Ентрега

Обобщение и допълнение към преведените статии

1-ва статия (La entrega en el Tango):
Ентрега е вътрешно качество на танго-танца, което е невидимо само по себе си. Вижда се обаче липсата на Ентрега. Теоретично, тя може да се имитира външно. Но пълната, стопроцентова имитация е по-трудна за постигане от оригинала, което я обезсмисля. Точно това качество на движенията притежават челно класираните двойки на световното първенство. Дори и хореографиите, като минимум имитират Ентрега. Останалите се чудят защо не минават квалификациите.

2-ра статия (В търсене на Ентрега):
Основно в Ентрега е доверието. Ако дамата е мяткана с неумели движения насам-натам, ентрега ли? Няма как. Но и обратно, ако дамата извършва действията сама, и Хавиер Родригес няма да може да направи ентрега-танц с нея. Една подготвена дама може по някои белези да определи, дали кавалерът също е подготвен. Например, ако се опита да намери по специфичен начин баланса ѝ. Незапознат с ентрега и съответното ходене кавалер НИКОГА няма да потърси баланса така. Ако някой го прави, значи си заслужава поне опит да му дадем доверието си.

3-та статия (Танго и Ентрега):
Ентрега може да се получи, без да сте подготвени за нея. Но за да се получава достатъчно често, или както при добрите двойки всеки път, е необходима подготовка. Лесно може да се пльосне дамата върху кавалера, под предлог, че така поддържа контакт. Да, това е някаква ентрега, но мъчителна и неплодотворна. За да се получи качествена Ентрега, трябва да знаем основната техника. Няма да изненадам никого, че тази техника е техниката на ходенето, включваща абрасото. Техниката на дисоциирания пивот също. В статията са упоменати главните цели на техниката на ходенето: „. . . когато дамата отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.”. Самата техника обяснява точно как се прави това - моля, попитайте текущия си учител за тези неща. Ако изобщо знае.

4-та статия (Entrega soup):
- Много по-голям шанс да изпитате Ентрега имате в затворен хват. Не защото не може да стане в отворен, а защото е многократно по-трудно постижимо.
- Кавалерът трябва да чувства и да е вдъхновен от музиката. Иначе Ентрега няма.
- Кавалерът трябва да иска и да дава Ентрега. Истинското разбиране на „Кавалерът също следва.”. Повечето кавалери изобщо не знаят какво е това, четат статии като тази, и смятат, че разбират. Не е така, докато не им се случи. Хавиер си признава, че чак на 4-тата година се е усетил. И то в среда на добри танцьори в Б.А. А тукашните туземни кавалери? Колко време ще им трябва? Въртят заучени последователности, но нямат и понятие от същината на танго. Не мисля, че има времево ограничение, може така да се въртят цял живот.

5-та статия (Ентрега - изкуството да танцуваш танго):
Има много танцьори от Копес насам, вкл. семейство Навейра, които пет пари не дават за Ентрега. Защо ли? Ами защото грам не разбират какво е това. Иначе щяха да се възползват от нея. Тя облагородява сценичното танго не по-малко от салонното. Както се казва в статията, в стремежа към зрелищност не бива да се пропуска центърът, същината, духът в църквата на тангото.
Дали всички хора търся Ентрега? Не, само тези, които са я усетили. Доста дами, точно когато успея да ги водя в Ентрега, разбирайте че аз определям баланса и моментите на стъпване, точно тогава са обхванати от паника и несигурност - защото усещат загуба на контрол. Загуба на контрол няма, той просто преминава към кавалера. Но е въпрос на подготовка да позволиш това. Както техническа, така и психологическа - да знаеш, че това е не само нормално, но и целта на истинското танго.
Да, истинското танго не е нищо друго от умело постигната Ентрега (за разлика от пльоснатата например). Ако качествената връзка между двамата е налице, дамата и кавалерът са едно, и вдъхновени от музиката постигат триединството на Ентрега.

