20 февруари 2010

Master class



Сашо ми изпрати това видео - да, това е истински мастер-клас - девойката си свири много хубаво и без него, но той се опитва да вложи характер в свиренето й. Т.е. тя технически си знае нещата, затова и той не й обяснява как да свири на цигулката. А и показва различни гледни точки и примери, как да свири отделните пасажи, да й покаже своята идея за това, къде и как да акцентува и къде не.

Обаче аз, с моето изкривено :-) танго мислене, като чуя "мастерклас", се сещам за един такъв, в който участвах при Хавиер Родригес и Андреа Мисе - огромен контраст с това видео:
Първо, бяхме сто човека.
Второ, никой от тях не знаеше да ходи.
Тогава за какъв "майсторски" клас говорим? Ужас някакъв, и Хавиер и Андреа, като видяха, че няма смисъл да преподават засукани неща, почнаха да показват как се прави ходенето, но това за половин час не става.

Все едно във видеото по-горе девойката да не може да изсвири вярно нотите!
Тогава тя просто щеше да загуби неговото и своето време и евентуално пари, без да научи нищо.

Като говоря на хората за ходене, почти всички си мислят, че става въпрос за отделни моменти в танца, в които двойката ходи на някъде. Съвсем не. Всяко, буквално всяко движение е ходене. Ходенето е точно като вярното свирене в музиката - без него няма музика, няма танц. Че масово не се разбира това е ясно, но не е моя вината.

3 коментара:

Tzveti каза...

Прекрасен пример, прекрасен!
Колко пъти сме говорили, че в музиката имаме 8 тона и бекрайни възможности за съчетаването им, а в танго - 3 елемента на стъпката и безкрайни възможности за интерпретация!.. Но тоновете са просто 8, ни повече, ни по-малко и ходенето в танго е ходене през цялото време - всичко останало е елементи от ходенето! Добре де, 7 тона! Цвети :-)

Radost каза...

Може би думата "ходене" не е най-подходящата в случая и затова създава неправилни конотации и води до неразбиране. Бих ти предложила да замениш "ходене" например с "техника на стъпване". Това първо би загатнало, че иде реч за специфично умение, което се усвоява чрез практика, а не се "случва" от само себе си, и второ - че това е особена физическа активност, характерна само за танго. След като се поразрових в нета, установих, че термин "техника на стъпване" имаме при почти всички двигателни дейности и спортове - като започнем с японски бойни изкуства и стигнем до скалното катерене. При всички тях е налице тази особена, базисна техника на правилна двигателна активност, без която не можеш да твърдиш, че се занимаваш сериозно със съответния спорт/изкуство/физическа активност. Радост :)

Tzveti каза...

Добре, Нека да е "техника на стъпване" - въпрос на терминология. Ако обаче под "техника на стъпване ПРИ ТАНГО" приемем, че единият партньор "стъпва" другия, т. е. аз стъпвам там, където МЕ СТЪПИ" кавалерът - така разбирам аз специфичната ТЕХНИКА НА ТАНГОСТЪПВАНЕ.