Танго връзки

Припомних си един кратък филм за връзките (от всякакъв характер). Също така, как тангото в толкова много отношения напомня за връзките между жени и мъже. Може би защото е точно такава връзка :-) Пускам тази статийка, защото ми се случи провал в танго-отношенията с една дама точно поради липса на искреност и комуникация.
И така, във филмчето се говори за три изисквания, които трябва да са изпълнени, за да е успешна връзката:

1. Отдаване на общата цел
В отношенията между мъжете и жените, често това е основната причина за провал. Най-често защото обща цел няма. Единият се забавлява, другият мисли за сватба. И не, не винаги мъжът е този, дето се забавлява. Но да се върнем към танца. Общата цел също така не винаги е ясна, но за да не влезем в подробности, ще приемем, че е. Примерно взаимно, приятно, ритмично изживяване на музиката.

По отношение на отдаването, както казват аржентинците, ако ще танцувате, "всичкото месо на скарата". Т.е. по-добре откажете поканата, ако просто смятате да имитирате танц. Приемете ли, показвате най-доброто от себе си в конкретната ситуация.

"В течение на времето, нивото на взаимодействие и отговорност нараства" (цитат от филмчето). В танго това може да се разбира като танцуване на повече от една танда, приветливо поведение извън танца, както и съзнателно улесняване на кабесеото (позициониране) към интересуващите ни партньори.

2. Искреност

Връзките изискват честност и откровеност, импулсивност ако щете. От двамата. Ще се забележи, ако танцувате безрадостно и накрая кажете "благодаря", но неискрено. Например танц по "политически причини", защото се чувствате длъжен по някакъв начин. Или не смеете да откажете. Връзката ще залинее.

3. Комуникация

Двете страни би трябвало да общуват свободно, знаейки, че ще бъдат чути и разбрани. От една страна, изразената гласно оценка на плюсовете на другия довежда до прогрес на отношенията. От друга, ако има нещо, което притеснява някого, той трябва да е свободен да го сподели. Във всеки етап на връзката, комуникацията помага да изразим другите два фактора.

Ето и филмчето:

За тангото, лудите и любовта

„She was provoking him . . .

Asking personal questions makes us feel desired.“

Из сцена от скорошна филмова премиера

Връзката с тези реплики ще направя по-късно. Нека сега коментираме идеята за танго като терапия на душата и тялото. Да, може да бъде физическа терапия. Както и терапия за болести като Паркинсон. Но моля, нека си правят отделни милонги. Може да е егоистично, но достатъчно ме боли, когато гледам здрави хора да се гърчат като болни от Паркинсон – не мисля, че ще ми стане по-весело, ако са истински болни. Човек трябва да има чувство за самосъхранение.

Както и да е, по-скоро ми се иска да разгледам другата възможност, за танго като терапия на душата. Каква е точната идея? Не ми е съвсем ясна, но ще разгледам най-очевидната възможност. Танго като близост. Близост с човек от другия пол. Да, може да бъде терапия в смисъл, че свикваме да не изпадаме в паника и ступор, само защото се докосваме до някого – има такива хора, и за тях танго наистина може да бъде терапия – свикваме с физическата близост и я възприемаме просто като „необходимо зло“, за да се осъществи механиката на танца. И това е добре.

Но какво да кажем за тези, които имат други, емоционални и психически проблеми. Да започнем с лудите. Има хора, които имат истински психически проблеми. Виждат несъществуващи нападения с ножове. Не мисля, че танго може да им помогне, трябва им професионална помощ, за това и няма да коментирам повече това.

Ще коментирам обаче хората, които по една или друга причина имат трудности с контактите. Не защото са луди, съвсем нормални са. А просто заради стеснителност или интровертност или подобни личностни особености. На тях им е трудно да осъществят близост с другиго, и може да бъдат привлечени от танго като средство за повече контакти. И да, танго е такова средство. Но не и магическо. Най-вече защото близостта на прегръдката в танго е често абсолютно илюзорна – опитните хора знаем това, и свикваме да си изграждаме прегради – но един начинаещ може да има трудности.

С течение на времето, си изграждаме брони. Броня срещу контакта с тялото на една жена. Броня срещу нежното обгръщане с ръка на шията в сюблимен момент от танца. Броня срещу допира на лицето ѝ. Броня срещу топлия ѝ дъх върху кожата ни. Броня срещу учестеното ѝ дишане. И така нататък. Защото знаем, че вълнението от танца може да няма нищо общо с романтиката на отношенията извън това.

