Статично и динамично равновесие

От Ask.com: Difference between Static and Dynamic Balance? The difference is static balancing is performed when an object is being balanced at rest and dynamic balancing is when the object is being balanced in motion. Т.е. статично равновесие имаме само в покой, а динамично, когато сме в движение. Има едно указание, което 99% от учителите дават на дамите - да пазят собственото си равновесие. Това ми е и любимата точка, в която ги критикувам. В случая, да попитаме кое точно равновесие пазят дамите, статичното, или динамичното? Очевидно е, че в танца почти никога нямаме статично равновесие, само редките моменти на пауза включват такова. А в движение, как точно дамата ще запази динамичното равновесие? То нали затова е динамично, защото се развива във времето, не може да спрем и да почнем да го пазим. Отговорът е, дамата просто не се занимава с равновесието - това е задача за кавалера, добрият кавалер развива усет за равновесието на цялата двойка в динамиката на конкретната комбинация, и дамата може да помогне само като си изпълнява добре уменията, придобити от техниката на ходенето. Всеки опит на дамата да балансира себе си ще се намеси в работата на кавалера и ще му попречи да осъществи намеренията си.
Разгледайте добре двете крайни точки на люлката - очевидно е, че двойката спира в наклонено положение. Ако останат там, ще паднат. Но кавалерът търси всичко друго, но не и спиране в тази точка. Затова и този наклон му помага да смени посоката. Ами ако дамата речеше да се дръпне и да си отиде на вертикала в този момент? Да тръгне да си пази равновесието? Голяма щуротия щеше да последва.

Как изглежда лошото танцуване

Много хора ми казват, че не виждат качеството на танца, което търся. Не разпознават коя двойка го има, и коя не. Преди време аз също не разпознавах доброто от лошото. Виждах само кое е по-зрелищно. В опит да помогна, ще покажа няколко илюстративни откъса:

Това е аржентинска двойка със средна международна известност. Но между известността и уменията връзката не е кой знае колко силна. Вижте динамиката на разстоянието между тазовата област между двамата. Има едно клатене напред назад. Движението не е синхронно, а е на тласъци, не съвпадащи във времето. Дамският таз почти спира в "нулата", и после закъснява да тръгне. Това не е просто визуален недостатък, а проявление на много сериозен технически проблем. Казано с две думи, дамата се движи сама. Скована е и копира кавалера, вместо да се остави да бъде движена. Това е пример, където лесно се вижда, но дори и да е по-скрит и да не се вижда от останалите, този проблем е така неприятен като усещане за липса на единство в движението, че просто унищожава "аржентинското" в танго.

За да видите по-добре, същият откъс с половин, и с 1/5 скорост:

Същата двойка понякога танцува добре. Но само "понякога". Повечето време е зле. Сковано и мудно.

Ето и контра-пример:

И в този пример има лек проблем, но при много по-високата динамика (темпо), това е нормално. Като цяло няма това клатене при ходенето. Дамата е движена от кавалера, оттам и този невероятен синхрон и голяма лекота и подвижност.
И да се застраховам пак, това което виждате в "лошите клипове", е симптом. Ако смятате, че вие имате такъв проблем, моля не лекувайте симптома, а проблема.
Нещо интересно в откъса със Себастиан и Роксана, вижте първите крачки (люлката). Крачките завършват темпорално и функционално в позиция, която е силно наклонена. Как ще коментират това поклонниците на дамското равновесие? Тук просто ще спомена за понятието "динамично равновесие", който се интересува, да прочете книжки или да пита Google/Wikipedia. А след това е добре дошъл да му обясня как това се отнася до танца.

Пълните версии на горните клипове:

Stefania Colina & Juan Martin Carrara with Solo Tango - Zum from 030Tango on Vimeo.

Roxana Suarez & Sebastian Achaval with Solo Tango Orquestra - El Puntazo from 030Tango on Vimeo.

12 минути любов

В залива "танго" има два типа личности. Сърфисти и водолази. Да, да се кара сърф е забавно. Но в дълбочината има неща, за които сърфистите изобщо не подозират. Те само наблюдават някакви вманиачени люде, как се костюмират в шантави костюми, закачат бутилките и цамбурват в дълбокото. И бързат да ги охарактеризират съответно с психотермини. Но не знаят за засипаните от пясък и вълни древни градове, потънали със съкровища галери, интересни и красиви корали, пъстроцветни риби, благородни делфини, хищни акули, хитри октоподи, електрически скатове... Всичко това е невидимо за сърфиста, той вижда само перките на акулите и играта на делфините. Носи се по вятъра на бял кон, пардон, сърф. Всъщност, делфините са хищник точно толкова, колкото и акулите. Но понеже не си хапват сърфисти и водолази, имат този благороден авторитет сред хората.

