19 май 2015

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка

Напоследък попаднах последователно на няколко статии, описващи т.нар. техника Александър. И доста се изненадах да установя, че прилагам, без да знам, тази техника в преподаването на танго. Както и преди съм казвал, нишо ново не съм открил, просто изследвам как го правят истински добрите танцьори.

Техниката „Александър” и ролята ѝ в танцовата подготовка
от Glenna Batson, PT, MA (Dance)

Танцът е изпълнителско изкуство, базирано на мускулното напрежение, неговите приливи и отливи. Така танцьорите изразяват тяхното естетично възприятие на музиката. Думата танц идва от Санскрит „тан”, означаващ реализация на първичното напрежение, да стана това, което ми е заложено. Това натрупване и освобождаване на енергия, което изпитваме при танц ни докосва дълбоко – кинестетично, емоционално и духовно. В сърцевината на танцовата подготовка лежи овладяването на мускулното усилие – степен, чувствителност, прецизност, рафинираност. Танцьорите се подготвят по много начини, но крайъгълният камът е техниката. Но повечето от тях ще се затруднят да опишат хем кратко, хем адектватно своята техника. В речника, думата техника означава начин и способност чрез които ние постигаме дадена цел. Какво е начин и способност в рамките на танца?

Традиционно, различните танцови техники се развиват от прякото постигане чрез мускулно усилие на стилистичните предпочитания на техните откриватели – техниката „Ваганова”, от известната балерина Агипа Ваганова, техниката „Греъм” на Марта Греъм, и т.н. Но в идеалният случай подоговката трябва да отиде отвъд опитите да се оформи отвън танцьора в даден стил или невромускулни шаблони. Вместо да следим той или тя да изглежда както трябва и движението да е оценявано по външни белези за коректност, те се научават да правят движението, идващо от вътрешен източник – с тела, свободни достатъчно за да приемат и бъдат чувствителни към момента на движението. Такава подготовка освобождава танцьора от твърдите, сковани шаблони и други ограничения на мисълта, чувството, действието. Появата на биофизичните подходи и „релаксирани” техники, и тяхното вграждане в танца подпомага тенденцията към по-свободни, самообусловени начини на движение.

Много артисти – актьори, музиканти, както и танцьори – откриват техниката на Александър като мощен начин да подобрят изпълнението. Привържениците ѝ твърдят, че това е „техниката на техниките”, защото тя е процес на въплътено мислене, усещане и действие. Чрез нейното изучаване, танцьорите се движат с по-малко усилие, с повече увереност и грация, без значение на конкретния стил.

Техниката въвежда три основни „ръкава” на координирана подготовка, разработени от Ф.М.Александер: „начинът, как да”, „подтискане” и „посока”. „Начинът / как” помата на танцьорите да осъзнават себе си в цялостност докато се движат. Чрез фокусирането върху това как, по какъв начин те се движат в процеса на движение – този процес, този начин има приоритет над продукта на движението, например стъпките. Начинът на изпълнение е по-важен от целта. Движението е по-свободно когато танцьорите усещат променящата са взаимовръзка на движещите се тела, не просто позиции и стъпки.

„Подтискане” е терминът на Александър, означаващ подход, който улеснява естественото, с лекота изпълнено движение. Чрез подтискането, танцьорите се научават да разпознават навици, които пречат на движението(или просто са излишни), и избират съзнателно да не ги правят. Несъзнателните напрежения водят да ограничаване на възможностите, до сковаване на движението – цяло наказание за танцьора. Използвайки процесът на подтискане, танцьорът е свободен да работи върху движещото се „Аз” („Ние” за танго, б.пр.) без да има пречки пред своята координация. След часове на репетиция, подтискането може да помогне да се възвърне кинестетичното чувство, намаляло заради умората.

„Посока” е този последен „щрих” от техниката на Александър, който позволява да сме напълно, екстровертно изразителни. Танцьорите знаят „посоката” в детайли чрез тяхната телесна архитектура, тяхното дълбоко кинестетично усещане и оценка на вътрешните посоки на едно движение, и тяхната ориентация в пространството (и връзка с партньора за танго, б.пр.) като пълна с възможности среда за изразяване чрез танца. Ако „Начинът” пробужда импулс за движение, „Подтискането” го подготвя за действие, а „Посоката” дава целта – тя реализира цялостността на движението, позволявайки то да се извърши по един изчистен начин.

Допълнение от преводача: „Посоката” като подход в танго е изключително важна – забележете, не е стъпка, не е крайно действие, а посока. Особено критично е това за дамата – когато тръгнем (проектираме) в дадена посока, не непременно ще стъпим, а ако стъпим, не непременно ще е точно там, накъдето първоначално сме се насочили. Не бъркайте да назначите крайната цел, това ще ви „втвърди” и ще ограничи импровизацията. Има много курсове по техника на Александър за танцьори в различните танцови и театрални колежи, както в национални рамки, така и в световен мащаб.

(Б.пр. – в оригиналната статия следва списък от учебни заведения в САЩ, където се преподава тази техника). http://www.alexandertechnique.com/articles/dance/