Ние

Има един, труден до невъзможност аспект в преподаването на танго. А именно, как да накараме двамата партньори да мислят и усещат двойката като цяло, а не да мислят "аз" и "той", "аз" и "тя". Аз поне не съм успял до момента да обърна това мислене в "ние". Може би не може да стане отвън, може би единствено по самостоятелен път трябва да стане това откритие. Например, казваме на кавалера да води с тяло, не с ръце. Това е стъпка в правилната посока, стъпка към "ние". Но въпреки това, кавалерите се изхитрят да водят с тяло, и пак да не се дават на "ние", пак да останат "аз" и "тя". Много подобно е при дамите, обяснява се как да се оставят на движението, водено от кавалера, за да се постигне "ние", но те пак се изхитрят да го правят сами, мъчейки се да осигурят синхрон чрез активно действие. Не случайно 99% от хората танцуват някакво подобие на танго, където връзка уж има, но на практика я ползваме, като се изолираме (в значителна степен) от другия, не се оставяме изцяло в двупосочен контакт. И никакви обяснения не помагат, инстинктът да останем "верни на себе си" е изключително силен.

В живота по подобен начин, някои хора мислят "ние" и осъществяват успешни връзки и семейства, докато други остават на ниво "аз и другия", генерирайки конфликт след конфликт. Въпрос на зрялост и житейска нагласа. Но в танго, където нещата подлежат на анализ и обяснение, би трябвало да е по-лесно. Но не би. Обясняваме как кавалерът не дава импулс на дамата, а на цялата двойка, включително себе си. Както някои се изразяват "кавалерът също следва". Не е достатъчно да се движим и увличаме със себе си дамата, въпреки, че това е вярно само по себе си. Но обяснението как точно се прави някак увисва почти във всички случаи. Кимат, че разбират, но виждаш как си танцуват по старому, без да има "ние".

Да вкараме понятието за ентрега в разговора. Единият от двамата може да въплъщава ентрега в движенията си, и това подобрява танца. Но само когато и двамата го направят, можем да говорим за високо ниво на това, което се получава. Естествено, ентрега е по-важна от страна да дамата, но от кавалерът също се очаква това, макар и не в същата степен. Когато и двамата го направят, с нужната техническа подплата, се получава това НИЕ, което усетилите го търсим и ще продължаваме да търсим, докато изобщо танцуваме.