И какво излезе сега, че истинско танго има? Ами да, има Ентрега, тангото е истинско. Няма Ентрега, тангото е цирк. Точно Ентрега има предвид Zotto, като казва за истинското танго, че „ако не го виждаш, не можеш да го танцуваш”. Не знам дали става винаги в този ред, но аз наистина първо го видях, преди и представа да си имам как да го танцувам. През 2003-та, в Гърция, Естебан Морено и Клаудия Кодега минаха на метър пред мен, правейки крачки с истинско ходене (Ентрега). Моментално усетих, че правят нещо различно. Че характерът на движенията е друг, и че това не е показно, а има вътрешен източник и смисъл. Че функцията определя формата. Ходенето изглежда така не защото някой е решил, че така е красиво. А обратно, изискват се определени механични предпоставки (водене и следване, функцията на ходенето), за да се получи качествена Ентрега, оттам и визията (формата) на движението се получава от само себе си.

Както каза Хосе Алмар на семинар по ходене, ако искате да вникнете в същността на танго, вникнете в ходенето. Посветете му се. Иначе цял живот ще повтаряте папагалски и некачествено комбинации, и ще бъдете от губещата страна в танго-индустрията.

Ентрега - изкуството да танцуваш танго

Превод от http://www.tangoandchaos.org/chapt_3search/19entrega.htm

Имам голямо уважение към Копес и Динсел защото те бяха пионери. Те насочиха прожекторите към танго, изваждайки го от забутаните квартални клубове и поставяйки го на сцена и в танцовите студия, където да бъде достъпно за останалия свят. Но трябваше да се плати цена за това. Въпреки че те разпознаха, копираха и полираха за сцена много от стъпките на милонгеросите, те не разбраха и игнорираха най-важното. Привидната простота на кварталното танго беше затрупана от танц, ориентиран към стъпки и фигури, и изпълняван, гледайки с едно око в огледалото, а с другото към публиката. Танго, целящо да впечатли колкото може повече хора в три-минутна хореография на сцена или видео; танго, съшито от малки късчета красиви движения от пътуващи танцьори-професионалисти и преподаватели.

Признавам, че и аз вложих няколко години, изучавайки тази танго-аеробика. Както останалите, аз се опитвах да натъпкам в главата си толкова стъпки, колкото успее да поеме. Но днес, след като прекарах няколко години сред милонгеросите, аз искам повече. Когато милонгеро или милонгера се вглеждат през дансинга, те не търсят партньор за гимнастика. Те търсят този, който притежава всички тези технически умения, дискутирани дотук . . .  и още нещо. Това, което хората от милонгите наистина търсят е ентрега. Всъщност, може да се каже, че ентрега е целият смисъл на танго. Тя е духът, живеещ в образите на всички велики танцьори по тези страници. Ходенето на Блас и Наполеон, снимките на Карлитос и Порота, и в краката на всички милонгери от предните страници. Ентрега е духът в църквата на тангото.

Но какво милонгеросите имат предвид под ентрега? Речниците казват, „ентрегар“ означава да дам, да връча, да доставя, да се отдам, забравяйки себе си. Дали в този случай те имат предвид че жената отдава всичко на танца . . . или че се отдава на музиката? Или на партньора? Или се има предвид, че и двамата се изгубват заедно в танца. Попитах Алехандра дали тя би могла да помогне с дефиницията по начин, че и външни хора да разберат. Всичко което тя каза беше „Те не могат да разберат. То е усещане. Не мога да обясня.“. Благодаря. За нищо :-) . Всъщност тя не искаше да е груба - просто изрази общото усещане на милонгеросите, че останалите не могат да разберат танго. Може би е права, и може би аз също няма да мога да обясня кой знае колко добре - но щом така и така дискутираме ентрега като смисъла на танго, поне ще опитам. Следва една кратка случка.