Но понякога, бронята бива пробита. Жената си намира ново средство – просто задава лични въпроси, провокира ни да разкриваме неща за себе си, което обикновено не правим – и без да искаме, започваме да си мислим, че се интересува от нас в романтичен план. Случи ми се наскоро. И какво, трябва да си направим броня и срещу това? Докога? Нима трябва да станем абсолютни дървета? Тотално непробиваеми за жените? Няма лесни решения, затова и казах, че терапията танго не е някаква магия, по-скоро е нож с две остриета, може и да нарани някого, вместо да помогне.

Каденсия

Това е едно от много понятия в танго, за които се разпространяват всякакви неверни твърдения, включително откровени глупости. Каденсия буквално означава ритмична модулация. Толкова. А в танго най-често означава ритмична модулация, идваща от крачките, от начина на ходене.

Ето превод от един от малкото читави източници на информация за танго (tangoandchaos.org):
"Поза, стъпка и ритъм съставляват техническата част на тангото - и трите са свързани. Без правилна поза, стъпката е слаба и без силна и солидна стъпка не можете да отбележите ритъма. Тангото е в детайлите - а лошите навици имат неприятното свойство да се натрупват с времето. Без добра техника на стъпката, тангото става замъглено ... и в някакъв момент може така да излезе от фокус, че вече да не е танго. Може да правите сложни фигури и атлетични пози колкото си искате, но ако няма танго в позата и стъпката ви, това е просто аеробика с музика. Каденсия е особено важна, защото това е основната ни връзка към музиката."

Най-лесно се илюстрира каденсия чрез ритмичната игра на височината, на която са главите на танцувашите. Днес попаднах на този клип и това ме насочи към темата:



Но не разбирайте, че каденсия се изразява само чрез височината - да се върнем на оригиналното значение "ритмична модулация". Т.е. понеже говорим за танц, ритмичната модулация на дадено движение или параметър на това движение не е нищо друго, освен каденсия. Може би сега по-лесно ще я видите тук:

Javier Rodríguez y Andrea Missé from Simba on Vimeo.

И така, обяснихме, че каденсия идва предимно от начина на стъпване. Т.е. първо се научаваме да ходим, и тогава да се изразяваме, "модулирайки" начина на стъпване. Не и в обратен ред.

Партньорът като облак

Преди време, една наша дама, сега учителка, беше за първи път в Буенос Айрес. Когато се върна, бях учуден колко лека я усещам. Сякаш нямаше тегло. Правиш крачка, правиш втора, все едно танцуваш сам. Трета, четвърта, пета - идеално. Вдъхновен, започваш да импровизираш все повече, идват ти нестандартни идеи. И тук нещата се сриват. Нищо ново, което направиш, и което тя не би могла да очаква, не се получаваше. И не просто не се получаваше, ами недоразуменията бяха драстични, тя правеше нещо тотално различно, докарвайки неприятни механични конфликти. Дотам, че в крайна сметка танцът беше неприятен, винаги бях под стрес, дали няма точно в следващата крачка да се случи катастрофата. И се налагаше да танцувам изцяло предсказуемо, сухо, неинтересно. Тогава бях начинаещ и не разбирах защо така се получава - дамата прекрасно да копира всяко твое движение, чувстваш я сякаш си облякъл облак - и изведнъж бам, сблъсък, неприятен провал в следването. Тогава ми обясниха, че това ставало, защото съм бил изненадвал дамите?!?!? Наистина ли? Нали уж танцът се импровизира?

Онзи ден, дама похвали кавалер, колко приятно се чувствала с него, сякаш я е прегърнал облак. Буквално така каза. Сетих се за горната случка и се опитах да й обясня, че всъщност истинското танго, танцуването в ентрега, няма нищо общо с облаците - усещането за единство с другия е да го чувстваш именно като човек, да възприемаш движенията на тялото на другия през сто процентовия контакт между вас. Усещането за облак е точно обратното - това е усещане за изолация, поне единият от двамата се страхува от истинската връзка и се е изолирал, като създава една псевдовръзка - с която се стреми да усети и евентуално води/следва другия, но не и да се съедини истински. Това е имитация на танго - и колкото са по-опитни имитаторите, толкова е по-невъзможно за тях да възприемат ентрега - те са доволни от това, което правят, и смятат, че имат истински контакт с другия.

Да се върнем на първата случка - сега вече осъзнавам каква беше причината за провалите - дамата беше научена да следва точно с тази изолация между нас - давайки чувството за лекота, несвързвайки тялото си с моето. Липсата на тази директна комуникация тяло-тяло обаче, довежда до там, че се танцува с помощта на тълкуване на движенията на кавалера, и че в момента, в който той направи нещо неочаквано, тя често взима грешно решение и буквално стъпва в грешната посока.

