14 декември 2014

Мотивация за развитие, критерий за оценка

Гърци и румънци дръпнаха яко напред, а ние - пълни пустиняци. Гърците имат европейски шампиони, а една румънска двойка показва истинскo Villa Urquiza танго. А у нас няма нито една двойка, която да желае да бъде напред. Да тренира и да се развива. Ама истински да вникне в нещата. Само измислени учители, дето не могат да ходят, но „обучават”. Какво пречи първо да се научиш поне да ходиш, а после да се наречеш учител? Има един-двама, които са малко по-напред в разбирането, но не кой знае колко, не дотам, че да покажат едно читаво танцуване с партньорката си. Оттам, като как точно смятат, че преподават танго? Колкото и да са готини като хора повечето, създадената от тях среда убива всяка възможност за развитие. Защото, ако не можеш да дефинираш читав критерий кой колко и защо е напреднал, как точно човек ще има представа движи ли се във вярната посока? Нима така не селектираме точно хора, които са ОК с това, да не знаят какво правят? Да го смятат за нормално и да си мислят, че танцувайки 10-на години по милонгите с други такива като тях, ще доведе до нещо хубаво? Да, ще се поошлайфат и няма да правят (дали?) най-грубите грешки. Но нищо повече. Лаура и кавалерът й не са се научили да танцуват така чрез навъртане на километри с дървари и дървета по милонгите.

За значението на критерия за оценка - ако учителят по математика ви пише 6, понеже сте написали 2+2=22 (логично и красиво изглежда, нали?), а на друг, дето е написал 2+2=4, пише ниска оценка, защото не му допада нещо визията, какви точно хора ще останат в този клас, ако е доброволен? Ами пустиняците ще останат . . . другите ще се махнат.

Допълнение от лятото на 2015-та: Споменатата румънската двойка станаха европейски шампиони - т.е. обградени сме от шампиони, по средата - блато.