Много приказки се изговориха, много коментари се изписаха, никой пак не разбра :-) Когато илюстрирам танго техниката с клипове, може би греша, като показвам Хавиер Родригес. Много по-изчистени примери са тези на Карлитос Еспиноса:
Тъй, милонга като милонга. "Вервайте ми" такъв танц е тотално невъзможен, и би се превърнал в едно грозно бутане, ако дамата правеше и най-малкият опит за самостоятелно движение, камо ли да се намества на вертикалната ос, както някои люде твърдят. То затова и никой не може дори да наподоби милонга в България. Ето за леко-недовиждащите, забавен кадър:
Има ли още бълнуващи за самостоятелно равновесие? Вероятно да, хората в голямата си част не са особено наблюдателни и особено разумни. Има много двойки, в които дамата се пъне да се движи сама, но не и в този клип, не и при това качество на танца.
Ако все пак държите да се занимавате с глупости, ето едно подходящо упражнение:
รู้จักกับอัตราแลกเปลี่ยนเงินที่น่าสนใจ
Преди 5 седмици
6 коментара:
Това с бутилката на главата е много идейно... :-)))
1. Дамата заема известаната поза "глътнала бастун";
2. Няма контакт с кавалера;
3. Движи се самостоятелно;
4. Пази самостоятелно равновесието си (все пак не трябва да изтърве бутилката);
5."Пивотира" сама;
6. Придвижва се "водоравно";
Намери контакти и адрес на тези хора, задължително трябва да взема няколко урока при тях!!!
Имам чувството, че в това танго у нас хората се делят най-общо на три:
едните го посещават от любопитство, нетраен и частичен интерес, или като клуб за запознанства - нищо лошо;
другите - за да създават "школи", да организират уроци и да печелят някак - пак нищо лошо, щом има кой да плаща за това;
и третите - комай, Краси, си единствен, да споделиш това, което знаеш, и в което си сигурен, с другите - и тук вече много лошо, ако никой не иска да чуе...
Да не говорим, че ако човек изпусне една-две милонги, или концерт някакъв - като мен например, никъде не може да прочете кое как е преминало - нито дума! А иначе списъците са пълни с уроци, уроци, уроци... на еди-какви-си цени, цени, цени... Жалко!
Цвети, аз вече го правя просто по инерция. Ако има кой да чуе, добре. Ако няма - е, това е положението. Толкова други по-важни неща са забатачени в България, че няма да правим голяма трагедия от положението в танго.
Гледам клипове от семинари и пърформънси в Интернет (основно от чужбина) и все-повече ми се струва, че намирането на читави преподаватели е екзистенциално предизвикателство от ранга на намирането на "Светия Граал".
Танцьори като Карлитос и подобните нему са редки изключения, а не правило. В същото време болшинството "учители", които наблюдавам, са на светлинни години изобщо от това да владеят аржентинско танго. В най-добрия възможен случай - просто имитират аржентинския маниер на танцуване, и то дотолкова добре, че е достатъчно да имаш леко по- трениран поглед, за да разпознаеш имитацията.
Дори и да предположим, че един ден човек се научи да танцува прилично танго - изборът му на партньори ще е страшно лимитиран. Изобщо тъжна работа! :(
Краси, Знаеш ли, че като чета напоследък танго-съобщенията, които приличат повече на ценоразпис за уроци, отколкото на програма за празника на тангото например, си мисля, че благодарение на твоето блогче се постига все пак някакво "равновесие" между това, да печелим от уроци и дивотии, от една страна, и от друга - да се учим да танцуваме правилно и красиво танго... Да живее равновесието! Цвети :-)
О, моето блогче не виждам да има какъвто и да било ефект, дори минимален. Така че, не никакво равновесие не е в сила.
Публикуване на коментар