Танцуването в ентрега също може да бъде много леко - ако знаем как да го постигнем. В същото време се запазва пълен контакт и дори грешките престават да бъдат проблем за качеството на танца, а се превърщат просто в импровизации, ненарушаващи потока на движенията.

И така, как се прави така, хем да имаме пълен контакт, хем да танцуваме с лекота. Никого няма да изненадам, ако кажа, че просто трябва да се научим да ходим. Но ходенето все още няма почва у нас - нито един от активните учители не знае как се прави, оттам и резултатите . . .

Повече покани за танц

Как една дама да получи повече покани за танц? Ето няколко съвета, събрани от две различни статии от мрежата, плюс няколко добавки от мен:

1. Действайте
Не чакайте просто така нещата да се променят. Ако сте на риболов и нещата не вървят, проверете какво не е наред. Може да ви е лоша стръвта, или да е паднала от куката. Или да хвърляте на неподходящо място. Мъжете в ролята на рибките търсят живата стръв, която ще ги примами. Следващите точки ще ви дадат храна за размисъл.

2. Гледайте
Една пасивна жена не участва истински в избора на партньор. Не наблюдава как мъжете се държат, кои са подходящите за нея, къде седят, как те канят другите дами, дали са срамежливи или нахални, дали ползват кабесео или не. Тя просто чака някой да дойде и да я покани. Обратно, една активна дама е най-вече добър наблюдател. Следи къде са рибките, как се държат, на какво кълват. За да знае как да ги примами.

3. Бъдете приветливи
Важно е да им обръщате внимание не просто, за да ги познавате по-добре - мъжете са по-отзивчиви към дами, които проявяват като минимум елементарна учтивост към тях. Те виждат разлика - ако се правите, че не ги забелязвате, (нарочно или поради свенливост) това изпраща недвусмислен сигнал. И да, наистина се случва това да е недоразумение, лоша комуникация, а не нежелание за танц - имам обратна връзка за такива ситуации в действителността.

4. Бъдете достъпна
Не се ангажирайте с неща, които излъчват незаинтересованост към танца - разговори, хранене, чатене, ровене в телефона, разговори с приятел/ка, или просто седейки с израз на безразличие. Вместо това внимавайте за потенциални партньори, и бъдете говори за реакция. Много пъти се случва кавалерът да покани дама, просто защото му се е усмихнала, докато минава покрай нея.

5. Дайте шанс на кабесео
Дамите трябва да усвоят този стил на канене, защото често това е единственият начин, по който опитен милонгеро ще подходи. Той не иска да се натрапва. Той наблюдава от дистанция, или приближава към дамата, и следи за нейната реакция. Ако тя отвърне с поглед, достатъчно дълго, за да сигнализира интерес, той ще кимне, за да я покани. За да работи кабесео, дамите трябва активно да участват. Ако седите някъде свряни между приятелки, или просто гледате в телефона си, или в пространството, това означава липса на интерес, и той ще се оттегли.

6. Бъдете смели
Ако желаете да танцувате с по-опитен кавалер, вземете инициативата - защото той вероятно няма да ви покани.

7. Бъдете жена
Мъжете желаят да танцуват с женствени дами, не мъжкарани или някакви неутрали. Ако се подстрижете като мъже, облечете се като мъже, обичате да водите и носите равни обувки, ще отблъснете доста покани. Някои жени смятат за интересно да имитират мъж. За всеки влак си има пътници, но повечето мъже няма да харесат това. Ако желаете да танцувате с мъж, поемете женската роля. Танго не е поле за демонстрация на феминизъм или друг някакъв вид индивидуализъм.

8. Дайте обратна връзка
Ако харесате танца с даден кавалер, направете му комплимент, или просто изразете радостта си по някой по-непринуден начин - така ще го стимулирате да ви покани пак. Дори и танцът да не е бил идеален от негова гледна точка - за него е важно да знае, че е бил оценен.

9. Напредвайте
Последно, но не по важност. Усъвършенствайте уменията си с уроци, семинари и подбор на добри партньори. Усвоете Ентрега! Да не получавате достатъчно покани е едно от най-големите разочарования в света на танго. Ако не умеете достатъчно добре да танцувате, ще ви канят неопитни кавалери. Така няма да напреднете, и ще се въртите в омагьосан кръг. Затова бъдете активни и подбирайте вие, не танцувайте с талибани и дървари! Ако изобщо ги различавате . . .