От гледна точка на дамата. . .

Жалко е, че макар и интернет пространството да изобилства с материали, посветени на танго техника, малко от тях успяват да се „откъснат” от перцепциите на кавалера за танца и да обърнат поглед към също толкова значимия въпрос за ролята на дамата. Което е наистина странно, имайки предвид, че качеството на танца се определя в еднаква степен, както от умението на кавалера да води, така и от умението на дамата да го следва.

Искам да направя едно кратко обобщение на някои от важните (поне според мен) елементи от дамската техника, които са част от техниката на пасивното следване, както и да споделя някои наблюдения от собствения ми опит в това направление.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в самото начало на заниманията ми с танго, беше концепцията за свързано движение на дамата и кавалера. Това буквално преобърна на 180° традиционната представа, която имах за танца като такъв – а именно като за две партии, които дамата и кавалера изпълняват всеки сам за себе си. При „пасивното следване”, тази идея е отречена. Тъкмо напротив, движението е ЕДНО, инициира се и се осъществява от кавалера, който в своето движение увлича и дамата със себе си, за да реализира стъпка. Т.е. при „пасивното следване” двойката се разглежда като едно цяло, като единна система, чиито „елементи” се движат едновременно.

(Нагледни материали по темата има в статията „Обърнато махало”)

Силата на тази концепция се състои в следните ефекти, които произтичат от нея:

1. Дамата и кавалерът се движат в абсолютен синхрон, което им позволява да бъдат в ритъма на танго през цялото време на танца. (Разбира се, стига кавалерът да има чувство за ритъм. :-) Т.е. няма опасност дамата да се забави или да избърза и така да стопира или „пришпори” движението, което на свой ред отваря пред кавалера огромно пространство за импровизация и разнообразява възможните комбинации от стъпки, които той може да реализира съвместно с дамата.

2. Свързаното движение е безпогрешно. Т.е. няма опасност, разсъждавайки върху движението и посоката му, дамата да го видоизмени или възпроизведе неточно, стъпвайки не там, където кавалера е предвидил. В този смисъл, в рамките на „пасивното следване” максимата, че „дамата никога не греши” е вярна на 100%. Ако дамата следва „пасивно” и единствено кавалерът е натоварен със задачата да насочи и осъществи движението, всяка грешка, която последва от това, е грешка във воденето. :-)

Следващият момент при „пасивното следване”, който ме изненада, беше концепцията за споделеното равновесие. Това е логично следствие от първия принцип, че двойката е едно цяло, единен организъм, чиито елементи се движат едновременно. Естествено е, за да може да се осъществи тази едновременност на движението във времето, равновесието на двойката да бъде също ЕДНО. Иначе казано, дамата и кавалерът играят ролята на „опора” един за друг (нали всеки от тях стои на своя опорен крак по време на танца, така че във всеки отрязък от време, двойката деликатно се балансира от два опорни крака – един на кавалера и един на дамата).

И тази концепция поражда следния положителен ефект в танца:

Когато не пази своето равновесие, а го е делегирала на двойката, дамата „олеква”. В чисто практически смисъл това има огромно значение за лекотата и плавността на танца, прави кавалера изключително „маневрен”, тъй като дама, която не се е „закотвила” стабилно в пода, може да бъде водена без големи усилия. Нещо, което позволява на кавалера да импровизира свободно, да прави собствени украшения и цялата двойка се движи по-живо, динамично и игриво.

Следният пример доста добре илюстрира концепциите за споделения баланс и едновременност на движението:



Нещото, което ме накара да изгледам записа няколко пъти беше особената подвижност в областта на прасеца и глезена на опорния крак на Андреа през целия танц. Нещо, което е много добре видимо на видеото. Кракът на дамата е изключително олекотен при всяка следваща стъпка, което позволява тази подвижност на глезените и цялостна визия за нестабилност. Положителният ефект от нестабилността на Андреа е, че тя позволява във всеки един момент Хавиер да промени рязко посоката на движение, да предприеме поредица от бързи или по-бавни стъпки, да направи пивоти или каквото друго реши, със скоростта с която реши и в посоката, в която му хрумне. :-)
Нищо от това не би било възможно да се направи с обичайната за него естетика на танца, ако дамата стабилно пазеше равновесието си, и ако от кавалера се изискваше да го преодолее силово, за да направи всяка следваща стъпка. Определено танго техниката на Андреа е изумителна, точно толкова, колкото и тази на Хавиер. :-)

Ето още един пример, този път милонга:



Може би трябва да се спра и на концепцията за „пасивността” на следващия. Това реално е необходимата „съставка”, за да имаме налице едновременност на движението и споделен баланс. Под „пасивност” се има предвид способността на дамата да изчака кавалера сам да инициира и осъществи движението, т.е. да не се опитва да го отгатне и направи самостоятелно, да не избързва, нито да забавя движението. С други думи, това е умението да „протегнеш крак” пропорционално на силата, вложена от кавалера в движението, която на свой ред ще предопредели дължината на крачката, мястото и времето на стъпване. Действието на кавалера, което трябва да „породи” движението на дамата се усеща като „залитане”. (Нали дамата не пази равновесието си, следователно на кавалера му е нужно да приложи много лек натиск, за да породи залитане, в посоката, в която иска да стане движението). Най-важното изискване при „пасивността” е всеки един от елементите на стъпката да бъде изцяло извършен със сила, вложена от кавалера – тук се има предвид от протягането на крака в началото (1), до стъпването (смяна на тежестта)(2), през прибирането на крака, който е бил опорен в предходната стъпка (3) – цялата триада на стъпката трябва да се осъществи с премерено действие от страна на кавалера, а не самостоятелно от дамата.

Това е и основната разлика между „пасивното” и „активното” следване в танго. При „активното” следване, дамата реализира и трите компонента на стъпката сама, след като посоката на движение ù е била бегло маркирана от кавалера!

Може би трябва да се спра малко и на самото усещане, което е следствие от „пасивното следване”. За съжаление като дама само с 1 година практика, трябва да призная, че техниката на „пасивното следване”, нито се усвоява мигновено, нито е достатъчно устойчива в началото и изисква продължителни занимания, за да се затвърди. Затова и не мога да кажа, че техниката на ходене ми се получава винаги. А и дори и когато се получи успешно, естествено е далеч от идеала. Но за една година – толкова. :-)

По-интересният момент е свързан по-скоро с цялостното усещане от танца, когато техниката ти е наред. Усеща се наистина лекота, а възможностите ти за придвижване в пространството, като че ли се увеличават многократно. Можеш да позволиш на движенията да се случат с много по-голяма точност и бързина от обичайната за теб, ако трябва самостоятелно да ги изпълниш, без намесата на кавалера. В същото време, това че кракът ти е олекотен и не пазиш самостоятелно равновесието си, резултира в особеното усещане за под, гладък като „стъкло” (просто не влагаш излишна тежест в опорния си крак, той олеква и дори и по-грапава повърхност на пода престава да бъде проблем при пивоти) и за „умерена нестабилност” – чувстваш, че нямаш равновесие и, че кавалерът може да те завърти, разклати или придвижи в посоката, в която реши, като в същото време имаш достатъчно стабилност, за да не се страхуваш, че ще залитнеш в неправилна посока или паднеш. Няма напрежение или борба, усещането е за напълно синхронно движение, такова, каквото не можеш да отгатнеш и изчислиш как да реализираш самостоятелно.