State of the Art - 14 години по-късно.

И така, изминаха почти 14 години от началото. Да видим докъде сме стигнали спрямо този еталон:







Можете да кликнете върху картинките за по-голям размер на изображението.

Вероника Туманова

По повод на една статия във Facebook (www.facebook.com/notes/veronica-toumanova) реших да проверя дали тя танцува според това, което пише. И най-вече това, че според нея дамата е активна в движението си и даже "води" двойката (преводът мой):
"Накратко казано, кавалерът в танго е отговорен за движението на двойката в пространството. Той предлага комбинация, определен "проект", и дава достатъчно информация на дамата, така че тя да може да следва. Воденето е относно ПОСОКА. Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание. Следването е ДОВЕРИЕ. Затова много кавалери, на които са омръзнали недоразуменията, свързани с "водене-следване", използват вместо това "предложение" и "отговор". Но за мен "водене" и "следване" са по-ефикасни да изразят ролите. Добър кавалер не само би "предлагал", а и би бил отговорен за двойката като цяло, той би решавал къде и как да се отиде според обстоятелствата, и немаловажно, според способностите и характеристиките на дамата. Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката."

Интернет е пълен със всякакви глупости, дори казани от много известни танцьори, някои от които не просто известни, а истински майстори. Но все пак, като си отворят устата, и бълват глупост след глупост. Вероника не е от най-известните, нито от най-майсторите, но така и така сме я почнали, да я довършим. :-)

Гледища като горното преобладават в интернет. Няма лошо, всеки да си танцува както си иска. Щом искат кавалерът да предлага, а дамата да води движението, хубаво. Но защо самата Вероника не го прави?
Особено в ходенето назад, основното движение за дамата - виждаме Вероника не се движи сама, още по-малко движи двойката. Тя е движена от кавалера. Но хайде, това не всеки може да го види. Повечето хора не могат да различат кога дамата се движи сама, и кога е движена от кавалера. Може би отделно ще пусна видеоматериали за пояснение.

Да поанализираме думите й:
"Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание." - а какво правим, когато дамата сгреши? И хукне в посока, непредвидена от кавалера? Ефектът е драстично отрицателен, няма да пояснявам защо. Докато при противопожното гледище, дамата може да сгреши само с отклонение на свободния крак, което бързо и лесно може да бъде поправено.
"Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката." - много хубаво, а не е ли по-просто кавалерът да извърши движението, да води двойката с простото действие на придвижване, да изрази себе си и своята музикалност, а дамата да "следва, за да запази връзката"? Ако дамата иска да води, нека го прави открито, а не маскирано като следване. Парадоксът затова е парадокс, защото не е верен, поне не напълно. Кавалерът наистина в един момент следва движението, което сам е започнал - но това е, за да остане част от двойката, да запази единствтоо в движението с дамата. Това е просто мойсторско водене, А не точно следване на дамата.

Отделно, как точно индикираме движението, и "веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта", нещата се развидат нататък? Не е ли индикацията на практика същата като движението. Как индикираме като кавалери стъпка наше напред, дамско назад? Не е ли много подобно движение на това, което бихме направили, ако искаме да я увлечем със себе си в общо движение? Защо трябва да чакаме "веднъж щом дамата разбере"? Това "разбиране" изисква време, и колкото по-бърз е танцът, толкова повече това се отразява и дамата реагира все по-неточно. Дори и бавните танга се танцуват сковано, без флуидност, ако чакаме дамата да стои на място, докато разбере и хукне да извършва движението.

