Изпъване на гърба

Наскоро пак се натъкнах на известната глупост, че правилната стойка в танго включвала изправяне на гърба. Преди бях чувал и го оспорих в този блог, че на семинар за дамска техника, една наша "преподавателка" карала дамите да лежат на пода, като се стремят да опрат целия си гръб в него. Тези дни се появи (Facebook) поредната инкарнация, цитирам:
"Както сте във вертикална позиция, си намирате една стена. Прибирате корема максимално използвайки само коремните си мускули. Това автоматично изпълва гръдния кош, с други думи, разширява го напред и нагоре. Облягате се на стената и ако целия ви гръб допира стената равномерно, позата ви е правилна. Толкоз. "
Човекът, споделил това писание спря дотук, каза че преразказва Фабиан Пералта, и чак когато му показах примери, че никой не танцува така, се сети да допълни, че след като се изпънем по този начин, трябвало да изнесем горната половина от тялото, напред. Интересно защо не довърши обяснението още първият път. Даже напротив, думата "толкоз" директно поставя точка. Както и да е, не е за първи път да се пишат и говорят глупости, поне човекът се поправи.
Проблемът е, че описаното "заемане на правилна стойка" е толкова трудно, че граничи с невъзможното. Нали съм си природно глупав, не мога да проумея защо трябва първо да се изпружваме по най-неестествен за анатомията на човека начин (гръбначният стълб, оттам и целия гръб на човека, има естествени извивки), и след това, да извършим също толкова неестествена транслация на горната половина от тялото напред. Да речем, че постигнем невъзможното чрез някакво йога-владеене на всеки отделен мускул. Какво точно е състоянието на тялото в крайната позиция? Дали тя активно се поддържа (чрез натегнати мускули), или пък обратно, позицията се самоподдържа ако не изцяло, то в голяма степен и няма необходимост да стоим с напрежение в мускулите.
Аз твърдя, че второто е вярно, и не само това, а и че самата позиция се заема с отпускане на кръста в рамките на ходенето, а не по тези изчанчени начини. Това казано по отношение на дамите. За кавалери, с малки изключения, никой не стои така. Естествено, която дама иска и може, да заема позиция по трудния начин, щом ѝ харесва. Но ако в резултат стои в някаква напрегната стойка, никакъв танц няма да се получи. Ето за илюстрация как Жералдин отначало застава в неправилна пози (права, с наклон към кавалера), и в рамките на първите крачки заема аржентинската дамска поза:
Да видяхте изпружване, и после изнасяне по горната половина на тялото напред? Нищо такова.

Как се изразява Хавиер по темата:
"Don’t Castrate Your Partner Women, pull your hips back and make room for the men. When you keep your hips flat, you castrate the man you are dancing with by stripping him of his freedom to walk forward without restraint."br> Хавиер е както обикновено, цапнат в устата, крайно директен: "Не кастрирайте партньора си: Жени, изтеглете таза назад и направете място за мъжете. Ако държите таза равен, вие кастрирате мъжа, с който танцувате, като му отнемате свободата да върви напред без да го спирате."
Така, Хавиер не споменава да си местим горната половина напред, по-скоро обратното. Аз съм на мнението на Хавиер, по-естествения начин за заемане на позата е да изтеглим таза назад. От моя личен опит обаче, съм силно убеден, че дамата трябва да постигне това с отпускане, а не с напрягане. Естествената извивка на тялото в тази област е в точно съгласие с танго-позата. Някои дами нямат никаква нужда да изтеглят таз назад, те си стоят добре от само себе си. Други обаче трябва малко да коригират нещата, и почти винаги е достатъчно просто да поотпуснат кръста, самата динамика на правилната крачка, комбинирана с това отпускане, ще оформи коректната позиция. Алтернативата, да се извъртим назад с напрежение, е контра-продуктивна.