Една вече седяхме с няколко милонгероси, и те започнаха да се майтапят с Алех, защото тя непрекъснато пита за имената на оркестрите, които звучат. Очевидно тя не внимаваше кой знае колко в музиката и в техните отговори, защото не ги запомняше. Накрая те казаха „Край! Няма да ти казваме повече имената. Мълчи и танцувай!“. Точно тогава звучеше "El Nene del Abasto”. В него се говори e за дребен престъпник, и аз слушах и се опитвах да разбера думите - които бяха много трудни. В танго-текстовете има много жаргон и лунфардо, и чух Echagüe да пее “me comí la ochenta y nueve”. Много странно, и моят превод беше „Аз изядох 89“? Попитах. За момент никой не отговори, и накрая Алехандра каза, че вероятно 89 е член от закона, по който героят е обвинен след довеждането му в участъка.

Както си седяхме и разговаряхме, аз разбрах нещо. Причината Алех да не може да запомни оркестъра или имената на певците е, че те не означават кой знае какво за нея. И нямаше значение за кавалерите дали тя ги знаеше или не. Но това, че тя не я беше грижа кой точно свири или пее, не значеше, че не усеща музиката. Всъщност, повечето хора в Буенос Айрес не биха разбрали фразата на Echagüe, или дори успели да я чуят добре, защото неговите картечни лунфардо текстове са така бързи, че дори и местните се затрудняват. Но Алех и милонгеросите ги разбират добре. Лунфардо е код, смес от италиански, уличен жаргон, и разместени наобратно срички. “Gotan”, “zapi”, and “nami” са примери, където първата сричка става последна. Това не е академично изследване, тези думи се чуват по милонгите през цялото време, аз ги научих, прекарвайки много време там. Не танцуващите танго аржентинци не употребяват толкова лунфардо, и винаги се стряскат да чуят американец да включва в думите си лунфардо, ей така, съвсем без да се усети, в учтив разговор. Целта на лунфардо е била да попречи на полицията и властта да разберат какво се говори по улиците, но и досега това се ползва да държи външните далеч от центъра на танго.

Така че един начин да се обясни ентрега е, че тя е „информирана, осъзната страст към танго". Танго музиката е изкуство - но доброто изкуство не винаги е лесно достъпно. Често се изисква усилие да почувстваш истински посланието ѝ. Чрез научаване на текста и смисъла му, и чрез някои познания за основната структура на тангата от Златната ера, може да се достигне до емоционалната основа, която е необходима да изразим музиката на танцовия под. Без тази информация, не бихме могли да почувстваме връзката с музиката, или с партньора. Без тази връзка, танго е просто един измислен комикс.

The Trinity of Tango
Man, Woman... and Music

Наскоро една жена дойде да дискутираме сайта. Тя каза „Благодаря . . . музикалната секция в глава 4 наистина оживи тангата в ушите ми. Промени танца ми, защото танго вече се чувства много по-дълбоко . . . но сега аз имам проблем. Когато танцувам в Щатите, разбирам по начина на танцуване че те не разбират думите. Наистина го чувствам в танца им! Чак ми се иска да спра, да ги разтърся да кажа „Какви ги вършите? Не знаете ли за какво става въпрос? Не го ли усещате?““.

Вече може би започва да се оформя картината. Свещеният граал на танго е ентрега, и ентрега е като света троица. Тя има три части: мъж, жена и музика.  За да се случи тя, мъж и жена трябва да имат страст към и разбиране на музиката. Трябва да се усещат и разбират заедно, и те, и двамата, трябва да желаят да вложат без резерви всичките си способности, да се отдадат без да мислят отделно за себе си, и без суета. Така че, когато милонгеросите кажат, че тази жена, Марта, Тана, Елба или Алехандра изглежда като танго танцьорка, мисля, че имат предвид жена, която разбира тангото. Усещат всяка дума и всяка нота, и не се страхуват да се отпуснат и да я изразят. Милонгеросите не се впечатляват, ако някоя от тях наруши някое и друго правило (codigo), или не запомня имената на оркестрите. Не биха си позволили да отхвърлят или да не уважават някоя от тези жени, защото така ще излезе, че не уважават себе си.