Продължаваме "Моделът "водене-следване" често се бърка с "заповед-подчинение", където доминиращият властва над другия чрез заплахи и сила." и "Когато една жена започва да танцува танго, често това не е ясно за нея. Думата "следва", тълкувана като "подчинение" кара една модерна жена да се бунтува. А пък ако е и феминистка . . . И когато учителят й казва "спри да мислиш, следвай", объркването е окончателно." - как да коментирам това? Хората просто не разбират концепцията на танца, вместо това вкарват емоционални интерпретации на това, кой доминирал, кой се подчинявал. Аз с удоволствие следвам, играя ролята на дамата в танца, много е интересно и приятно, и коренно различно от това, да водиш. И като мъж, нямам проблем с това. Никакъв проблем да ме води и жена, стига да има способностите да води 85кг., 184см. "дама".

"Когато една жена избере да се "подчинява", това кеото се получава, е че тя започва да чака кавалерът да показва пътя от началото до края на движението. Това я прави бавна, и кавалерът има само две възможности, или да спре, или да я форсира да се движи" - ех, тази Вероника, голяма мъгла ("туман" на руски) е в главата й. А няма ли и трета възможност - кавалерът да я движи, но без излишна сила? Без да е неприятно? За което си има съответната техника. ТЯ САМАТА ТАКА ТАНЦУВА. Куриоз. Но много аржентинци правят същото (говорят едно, правят друго), така че няма кой знае каква изненада. А относно първата част, вместо да чака, дамата просто е увлечена от движението на кавалера, и това не само не я прави бавна, а напротив, прави я непостижимо бърза - защото няма нужда да чакаме нейната умствена реакция.

"Слвдването е избор, то е сътрудничество. Ако избера да не следвам, за да ме премести, един мъж ще трябва да ме събори" - естествено че е избор. Но интересното в танго е, когато сътрудничиш, а не когато правиш обструкции. Друго е, когато дамата има причини да блокира едно движение - винаги може да го направи, дори и ако до момента е била движена от кавалера. Правилната техника изисква много малко сила; и ако се наложи, дамата може да я блокира без проблем.

По принцип разбирам, че докато човек не усети и разбере, че има и трети път, си мисли, че или дамата ще се движи сама, или кавалерът ще трябва да я мести "като мебел". Разбирам и защо хора, с малък опит, се чувстват уверени като част от тълпата, и директно отричат възможността да има начин да движим дамата не като мебел, а като добре обучена партньорка, разбрала че това е майсторското следване - съответно изискващо майсторко водене. Лесно е, когато не разбираме нещо, да го обявим за несъществуващо.

2013 Taipei Tango Festival - Javier y Noelia "Pasional"

Е, и как беше това за дамската стойка? Ако сте пропуснали да забележите интересния момент в началото, гледайте пак от 0:20 до 0:23, ако трябва на full-screen. Не искам да кажа, че точно това е еталонът, но е добър нагледен материал.

Маймунският остров

Не помня точно всички детайли от този експеримент, но най-важното помня. На един речен остров в Централна Европа (не помня коя река) събрали маймуни, взети от различни места. Веднага мъжките почнали да си мерят силите и скоро била изградена йерархията - вождът (най-силната маймуна) и свитата му, от една страна, и обикновени маймуни от друга. Имало една съвсем хилава маймуна, изявен аутсайдер. Всичко това се отнася за мъжките маймуни, женските естествено гледали сеира и си "водели бележки".
Провеждащите експеримента решили да видят, дали могат да обърнат йерархията, като научат хилавата маймуна на нещо ценно, което останалите не знаят. Някакво важно познание, което ще издигне тази маймуна, ако не за вожд, то поне на някакво уважавано положение. На острова нямало храна и маймуните скоро огладнели. Доставен бил специален вендинг автомат (като тези за кола и кроасани), но зареден с банани и преработен да реагира на специална последователност от натиснати цветни бутони. Хилавата маймуна била отделена и научена как да борави с автомата. Върнали я на острова заедно с автомата. Когато огладняла, отишла и си "поръчала" банан. Така един-два пъти най-много, преди останалите да се ориентират - след това се случвало следното - аутсайдерът набира кода, взема банан, получава силен удар и банана му е отнет. Така, хилавата маймуна "добивала" банани за всички, и чак накрая яла тя. Така завършва първата част на експеримента - поуката е: ако сте интелигентен над средното, силните пак ще ви експлоатират, за да добият своето.
След това учените решили да видят какво ще стане, ако сменят кода и научат главатаря на новия код - след като него никой не може да надвие, дали той ще се погрижи за останалите от стадото. Нищо такова не станало, взимал си "човекът" банана и си го изяждал, и никак не се загрижил за другите. Но се случило нещо много интересно, за разлика от преди, другите маймуни внимателно наблюдавали и почнали да имитират това, което вождът прави - скоро всички се научили да вадят банани. Поуката е: никой не взима слабия насериозно, дори и да говори най-мъдрите слова. Докато всички охотно копират величието.

