Танго и Ентрега

Намирам, че някои начинаещи дами имат трудност с това, което аз наричам „отдаване“ (или ентрега, б.пр.). Аз я усещам в първите няколко секунди в прегръдката, след като балансът е намерен. Усещам, или пък не. Някои много опитни дами все още не са се научили да отдават баланса си. Може би влияние имат много фактори: минали връзки, как изглежда тялото ѝ, самочувствието ѝ, несигурността ѝ, нервността ѝ от това, да е нова на дансинга - или обратно, липсата на несигурност и нервност.

Танцувал съм с много начинаещи, даже за първи път на милонга, и даже чувствайки тяхната нервност - учестено дишане, ускорен пулс, влажни ръце, почти треперейки - но въпреки това, изглежда ентрега им се получава от първия път.

Всъщност, не мисля, че това може да се научи. Чудя се дали не е нещо вродено. Или си роден с това, или не. Но пък, аз знам че това би трябвало да идва с увеличаването на комфорта по време на танц, комфорт с партньора, стъпките и желанието за такъв тип сливане с кавалера. Една жена може да има това с един кавалер, и да е по-колеблива с друг.

Не мисля, че ентрега може да се преподаде . . . нито практикува . . . нито да се опише словесно . . . какво точно се очаква от кавалера да направи?

Всичко, което знам е, че аз усещам, когато дама ми се отдаде, за да бъде водена - когато отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.

Превод от:
http://alextangofuego.blogspot.bg/2007/11/tango-surrender.html

В търсене на Ентрега

Има теория, че дамата може да се отдаде изцяло на танца и да намери пълно свързване с партньора. Това състояние е наричaно „ентрега“ и означава отдаване. Някои дами не харесват термина, понеже смятат, че той описва ситуация, в която всеки самоконтрол изчезва и всичко е в ръцете на кавалера. Беше ми интересно да прочета обаче, че терминът идва от „entregarse“, възвратна форма, което означава отдавам се по свое желание, малка, но важна разлика.

За една дама да направи това, тя трябва да вярва в партньора си. Че ще я води безопасно и тя ще може да се остави да почувства музиката чрез него. Доверието обаче, не може просто така да се очаква.

Неотдавна аз танцувах с някого и той упорито ми водеше линейни болеота в посока назад. Това все повече ме напрягаше. Точно съм се отпуснала, и прас, следващото. Накрая му казах, че не харесвам болео, особено линейните, понеже през цялото време се страхувам, че ще ритна някого. Той: „Спокойно, вярвай ми!“.

Помислих си, че това е доста пожелателно. Той танцува добре, но нямам много практика с него. Да приеме, че мога да му дам цялото си доверие след едно танго не беше правилно. Може би съм твърде сериозна и въздържана, или пък това е, което разграничава добър тангеро от един танцьор.

Има интересно споменаване на Ентрега на сайта „Танго и Хаос“, той споменава за тройката, която създава ентрега, Мъж, Жена и Музика. Всички те трябва да са налични и еднакво важни - и в това има чудесен смисъл.
Следователно, да дам доверието си сякаш подарявам парче дъвка - няма да стане.

Превод от:
http://golondrina-entusbrazos.blogspot.bg/2010/11/search-for-entrega.html