23 декември 2010

В търсене на "ентрега"

The search for 'entrega'

Превод на тази статия.

"Има теория, че дамата може да се повери на танца изцяло, осъществявайки пълна връзка с партньора. Това състояние се нарича "ентрега" и означава да се подчиниш, да се отдадеш. Някои дами не харесват това понеже считат, че това описва ситуация, когато всякакъв самоконтрол е изгубен, давайки на кавалера твърде много власт. Беше ми интересно обаче да узная, че терминът идва от глаголa ‘entregarse’, възвратен глагол означаващ не точно да се предам под натиск, а сам да избера да го направя с дадена цел - тънка, но многозначителна разлика.

За една дама да направи това обаче, тя трябва да вярва в партньора си - че той ще я води през танца безопасно, така че тя да може да почувства музиката чрез него. Доверието обаче не може просто така да се вземе като даденост.

Наскоро танцувах с кавалер, който през цялото време водеше линейни болео назад. Това, което той ми водеше обаче, винаги се разбиваше, буквално почти, в тялото ми. Тъкмо да се осъзная, и хоп, следващият удар. Накрая аз му казах, че не харесвам болео, и особено линейните, понеже се страхувам, че ще ритна някого. "Отпусни се,", каза ми той, "довери ми се!".

Помислих, че очаква прекалено много. Той танцува добре, но нямах много практика с него и да се предположи, че ще му дам пълното си доверие след само един танц не беше правилно. Може би съм прекалено консервативна и сериозна, или пък това е което различава добрия тангеро от танцьора.

Има интересно споменаване на "ентрега" на сайта Tango and Chaos. Там се споменава, че тя се състои от три компонента, Мъж, Жена, Музика. Всички части трябва да са равнопоставени и това ми изглежда много смислено.

Следователно, да се иска от мен да дам доверие просто така, все едно услужвам с парче дъвка, не е нещо, което ще проработи."


Така, сега малко коментари от мен:
- Първо, това за ентрегата, че е само теория, изобщо не е вярно. Съществува си и още как. И може да се осъществи с добро владеене на техниката на ходене, както проповядвам като някакъв фанатичен пророк :-)
- Второ, щом един кавалер така напъва да прави болеота в стил нуево, значи вероятността да има идея какво е това енгрега, е много, много, много малка. И той наистина не е заслужавал доверие.
- И трето, понякога, за да разбереш дали можеш да се довериш някому, трябва да го направиш априори. Т.е. в контектста на танго, трябва да се свържеш с него и да провериш може или не може да те води в стил "енгрега".

3 коментара:

Tzveti каза...

...Има подобна игра. За доверие. Мисля, че се нарича "Trust Me!" Знаете я, прилага се често на тийм-билдинг и по детски лагери: застават двама души един зад друг прави на известно разстояние - предният се отпуска назад като тараба, очаквайка оня да го хване и ако не му се довери наистина и в последния момент се "пречупи" или си пусне поне кракът, може да се пребие, а иначе "задният" просто го улавя, може и в последния момент, почти до земята. В случая с танго няма чак такъв риск да се пребие дамата, но ако не се довери на равновесието, опората, осигурена от кавалера, се получава един "бъмп", много неприятен и за двамата - в психологически план и двамата са разочаровани: той - че тя не му се е доверила, а тя - че си прави каквото си знае и е развалила танца.
И така - Честито Рождество Христово! И да вдигнем наздравица за доверието! Малко са хората, които не са ме разочаровали в това танго!..
И какво рекох сега? Едно нищо.
Искам да кажа, че се доверявам изцяло на теорията на Краси за танго - бъди жив и здрав и не се отказвай да ни ограмотяваш! Един последовател да спечелиш, има смисъл от това, което правиш! Останалото е суета! С приятелски поздрав - Цвети :-)

Красимир каза...

Да, и аз това се чудя, след като общо взето няма никакъв риск - техниката не изисква да падаме като дъски - една крачка може и да започва като загуба на равновесие, но винаги кракът на дамата се придвижва натам - риск няма. Аз просто искам само кракът да се придвижва, а не да се напъва тялото чрез опорния крак.

За последователите - трудна работа. Преди няколко години смятах, че след като аргументирано докажа неудачното обучение, на което тогава (а и сега) са подложени танго-учениците, ще се промени нещо. Не, никой не ми обърна внимание. А и съгласи се, трудно е да твърдиш, че дамата не си пази равновесието, след като БУКВАЛНО ЦЯЛ СВЯТ твърди обратното. Включително а танцьори, които демонстрират правилна техника - на уроци те твърдят ОБРАТНОТО. Е, как ще имам последователи при това положение? Естествено е да съм в ролята на селския луд.

Думата "последовател" вече не е актуална. Това е, ако някой цели нещо да промени, и му трябва подкрепа. Не искам вече нищо да променям, да си клатушкат българското танго, и да си го наричат аржентинско, щом това смятат, че танцуват.

Аз ще продължа да си се занимавам с хора, които искат да танцуват оригинала, а не ментето. Естествено, за начало трябва да могат да го различават. А от стотиците бройки в София, кой го различава?

Unknown каза...

И от мене честито Рождесто Хритово и много здраве на на автора на този блог. Може и да не съм последовател, ама чета тук с интерс и ми харсват темите, а и мислите на автора. Е, наздраве за автентичното танго и с очакване на нови публикации.