Изпъване на гърба

Наскоро пак се натъкнах на известната глупост, че правилната стойка в танго включвала изправяне на гърба. Преди бях чувал и го оспорих в този блог, че на семинар за дамска техника, една наша "преподавателка" карала дамите да лежат на пода, като се стремят да опрат целия си гръб в него. Тези дни се появи (Facebook) поредната инкарнация, цитирам:
"Както сте във вертикална позиция, си намирате една стена. Прибирате корема максимално използвайки само коремните си мускули. Това автоматично изпълва гръдния кош, с други думи, разширява го напред и нагоре. Облягате се на стената и ако целия ви гръб допира стената равномерно, позата ви е правилна. Толкоз. "
Човекът, споделил това писание спря дотук, каза че преразказва Фабиан Пералта, и чак когато му показах примери, че никой не танцува така, се сети да допълни, че след като се изпънем по този начин, трябвало да изнесем горната половина от тялото, напред. Интересно защо не довърши обяснението още първият път. Даже напротив, думата "толкоз" директно поставя точка. Както и да е, не е за първи път да се пишат и говорят глупости, поне човекът се поправи.
Проблемът е, че описаното "заемане на правилна стойка" е толкова трудно, че граничи с невъзможното. Нали съм си природно глупав, не мога да проумея защо трябва първо да се изпружваме по най-неестествен за анатомията на човека начин (гръбначният стълб, оттам и целия гръб на човека, има естествени извивки), и след това, да извършим също толкова неестествена транслация на горната половина от тялото напред. Да речем, че постигнем невъзможното чрез някакво йога-владеене на всеки отделен мускул. Какво точно е състоянието на тялото в крайната позиция? Дали тя активно се поддържа (чрез натегнати мускули), или пък обратно, позицията се самоподдържа ако не изцяло, то в голяма степен и няма необходимост да стоим с напрежение в мускулите.
Аз твърдя, че второто е вярно, и не само това, а и че самата позиция се заема с отпускане на кръста в рамките на ходенето, а не по тези изчанчени начини. Това казано по отношение на дамите. За кавалери, с малки изключения, никой не стои така. Естествено, която дама иска и може, да заема позиция по трудния начин, щом ѝ харесва. Но ако в резултат стои в някаква напрегната стойка, никакъв танц няма да се получи. Ето за илюстрация как Жералдин отначало застава в неправилна пози (права, с наклон към кавалера), и в рамките на първите крачки заема аржентинската дамска поза:
Да видяхте изпружване, и после изнасяне по горната половина на тялото напред? Нищо такова.

Как се изразява Хавиер по темата:
"Don’t Castrate Your Partner Women, pull your hips back and make room for the men. When you keep your hips flat, you castrate the man you are dancing with by stripping him of his freedom to walk forward without restraint."br> Хавиер е както обикновено, цапнат в устата, крайно директен: "Не кастрирайте партньора си: Жени, изтеглете таза назад и направете място за мъжете. Ако държите таза равен, вие кастрирате мъжа, с който танцувате, като му отнемате свободата да върви напред без да го спирате."
Така, Хавиер не споменава да си местим горната половина напред, по-скоро обратното. Аз съм на мнението на Хавиер, по-естествения начин за заемане на позата е да изтеглим таза назад. От моя личен опит обаче, съм силно убеден, че дамата трябва да постигне това с отпускане, а не с напрягане. Естествената извивка на тялото в тази област е в точно съгласие с танго-позата. Някои дами нямат никаква нужда да изтеглят таз назад, те си стоят добре от само себе си. Други обаче трябва малко да коригират нещата, и почти винаги е достатъчно просто да поотпуснат кръста, самата динамика на правилната крачка, комбинирана с това отпускане, ще оформи коректната позиция. Алтернативата, да се извъртим назад с напрежение, е контра-продуктивна.

