Танго с тояжки

Далеч не просто шоу, а демонстрация на нещо много важно в танго:

Първи български танго фестивал

Скромен засега . . .

Та двойките общо взето не бяха нещо особено. Но не за тях ми е думата всъщност. Нито за фестивала. Току-що се върнах от заключителната милонга. Не знам за демонстрациите, не знам за семинарите, но се оказа, че тази Селин Руиз може да танцува. Но кой знае защо, не се убедих в това, наблюдавайки я с Дамян. Не ми харесаха изобщо. Трябваше с нея да танцува Добрин, за да разбера, че всъщност може да танцува. Не съм виждал до момента българин да танцува така. От добре, по-добре. Всъщност, няма какво да се плаша от силните думи, беше просто великолепен танц. Спокойно можеше да покаже това където и да било по света, включително в Буенос Айрес, и никой нямаше да разбере, че не е аржентинец. Това беше истинското шоу, истинската демонстрация на този уникален танц, аржентинското танго. За съжаление беше тъмно и не можах да заснема нищо, а си заслужаваше. А и май само аз забелязах, какво се случва. Жалко за което.

Наскоро Добрин танцува по подобен начин с Ваня, но Селин е друга категория естествено. Танцът с нея беше много по-добър (разбираемо), но всъщност, нямаше принципна разлика, и двата танца бяха истинско танго. Не е нужно нещо да е перфектно, за да е истинско. Нито за да е красиво. Танцът е красив в своята динамика, а не заради изпипаните пози.

Както и да е, ако Добрин продължава така, всички ще трябва да ходим на уроци при него. Е, може би е още рано за това, но натам отиват нещата. Всъщност, аз вече пратих Ивайла да учи ходене при него, за което тя ми се разсърди с всичкия си акъл. Когато види Чавдар да танцува така, както Добрин снощи, да го заснеме непременно, че няма да повярвам.