Милонгеросите се наричат „милонгероси“, защото те са прекарали целия си живот по милонгите, търсейки ентрега в танго.  Когато те чуят Echagüe да запее, те търсят партньор, който да сподели ентрега с тях. Когато милонгера чуе „Аз си изпатих от 89“, или когато Ернесто Фама пее “I was born a skull, and a skull I will die”, тя изобщо не се замисля, тя знае какво думите означават … и какво включват в себе си. Като поетите на работническата класа, които са ги написали, тези жени знаят как звучи кварталът през нощта, и как мирише сутринта. Проникнати са до мозъка на костите си от тези текстове, защото са част от тях. Така че когато милонгеро, който е прекарал 50 години по милонгите, търсейки ентрега, чуе музиката, която е очаквал цяла вечер, и се огледа за партньор . . . къде мислите ще я потърси?

Entrega soup

Следваща (предпоследна засега) преводна статия за ентрега. Тя всъщност е написана в отговор на предишната. Хората по света се вълнуват от тези теми, пишат блогове и коментари. Не мъртвило като тук.

Entrega soup

След прочитане на коментар от Алекс за моя последен пост (кратка статия в блог), намирам моят отговор за твърде дълъг за секцията с коментари.

Той написа "Има много танго-общности, където голямото мнозинство от дами предпочита или даже изисква този стил . . .".

Алекс - изборът ти на думи е подходящ - аз също съм почти на ръба да "изисквам" милонгеро стил - но нямам това предвид засега. Искам да се адаптирам към партньорите си - да се напасна към техния стил и предпочитания. Но все пак, моите предпочитания си личат, дали искам или не. В отворена прегръдка, с нуевоподобен танцьор, ми се случи да изпитам ентрега веднъж. С милонгеро и апиладо, се случва често. Така че аз преценявам шансовете, а кой не би? И когато танцьор, който типично танцува с отворен хват, ме дръпне близо до себе си, заради изпълнение на елемент, или за експеримент може би, аз се чудя дали той чувства моето "благодаря" в прегръдката ми?

Относно твоите постове за ентрега (предишния превод, б.пр.), аз искам да добавя нещо, което смятам че играе много важна роля по отношение на способността на дамата да се отдаде на кавалера и танца - мястото. Имала съм няколко възможности когато исках да дам доста повече на партньора си, и на танца ни, но не успях, защото танцувахме в Tazza Fresca. Мястото е хубаво, топло и уютно. Но ситуацията на дансинга често е пълен хаос, което ме кара да се чувствам заплашена, твърде нервна да се отпусна. В Esquina от друга страна, мястото е така претоварено, че мога да чувам дъха на дамата зад мен, и все пак да се оставя в прегръдката на кавалера си.

Не става въпрос за специални умения във воденето, нито за репертоара от стъпки на кавалера - а точно за неговото преживяване на музиката, едва ли не в по-голяма степен от моето. Ако той не чувства музиката, не мога да намеря пътя си към него чрез музиката. Но ако той обича дадено парче, аз също мога да го обикна чрез общото ни преживяване.

Възможността за ентрега възниква от тази смес - неговата връзка с музиката, чувството за безопасност на дансинга и още нещо, което е трудно да опиша. Той трябва да го иска. Има мъже, с които съм танцувала, които предпочитат, поне със мен, да не са отговорни за дамата в ентрега. Чувстват го като натрапване, твърде много. Идваме да танцуваме по различни причини и някои танцьори искат да се наслаждават на различни неща в танца и музиката. Такъв е животът.

Доста неща трябва да се случат, за да се получи този момент на сливане - и той отминава твърде бързо. В нашата култура е даже учудващо, че изобщо се случва - да оставим условията да се случва целенасочено. Това ме кара да бъда по-умерена в мислите си за него.

Превод от:
http://www.mytangodiaries.com/2009/12/entrega-soup.html