Методът "джаста-праста"

Почти във всички области на човешката дейност, има повече или по-малко точни показатели, които измерват постиженията на даден деятел. Първо, всички науки са такива дейности - според моята представа науки са само тези, коти нямат политически, национални или религиозни версии. Примерно астрологията не е наука, защото има различни версии. Не само затова, но не ми се влиза в детайли. Историята, когато се отклони от доказаните факти и се използва за политически или религиозни цели, също престава да бъде наука. Обратните примери, за истински науки, са физика, химия, математика, биология, официалната медицина и много други. Интересното в тези науки е, че не са застинали - те се развиват, с всеки нов факт, който налага преразглеждане на съществуващите и господстващи до момента теории. Айнщайн например доказа, че нито пространството, нито времето са абсолютни. И така наложи промяна на Нютоновите представи за пространство-време. Не друг, а великият Нютон бе принуден да отстъпи. Защото когато фактите говорят, и боговете мълчат. За медицината всички знаем, че не е всесилна. Има още много да се върви, но и много път е извървян от баенето и знахарството.

Второ, спортовете. Там или има обективни показатели, метър и хронометър, гол-линия, попадения в мишена и т.н., или пък, ако спортът е със участие на оценка от съдии, например фигурно пързаляне или спортна и художествена гимнастика, има основни неща, без умението на които няма как да те оценят - ако падаш на всяка крачка, изпускаш лентата, или падаш от висилката, няма изобщо да се наложи да се намесва субективният фактор - т.е. ако не владееш поне основите на съответната спортна техника, нямаш шанс.

Трето, повечето изкуства. Факт. Ако пееш или свириш фалшиво, трудно ще убедиш някого, че нищо не разбира и това е твой личен принос в развитието на музиката, а не просто некадърност. Ако не можеш да вържеш две свестни изречения, трудничко ще се наложиш като писател. Малко по-абстрактно стоят нещата с поезията, но и там се искат определени езикови умения, без които няма как.

Единствената дейност, за която се сещам да се отклонява драстично от останалите, това е изобразителното изкуство. Ето например, тази картина е продадена за 75 милиона долара:

Това за мен е цапаница, но явно за други е голямо изкуство.

Да се върнем на аржентинското танго. Аз изглежда съм единственият в България, който смята, че в танго трябва да има А и Б. Когато човек научи А, всички да са съгласни, че може да пише и чете А. Може един да я пише по-красиво, друг по-грозно, но научи ли А, ВСИЧКИ ще се съгласят, че той знае тази буква. Когато научи Б, всички ще се съгласят, че той знае Б. И той самият ще е уверен, че знае тези две букви, и ще може да продължи нататък.
Това не изключва спорове от типа, някой да предложи да ползваме друга азбука, нека учим А, B и C, вместо A, Б, В. Няма лошо, ще се знае, че този някой застъпва алтернативна азбука (техника). Ще могат да се сравнят предимствата и недостатъците на двете техники. Ако и да не са съгласни един с друг, привържениците на едната техника ще могат да разберат другите, стига да научат тяхната азбука.

Какво се получава в танго-обучението в България? Човек бива учен, че първо трябва да знае "друмапватък", щото това е най-важно. После, чрез "вътрешната си енергия", да преобразува "друмапватък" в 'чъсанорел". И тъкмо човек си помисли, че нещо е разбрал и че нещо може, му казват, че не прави "друмапватък" като хората, а и по-добре да ползва "брампра" вместо него. Старае се колкото може. С години изучава "друмапватък", "брампра" и "чъсанорел", но никога не е сигурен дали ги знае или не ги знае. Всеки дошъл аржентинец непременно нещо коригира, дори и най-простичкият "друмапватък" все нещо не е достатъчно добър. Идеята на всички е, че нещата ще се наредят с години практика, с хиляди километри танцуване. Хм, това е точно методът "джаста-праста". Не разбираме какво правим, но и не се притесняваме особено от което. Говорят ни науко-подобни приказки и ние ги приемаме. Този метод може и да работи в Буенос Айрес, където човек може да попива опит, танцувайки с добри партньори. Дори и там, резултатите са далеч от гарантирани. Първо, защото не всеки може да се вреди да танцува с истински майстори - за да има ефект, това трябва да е редовно, а не по изключение. И второ, не всеки ще има таланта да стабилизира това умение и то да остане в него, дори и когато вече не танцува с така добри партньори.

