Мотивация за развитие

Вече милион пъти повтарям, че има само 3-4 основни неща, не особено трудни за изпълнение, за да се научи ходенето. И какво се случва? В най-добрия случай някой се опитва сам да прилага описаните идеи, без консултация с мен, и като резултат ги прави по неправилен начин - естествено читав резултат няма да има. Но най-често просто ме оплюват като празен критикар. Човек, който нещо не е наред и си търси кого да унижи с критика. Защо никой не се заема да научи това прословуто ходене, вместо да ми се сърди за критиките?

Много просто, в България не съществува мотивация за развитие в тази посока. При дамите, формирането на правилни навици е изключително "тънък" процес. Изисква се, докато навикът укрепне и се стабилизира, да танцуват само с кавалери, които ги водят коректно. Това в София са не повече от 2-3 души. Много рядко на милонга присъстват всичките тези условни 3-ма кавалера. И какво излиза, дамата трябва да си седи и да чака тези един-двама, които в момента присъстват, да я поканят, и междувременно да отказва на всички останали? Коя дама ще се справи със социалния натиск в този случай? Не го виждам това. А тялото лесно прихваща лошите навици, и е загубена кауза да обучаваш дама, която ще танцува с неграмотни кавалери цяла вечер - всичките старания и труд пропадат.

Същото е и с кавалерите. Какво да направи кавалер, който иска да води дама с идеята да опише, да рисува с нея музиката, а не да чака автоматизираните ѝ движения да се случат неточно и със закъснение. С коя дама ще го направи? Да приемем, че има условно 1 такава дама. Условно, защото обучена дама в България няма, но има няколко, които понякога следват относително добре. Та ако на милонгата има една дама, която в момента е спокойна и се оставя да я водят, как да я идентифицираме коя е тя? Невъзможно. Ако все пак подозираме с коя би се получило, трябва да я поканим преди някой дървар да я изнерви с нескопосани напъни да прави сложни неща по дансинга. Не винаги това става. И излиза, че кавалерът всъщност 99% от времето няма да танцува с подходяща дама. Ще си седи и чака, някои вечери без изобщо да танцува. Е, как да мотивираме кавалер да се научи? Казвали са ми го в прав текст: "Защо да се науча, като ще си седя в ъгъла и напразно ще чакам дама, с която да приложа това?".

И така, малко като приказката, че никой дявол не пази българския казан в ада. Ако някой тръгне да излиза, останалите го дърпат обратно. Не че се прилагат специални усилия, никой на никого не казва "недей да учиш, стой си в казана". Но месомелачката на българската танго "писта" не прощава никому. А социалният натиск да танцуваме с всеки, който ни покани, убива всяка наченка на развитие.

Това беше идеята ми зад поста във facebook за разминаването между думи и дела. На думи чакаме кавалерът да ни води, на практика правим точно обратното, защото нямало кавалери, които да могат да водят. Ами и при кавалерите е същото - няма дами, коректно следващи, с които да се учат да водят както трябва. Омагьосан кръг. Неразбиваем бетон. Повтарям аз, че не е толкова трудно, че има само няколко основни неща за научаване - но при пълната липса на мотивация напразните ми опити да променя нещо биват атакувани като антисоциални. Деля се от колектива, развалям идилията.

Възможно ли е да мотивираме някого да излезе от казана въпреки дърпащите го обратно? Как ще устои на социалния натиск? Какво ще го тегли напред да се обучава, ако дори не знае какво точно ще се получи като резултат, понеже никога не му се е случвало да танцува по този непознат за него начин? Много, много трудна работа. Не мисля, че има шансове нещо да се промени. Освен отнякъде да се появи талантлива двойка, която да има парите и желанието да учи примерно година-две в Буенос Айрес при добри учители. А дори да имат време, пари за трошене и желание, как да познаят кои са добрите учители? А и да знаят, какво ще се случи, след като се върнат в София? Ще си покрият ли инвестицията с тези ниски такси и малко на брой танцуващи? Умряла работа.

Един теоретично възможен начин за развитие е, да научим всички учители как се ходи, и те, с течение на годините, да предават това умение. Показвайки добър танц, да вдъхновяват хората да положат усилия. Но как да стане, ако учителите не знаят, че не могат да ходят? Невъзможно. И те като другите се дразнят, като им го кажеш. А мотивацията каква ще им е? Нали си имат ученици, прибират си такси, организират си фестивали? Всичко им е наред. Промяна не желаят.