10000 часа

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/e/ec/Outliers_%28book_cover%29.png

Според автора на тази книга, за да станете майстор в дадена сфера, са необходими десет хиляди часа (средно) упорита работа - изучаване и практика. В различните области и при различните хора е различно, но средно толкова. Например средният гросмайстор става такъв след 20 хил. часа труд. За танго цифрата е неизвестна, но както знаем, това е труден танц и нямаме основание да смятаме, че са нужни чувствително по-малко часове от посочените десет хиляди. Нека приемем, че искаме да станем майстори в танго за 5 години. Това прави по 2000 часа на година, или по 5.5 часа на ден, всеки ден, вкл. почивните. Ако извадим почивните, стават около 8 часа на работен ден. Т.е. ако искаме да станем професионалисти, за 5 години можем да натрупаме нужната практика при пълна заетост.

Нека направим по-олекотена сметка. Няма да ставаме професионалисти, но искаме да танцуваме поне прилично, някак красиво, със степен на творчество, така че все пак да се докоснем до изкуството да танцуваме този танц. Да разделим часовете на 2. Само 5000 часа. Щедра отстъпка. Нека сметнем така, ако един тангеро/а ходи на един урок от 1.5 часа, и на една милонга всяка седмица, където танцува 6 танди (6 x 15 мин. = 1.5 часа). Общо 3 часа на седмица. 150 часа на година. 5000/150 = 33 години. Т.е. ще имате добро ниво средно след 33 години. Звучи отчайващо, нали? Донякъде е така.

Нека направим и една по-оптимистична сметка. Нека приемем, че:

1. Имате талант. Намаляваме часовете наполовина. За майстор 5000, за прилично ниво 2500.
2. Танцувате поне 90% от времето с много добри и взискателни партньори. 2500/1250.

Това прави 4 пъти по-малко време. Т.е. ще са нужни от 7-8 години за прилично ниво до 16 години за майсторско. Ура!!! Ура!!! Ура!!! Постижимо изглежда. Но преди за се зарадвате, замислете се дали имате наистина талант (какво казва мама не е важно), и дали танцувате 90% от времето с класни партньори.

Второто условие е от огромна важност за дамите, повече, отколкото за кавалерите. Както показва практиката, дамата е далеч по-уязвима да прихване лош навик при танцуване с дървари, талибани, бастуни и подобни, отколкото кавалера. Но и той не е застрахован.

Разбира се, хуманитарните умове ще се разбунтуват срещу горните сметки, ще сметнат, че за тях не се отнасят, и че те могат да танцуват добре след 5-6 или 10 години ходене на милонга два пъти на месец или по-рядко, и почти без уроци. И без никакво подбиране на партньорите. Ами всеки да си мисли каквото си иска.