Методът "джаста-праста" работи и в България, но само дотам, да обере грубите грешки, грубите недоразумения между двамата. Да се получи някаква изчистена техника, без значение дали АБВ, или ABC, по този метод няма да стане. Просто защото всеки танцува някаква си негова версия на нещата, някакъв си негов миш-маш. Посредствена история. И какво ще се получи от десетки години танцуване в тази посредствена среда? Някакси не мога да повярвам, че нещо хубаво ще излезе. Тангото се е развивало в Б.А. повече от сто години. И да може да стане по този начин тук, сто години ли ще чакаме? От умрял писмо.

Алтернативата, полагане на десетки и стотици часове труд в залата, с преподаватели, които преподават АБВ, или да речем, друга някаква техника, но изчистена до подробности. Не вътрешни енергии, а точни определения как се прави всяка една крачка. Моята представа за А и Б е следната. А - дамата не се движи сама. Б - дамата не сменя опорният крак сама. Т.е. кавалерът чрез физическо въздействие придвижва дамата, и пак чрез физическо въздействие сменя опорният крак. След това следват В, Г, Д и т.н. които служат за обяснение как точно да се реализират А и Б. Стойката и абрасото например. Но те са средства за реализиране на А и Б, не цел. Ако дамата стои схванато, как точно кавалерът ще я движи? Що за танц ще се получи? Схванатият стоеж може да е следствие от неправилна позиция на тялото, но сама по себе си правилната позиция няма да отпусне нужните мускули. Дамата трябва конкретно да владее това отпускане. Иначе визуално и геометрично може да е в перфектна позиция, стойка, абрасо, както и да го наречем, но без нужното отпускане, даващо свобода на определени стави да се движат под въздействие на кавалера, няма да стане нищо.

Повечето хора имат други представи, че дамата сама се движи и сама определя кога и къде да стъпи. Няма лошо да има алтернативни представи. Но да критикуват моята, без изобщо да са я разбрали, е нелепо. Гореописаните А и Б дават голяма свобода за импровизация, невъзможна по друг начин. Затова и така упорито се стремя към този начин на танцуване.

Без да има обосновка на уменията А и Б, и В, и Г, ей така, да джапаме "джаста-праста" и да чакаме нещата да се наредят . . . наивно, няма какво друго да кажа. Как да кажем на човек, че има нужда да поработи върху А, след като той няма да разбере какво е А. Той е учен на друмапватък, не на А и Б. На всичкото отгоре, злостно се критикува този, който дръзне да систематизира нещата, как смее да отрича "друмапватък" и "брампра", а пък да твърди, че "чъсанорел" е неправилно преподаван. Кой е той? Никой. За пример, аз разбирам "дисоциация" като дисоциация. Буквално. Развързване между горната и долната половина на тялото. Има страхотен ефект върху освобождаване на танца. Кавалерът може да редува и слива въртящи и постъпателни движения както намери за добре, ако може да ги води естествено. Воденето на дисоциирана дама не е за всеки. Всяка малка неточност завърта дамата, толкова е леко подвижна тя. Но въпреки тези чудесни ефекти от буквалното прилагане на значението на думата, ме обвиняват точно това, че разбирам думата буквално, а трябвало да я разбирам преносно, например като активно усукване на дамата към кавалера. Защо бе умници, защо преносно като буквалното разбиране носи толкова ползи?

Вътрешна енергия и други духовни аспекти на прегръдката

Във връзка с предишната статия "Танго като безизходен лабиринт" ще дам пример как уважавани танцьори говорят неща, които нямат конкретен физически или технически смисъл, и това довежда до трудности в разбирането на това, което казват. Това, че давам за пример видео със Себастиан и Мариана, не е защото смятам, че те са най-зле в това отношение. Напротив, сравнително добре са, има къде-къде по тежки случаи на говорене на небивалици. Изобщо аржентинците като цяло не обясняват нещата конкретно и ясно, с недвусмислени термини; често си противоречат, едни на други и сами на себе си, оттам и цялата каша при преподаване на танго. За да не възникнат недоразумения, в този текст не коментирам тяхното ниво като танцьори, което смятам за високо. Коментирам конкретните им твърдения в това видео:



Цялото видео в противоречие със заглавието говори по-скоро за стойката на двамата партньори, отколкото конкретно за прегръдката (embrace). Има много съществена разлика. Прегръдката (embrace) или танцовият хват в горната част на тялото, може да се реализира по няколко различни начина, никой от които не е споменат във видеото. Показват един определен хват за момент, но през останалото време се говори за танцовата стойка, а не за хвата (embrace). Възможно е аржентинският термин абрасо да включва цялата стойка, но видеото е на английски. Както и да е, приспособяваме се към тази неточност и гледаме клипа.

