По нещо ценно от всеки учител

Много пъти съм чувал фразата, че по нещо ценно можело да се вземе от всеки учител. Първо, съмнително е дали всели възможен учител има това ценното, което да вземем. Второ, и да има такова, как се отсява кое е ценното? Наблюдавам хора, които от години ходят по фестивали и семинари, и събират "ценности". Нещо никак, ама никак не им личи. Танцуват все така схванато, мудно. И даже получават похвали, много интересна история.

Повод да напиша това е една интересна публикация от една напреднала двойка (вече учители) в блога Movement Invites Movement. Там, без да се притесняват от името, правят Габриел Мисе на пух и прах. Дават му необходимото уважение като сценичен танцьор, но си казват директно, че не струва като учител в това, което твърди че преподава, а именно "социално" танго. Не са съгласни, както и аз, да се води с дясната ръка, и други подобни негови странности.

Какво излиза, че Габриел Мисе не може да танцува? Може би не точно не може да танцува, след като сме го виждали да се справя повече от добре. Може би просто не умее да обяснява, както се оказва с повечето аржентинци, които танцуват добре. Правят нещата както трябва (поне през повечето време), а обясняват някакви небивалици. Вероятно е така и с Габриел. Защото наистина не се води чрез дясната ръка на кавалера, освен в някои много специфични ситуации.

По-интересно в тази статия обаче е мнението им за това, колко хора са способни наистина да отсяват зърното от плявата, и да вземат "ценното" от един учител, дори да е позатрупано от не дотам ценни неща. И заключават, че на практика почти всички от посещаващите такива уроци и семинари не могат да направят това. Както смятам и аз, след доста наблюдения.

И много важно, че съществува т.нар. "complete package" - т.е. различните танцьори танцуват различно, и е важмп да прилагаме един цялостен пакет непротиворечиви указания. Не може да смесваме техники, които не сме напълно разбрали. Т.е. по-добре да се посветим на даден вид техника, и да я изучим изцяло, за да я разберем напълно - така ще можем да преценим, имайки стабилен контекст в главите си, на поредния семинар кое е ценно и кое не в указанията и танцуването на поредния "велик" учител.

За съжаление не съществува българска школа, която да преподава техника от какъвто и да е вид. Всичко е един ужасен бъркоч от указания, наизустени от много различни като техника учители. Няма яснота, няма ръководен принцип, които да внесе чистота в движенията. От години продължава забъркването на този танго миш-маш. И когато получат критика, се държат като свещени примадони, силно обидени от това, че се намира някой, който не ръкопляска на нескопосаните им изпълнения.