Има един набор правила и указания, които продължават да се преподават от уж опитни учители у нас и по света, че със сигурност и в Аржентина. Проблемът е, че тези правила всъщност са дълбоко погрешни, въпреки привидната им логика. Резултатът е буквално осакатен, или както Хавиер казва за 1 и 5, "кастриран" танц.
Мит 1: Дамата трябва да натиска напред или да оказва съпротива при движение, за да осигури контакт и оттам добра комуникация.
Реалност: Няма почти нищо по-досадно от дама, която се съпротивлява и по този начин пречи на движението. Относно наклона на дамата към кавалера - техниката апиладо е остаряла и никой вече не я прилага, не и в оригиналния ѝ вид. Като част от добрата стойка и ходене, донякъде апиладото все още се използва, но не и като активно накланяне/натискане/съпротива от страна на дамата.
Мит 2: Дамата се отблъсква от опорния крак при движение, например назад.
Реалност: Няма никаква нужда дамата да се отблъсква и по този начин да ограничава възможностите за кавалера. Кавалерът ще ѝ даде цялата енергия, от която има нужда - стига тя да стои правилно и да не му убива движението, например по начина на мит 1. Досадно и неприятно е да се налага да спираш увлякла се в отблъскването дама, особено ако всъщност искаш съвсем лека крачка и отзад има препятствие/друга двойка.
Мит 3: Трябва да ходим равно и плавно, така че ако държим пълна паница с вода, тя да не се разлее.
Реалност: Точно обратното, ходенето е взаимен резонанс на две тела в обща стъпка. Именно неравността осигурява това. Ако ходим равно като на релси, как точно ще комуникираме крачката? Тук да уточним, че не става въпрос за грешно прилагане на тази неравномерност - от типа на неудачно подскачане, подклякване, поклащане и подобни.
Мит 4: Трябва да осигурим контакт на подметката с пода по цялото протежение на крачката.
Реалност: Танцът не е влачене на краката по пода. Наблюдавайте реални динамично танцуващи двойки и вижте дали си търкат краката в пода по време на крачката.
Мит 5: Гръбнакът трябва да е изправен като на балерина.
Реалност: На практика никой не танцува така, освен бившите балерини и техните имитатори/ученици. Правилната стойка включва естествената S-образна форма на гръбначния стълб, всякакви опити за изправяне са контрапродуктивни. Много аржентинки дори имат силно изразена извивка в кръста, която довежда до силно издаване на дупето назад при ходене. Колкото и да е странно за неосведомените, това има технически предимства, затова и го правят. За нас европейците не е нужно да се престараваме, просто можем да оставим тялото да заеме естествената си позиция, без да му пречим с обратното напрягане тип "подвита опашка".
Мит 6: Кавалерът предлага движението, дамата го извършва, и тогава кавалерът я придружава.
Реалност: Няма време за тези етапи, нито пък те биха довели до нещо добро. Не че някои начинаещи двойки не танцуват буквално така, но именно защото са начинаещи. На практика всичко се извършва едновременно, кавалерът задава движението, то вече се извършва и в този момент дамата го усеща и реагира със свободния си крак, така че да се получи крачка. Двамата заедно пристигат в новата точка, няма някакво отделно придружаване от кавалера.
Мит 7: Всеки запазва своето собствено равновесие.
Реалност: Ако искате да танцувате добре, имате общо равновесие. Не две отделни такива. И затова е грешно да пазите своето равновесие отделно от това на другия. Това е едно от трудните за разбиране неща, но ако желаете танцуване в ентрега, няма спасение от общото равновесие. И не, не става въпрос да лежим един на друг :-)