В момента от видеото (1:15) се казва, че "when you reach for the connection, there is an inner energy, going through your body, that moves opposite" (като осъществите тази връзка, има една вътрешна енергия, минаваща през цялото тяло, насочена в две противоположни посоки). Фразата "вътрешна енергия" не означава нищо конкретно. Очевидно телата са в покой, няма кинетична енергия. За потенциална би могло да се разсъждава, при наличие на разтягане на някаква структура в тялото, това е вид пружина, оттам би могло да има известно натрупване на потенциална енергия. Поне аз обаче не се сещам точно каква е тази потенциална енергия, натрупана в прегръдката (абрасото). По-скоро няма такава; и да има, няма как да е достатъчно значителна, че изведнъж да изпружинираме нанякъде - това е задънена улица за мен. Дотук изчерпахме двете форми на механична енергия, единствено адекватни когато разглеждаме танцова техника. Коя друга енергия би могла да бъде съотносима? Химическа? Ядрена? Гравитационен потенциал? Духовна? Нека помислим - химическата енергия на глюкозата в мускулите е тази, която ще ни задвижи. Но това няма никакво отношение към танго-техниката, защото това важи за абсолютно всякакво мускулно движение. Т.е. ако сме се хранили нормално, ще имаме енергия да движим крайниците си. Следва ядрената енергия - хм, без коментар по това, не мисля че е нужен. Духовна енергия? Естествено че ни трябва някаква мотивация, за да станем и танцуваме, но това няма физически смисъл и затова пак няма отношение към танцовата техника.

Виж гравитационния потенциал на изправеното тяло има връзка с техниката, и то съществена по отношение на ходенето като основно умение. Но никак, ама никак не виждам това да се има предвид в горното видео.

Себастиан Арсе не е кой да е - това че говори глупости от физична гледна точка, не значи че няма нещо конкретно предвид. Просто не е способен да го обясни технически коректно. Нека поясним. Както и той споменава, долу трябва да има разстояние, а горе трябва да сме в контакт. Най-простата форма това да стане, е да се наклоним един към друг. Той иска да избегне това, и не случайно - жалко, че не казва защо. Обяснението на Мариана, че тази позиция е мека и слаба има доза истина, но не там е същината. Има цял стил в танго, наричан апиладо, който проповядва точно такъв наклон. Аз също смятам стила апиладо за излишно труден и не особено плодотворен. Просто остаряла форма на танцуване. Последният известен представител беше Гавито. Защо този начин на танцуване е смятан от Себастиан (и от мен) за неправилен в съвременното разбиране на нещата? Защото този наклон един към друг създава едно запъване един в друг, което пречи на свободното движение. Физическо обяснение - разлагане на вектора на силата на земно привличане на две компоненти, едната от които се поема от краката, а другата от опората, т.е. партньора. Иначе казано, ако стоим по този начин, на всяка крачка напред аз, като кавалер, трябва да преодолявам тази сила с мое усилие. Напълно излишно, и не се печели почти нищо от такъв наклон. Отделно, това създава големи главоболия при пивотиране, но стига толкова за апиладо.

Какво тогава трябва да правим? Както Себастиан обяснява, макар и по шантавия начин с вътрешната енергия, трябва да създадем място долу между стъпалата, и допир горе, без наклон. Както е показано на видеото, тазът и краката остават във вертикал, а тялото от кръста нагоре отива напред и потенциално нагоре. Казвам потенциално, защото човешкото тяло няма мускули, които да извършат такова издигане; можете да се изпъчите, можете да надуете гърди, но няма да се издигнете нагоре. Единственото нещо, което би ви издигнало, и да изправите гръбнака, но това е контрапродуктивно в случая, защото линията на тялото не трябва да е изправена. По раменете на самата Мариана се вижда, че няма издигане нагоре, не и без кавалер (ако и показаните стрелки да сочат нагоре). Вижте също Отново за сойката . Тази позиция се запазва през цялото време, нарушава се само когато е нужно за някое по-акробатично действие.

