят има проблем да направи комбинацията от първи път - то нещо не е наред. Ако проблемът е в него, ясно, не може да танцува. Ако не е, ако дамата му греши, защо не бяха посочени причините за това? Винаги дамите присъстват като "боксови круши". Никога нищо не им се обяснява, от тях се очаква да реагират адекватно на всеки кавалер. А каква е причината да реагират неадекватно на учителя? Просто в случая, нито дамата, нито учителят знаят как се води и как се следва крачка. В правилното ходене, дамата не реагира според това, което чувства като сигнал от кавалера - дамата реагира на това, което реално се случва с нея, което е обективно и без значение дали кавалерът активно го води, или се е случило от самосебе си.

Никой дори не разбира колко е важно това, да правим отделната крачка правилно - да водим и следваме всеки отделен елемент (трите точки по-горе). Докато се ходи на уроци, на които се преподават комбинации на хора, неможещи да водят и следват, докато самите учители не схващат важността на ходенето, стригането ще продължи.
Често ме атакуват с това, че аз самият не мога да покажа това, за което говоря. Ами първо, ако една дама научи това, което искам, това моментално я праща много над средно световно равнище. Някакси е нормално това да не успее да го постигне всеки. Не че научаването на ходенето само по себе си е кой знае какво. Просто средното ниво в света не знае как се ходи. Аз не съм голяма школа, която да може да подбира измежду стотици ученици. Сериозно съм се занимавал само с 4-5 дами. Не съм виновен, че едни са схванати, други нервни, трети се кривят в разни посоки. Танго е танц, в който дамата не прави нищо със собствено усилие - ако тя не схване идеята и не се остави да бъде водена чрез движението на квалера, без да му пречи с излишни блокажи, нищо не помага.

Интересно начало

Вижте това начало на танца:


Кавалерът леко разлюлява дамата. Защо това се случва? Не е просто игра, а нещо много по-важно. Кавалерът проверява доколко дамата реализира двете дисоциации в танго - заедно с това опитва да усети с точност нейния баланс.

Оригинален клип: