Има ли предимства в активната дама?
Има естествено. Всичко, което съм казал досега, важи за основната техника, техниката на ходенето. Дамата може да бъде активна, и всъщност това е добре дошло, стига да знае какво прави. Тя може да модифицира танца според своето усещане в много голяма степен, според музиката и конкретното си настроение. И аз нямам нищо против, даже ми е интересно това. Проблемът е, че това ниво на умения трябва да бъде достигнато - сигурно са единици в света тези, които наистина го могат. Но най-напред трябва да се научи и овладее напълно базата - т.е. ходенето с пасивно следване, основата на този танц.
Активното следване при една грамотна дама не е, за да затормози и обезсмисли идеите на кавалера. А е, за да ги разнообрази, да го предизвика да покаже най-доброто от себе си. Вместо това, активността се разбира като примитивен начин да се оправдае неграмотното ходене и като цяло, лошо следване. Такова следване затормозява нещата, оттам и грозното, мудно и нерадостно танцуване, 99% от времето по нашите милонги. В същото време, танцуването на Милко с някоя хиперреактивна дама, чиято активност се вижда от самолет, може да не изглежда мудно, но пък е трудно въобще да се припише някаква степен на качество, така че да кажем, че наблюдаваме аржентинско танго.
Истинското активно следване не е в противовес на пасивното следване, защото всъщност това е активност, проявявана "върху", на базата на пасивното. Дамата продължава да бъде пасивна по отношение на движението в по-голямата част от времето. Това, че тя може, с точно подбрани импулси, да промени нещо в танца, хич не значи, че тя не следва пасивно през останалата част. В моментите на активност, дамата просто изземва воденето, в по-малка, или в по-голяма степен. И точно затова се искат големи умения, за да се получи както трябва. Но през цялото останало време, дори и само по съображения за качеството на движенията и танца като цяло, дамата си следва пасивно, което е нетменна част от качественото ходене.
Жалко за всички тези заблудени хора, които смятат, че с няколко часа претупани уроци по ходене са научили нещо, и вече са на нивото, да могат да си позволят активност у дамата. Тези заблуди и самозаблуди са нищо повече от една голяма котва, която задържа тяхното развитие. А ходенето не е толкова трудно, но за начало трябва да знаеш, че не го знаеш. И да знаеш, че нищо не правиш без това умение.
Първо, колко хора у нас знаят, че не знаят? Просто в един момент, всички се обявяват за напреднали, или за учители, решават, че могат да ходят, и не вярват на този, който твърди друго. Всички губим от което.
И второ, колко хора у нас знаят, че без ходенето изобщо не танцуват този танц? Че просто нищо, ама съвсем нищо смислено не правят? Крайно малко, може би само аз. И при това положение аз съм лошият тип, който незнайно защо, може би щото е лош, се опитва да им развали илюзиите.
รู้จักกับอัตราแลกเปลี่ยนเงินที่น่าสนใจ
Преди 5 седмици
2 коментара:
Хайде пак аз:
1. АЗ зная, че не мога да ходя! Опитвам се, понякога се получава, но като цяло имам проблем явно изобщо с равновесието, т. е. залитам дори и като ходя по улиците, затова често когато танцувам, се опирам повече на кавалера, отколкото трябва, т. е. "лягам" върху него и вероятно го притеснявам, освен че затормозявам танца.
Понякога танцувам добре с Илия, даже много добре! Преди време танцувах доста добре с Юри, но и той взе да се "радва" много на танца и на движението, та взе и силово да се фръцка, иначе има желание, старае се и ако слуша повече Василий, ще напредне много.
Доста често танцувам добре с Ники Лазаров - той умее да изчаква дамата и дори когато тя го изпревари в намеренията му за някаква стъпка, той я променя в нейна посока, с което й дава много деликатно усещане, че уж това е искал той да направи, но чисто технически това не е добра услуга за дамата за правилен танц - ясна ли съм?
Много отдавна и много рядко съм танцувала добре с Краси - имаше няколко прекрасни момента в Дупката на "Витошка" и една съботна вечер в "Салса +", когато той крачеше с мен на големи тегели из целия дансинг, а аз усещах, че просто се нося не като върху лед, а като върху пухени облаци - смейте ми се, никаква емоция не влагам сега, говоря за чисто усещане от танца!
Хайде стига толкоз, други ще коментирам друг път, че пак хванах дългото излечение... Цвети :-)
Цвети, това, което ме дразни най-много е, че когато с някоя моя ученичка нещата се получат, първо, много малко хора забелязват, останалите изобщо виждат ли нещо? Защото може и да не сме аржентинци, но си личи от сто километра, че сме на прав път. Дори и да сме само на 50% в конкретното изпълнение.
Интересното е, че моите опити да танцувам истинско танго правят впечатление на аржентинците, но не и на българите. Преди три години впечатлих Пабло Верон (частен урок). Миналата година Моника Пара (частен урок). Тази година, с Радостина, колкото и да беше несъвършено танцуването ни, си личеше, че го правим различно (в смисъл на по-аржентинско) и Моника Пара дойде да си поговори с Радостина, да я пита от колко време танцува и да я окуражи с вдигнат палец. Това последното естествено не значи много, но просто виждам как хората забелязват, че правя нещо с достатъчно очевиден резултат. А тук, абсолютно никаква подкрепа, даже напротив. Явни или неявни подигравки. Не че не е нормално за България, но чак пък никой да не се светна за толкова време, направо не е нормално.
Публикуване на коментар