Вероника Туманова

По повод на една статия във Facebook (www.facebook.com/notes/veronica-toumanova) реших да проверя дали тя танцува според това, което пише. И най-вече това, че според нея дамата е активна в движението си и даже "води" двойката (преводът мой):
"Накратко казано, кавалерът в танго е отговорен за движението на двойката в пространството. Той предлага комбинация, определен "проект", и дава достатъчно информация на дамата, така че тя да може да следва. Воденето е относно ПОСОКА. Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание. Следването е ДОВЕРИЕ. Затова много кавалери, на които са омръзнали недоразуменията, свързани с "водене-следване", използват вместо това "предложение" и "отговор". Но за мен "водене" и "следване" са по-ефикасни да изразят ролите. Добър кавалер не само би "предлагал", а и би бил отговорен за двойката като цяло, той би решавал къде и как да се отиде според обстоятелствата, и немаловажно, според способностите и характеристиките на дамата. Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката."

Интернет е пълен със всякакви глупости, дори казани от много известни танцьори, някои от които не просто известни, а истински майстори. Но все пак, като си отворят устата, и бълват глупост след глупост. Вероника не е от най-известните, нито от най-майсторите, но така и така сме я почнали, да я довършим. :-)

Гледища като горното преобладават в интернет. Няма лошо, всеки да си танцува както си иска. Щом искат кавалерът да предлага, а дамата да води движението, хубаво. Но защо самата Вероника не го прави?
Особено в ходенето назад, основното движение за дамата - виждаме Вероника не се движи сама, още по-малко движи двойката. Тя е движена от кавалера. Но хайде, това не всеки може да го види. Повечето хора не могат да различат кога дамата се движи сама, и кога е движена от кавалера. Може би отделно ще пусна видеоматериали за пояснение.

Да поанализираме думите й:
"Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание." - а какво правим, когато дамата сгреши? И хукне в посока, непредвидена от кавалера? Ефектът е драстично отрицателен, няма да пояснявам защо. Докато при противопожното гледище, дамата може да сгреши само с отклонение на свободния крак, което бързо и лесно може да бъде поправено.
"Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката." - много хубаво, а не е ли по-просто кавалерът да извърши движението, да води двойката с простото действие на придвижване, да изрази себе си и своята музикалност, а дамата да "следва, за да запази връзката"? Ако дамата иска да води, нека го прави открито, а не маскирано като следване. Парадоксът затова е парадокс, защото не е верен, поне не напълно. Кавалерът наистина в един момент следва движението, което сам е започнал - но това е, за да остане част от двойката, да запази единствтоо в движението с дамата. Това е просто мойсторско водене, А не точно следване на дамата.

Отделно, как точно индикираме движението, и "веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта", нещата се развидат нататък? Не е ли индикацията на практика същата като движението. Как индикираме като кавалери стъпка наше напред, дамско назад? Не е ли много подобно движение на това, което бихме направили, ако искаме да я увлечем със себе си в общо движение? Защо трябва да чакаме "веднъж щом дамата разбере"? Това "разбиране" изисква време, и колкото по-бърз е танцът, толкова повече това се отразява и дамата реагира все по-неточно. Дори и бавните танга се танцуват сковано, без флуидност, ако чакаме дамата да стои на място, докато разбере и хукне да извършва движението.

Продължаваме "Моделът "водене-следване" често се бърка с "заповед-подчинение", където доминиращият властва над другия чрез заплахи и сила." и "Когато една жена започва да танцува танго, често това не е ясно за нея. Думата "следва", тълкувана като "подчинение" кара една модерна жена да се бунтува. А пък ако е и феминистка . . . И когато учителят й казва "спри да мислиш, следвай", объркването е окончателно." - как да коментирам това? Хората просто не разбират концепцията на танца, вместо това вкарват емоционални интерпретации на това, кой доминирал, кой се подчинявал. Аз с удоволствие следвам, играя ролята на дамата в танца, много е интересно и приятно, и коренно различно от това, да водиш. И като мъж, нямам проблем с това. Никакъв проблем да ме води и жена, стига да има способностите да води 85кг., 184см. "дама".

"Когато една жена избере да се "подчинява", това кеото се получава, е че тя започва да чака кавалерът да показва пътя от началото до края на движението. Това я прави бавна, и кавалерът има само две възможности, или да спре, или да я форсира да се движи" - ех, тази Вероника, голяма мъгла ("туман" на руски) е в главата й. А няма ли и трета възможност - кавалерът да я движи, но без излишна сила? Без да е неприятно? За което си има съответната техника. ТЯ САМАТА ТАКА ТАНЦУВА. Куриоз. Но много аржентинци правят същото (говорят едно, правят друго), така че няма кой знае каква изненада. А относно първата част, вместо да чака, дамата просто е увлечена от движението на кавалера, и това не само не я прави бавна, а напротив, прави я непостижимо бърза - защото няма нужда да чакаме нейната умствена реакция.

"Слвдването е избор, то е сътрудничество. Ако избера да не следвам, за да ме премести, един мъж ще трябва да ме събори" - естествено че е избор. Но интересното в танго е, когато сътрудничиш, а не когато правиш обструкции. Друго е, когато дамата има причини да блокира едно движение - винаги може да го направи, дори и ако до момента е била движена от кавалера. Правилната техника изисква много малко сила; и ако се наложи, дамата може да я блокира без проблем.

По принцип разбирам, че докато човек не усети и разбере, че има и трети път, си мисли, че или дамата ще се движи сама, или кавалерът ще трябва да я мести "като мебел". Разбирам и защо хора, с малък опит, се чувстват уверени като част от тълпата, и директно отричат възможността да има начин да движим дамата не като мебел, а като добре обучена партньорка, разбрала че това е майсторското следване - съответно изискващо майсторко водене. Лесно е, когато не разбираме нещо, да го обявим за несъществуващо.