По-нататък. малко преди 4:00, "you already dance while embracing, you do not need anything else to start dancing, you have to strongly believe it, otherwise your embrace will be meaningless". "Вие вече танцувате докато сте прегърнати, нямате нужда от нищо повече за да започнете да танцувате. Трябва силно да го вярвате, в противен случай вашата прегръдка ще е безсмислена". Ето такива религиозни неща доста ме дразнят. Трябва силно да вярвате. Ама това конкретно умение ли е, или вяра в извънземните? Отново неща, които са, меко казано непрофесионални. Прегръдката има конкретни цели, те сами споменаха някои от тях. Изпълнението на тези цели не е вяра, а нужно за танца умение. По-скоро трябва по-добре да се обясни защо стойката трябва да бъде по този начин, а не да се призовават хората "силно да вярват".

Следващата част, описанието какво трябва да правим с ръцете при подхода към партньора, нямам забележки. Човекът този път обяснява без позоваване на вяра или други неточности.

8:50. Мариана говори за магнит между ръката и гърдите си. Значи ли това, че тя трябва да притиска кавалера към себе си? Не е много ясно. С притискане съм дълбоко несъгласен лично аз. Има много сериозни аргументи против. Ако не е притискане, защо не е обяснено по-ясно? Поредната мъгла!

Следва 3D embrace. Пак неточности, той говори за отпред, отзад, отстрани. Това са две измерения. Не че се заяждам, но все пак малко обща култура какво е това измерение не би му навредила.

По-нататък навлизат в ходенето, където обясняват неща, които те самите не спазват, но тази статия се ограничава само до прегръдката и духовните ѝ аспекти. :-) Не че споменах за такива, но и Себастиан Арсе не каза нищо освен "силно да вярвате". Така че да, вярвайте и всичко ще е наред!

Танго като безизходен лабиринт

Макар и идеята на тази картинка да е по-скоро в посока на пристрастяването към танца, как човек се изгубва в танго и никога не престава да танцува - нещата могат да се разгледат и другояче: как човек започва да учи танго, без да знае, че навлиза в материя, която както никоя друга е изтъкана от мъгляви и противоречиви формулировки от сорта на "най-важно е абрасото, трябва да почувстваш сякаш си глътнал балон, една голяма кухина в гртдния кош." или "енергията започва от главата, от музиката, и изтича през краката, затова човек трябва да е grounded". Абсолютни, тотални, вселенски глупости. Но ти ги разквзва човек със съвсем сериозно изражение, който очевидно си вярва. И нерядко този човек е известен танцьор.

Какво да правим тогава ние с гайдите? Ами нищо, няма спасение. Има хора, които се сещат, че им липсва техника. Но под техника разбират тези по-горе "балонни" понятия, които са безсмислени, или в най-добрия случай, абстрактни до степен да са безполезни, дори и да има зрънце истина в тях.

Например, как аз тълкувам това за балона в гръдния кош? Къде е зрънцето истина? Не друго, а старото правило, че човек трябва леко да се поизпъчи, да отвори рамене. А защо това е необходимо? Моят отговор е, не е необходимо, може да се танцува свит и прегърбен. Но от една страна, това не е естетично, от друга, в много случаи лекото изпъчване помага за по-доброто балансиране на двойката (създаване на леко напрежение напред), както и за отваряне на повече място между двамата под нивото на кръста. Ето това вече е техника - обективно обяснение защо трябва да се поизпъчим. Какво пречи нещата да се обясняват така? Не знам. Принуден съм да си мисля, че 99% от хората, учители и ученици, имат в главите си бръмбари. За тяг танго е и ще остане безизходен лабиринт. Хубавото за тях е, че те се наслаждават на пътя, нямат цел и не са нещастни, като не я постигат. Лошото е само за тези 1%, които имат някакви стремежи. Мога само да ги посъветвам да започнат да мислят с главите си, и да отхвърлят всички такива балонни обяснения - техниката като понятие отрича мъглявите и двусмислени, абстрактни обяснения и определения, тя трябва да бъде съвсем конкретна до степен на точно, механично разнищване на конкретното движение. Иначе не е техника, а злоупотреба с понятието.

Вижте всички клипчета в Youtube за дамска техника. Ами всички те показват украшения, или в най-добрия случай самостоятелно ходене. Танго-ходенето в същината си не е и не може да бъде самостоятелно - то трябва да е с партньор. Иначе както показват и какво научават - едно голямо нищо. Това важи и за украшенията, 90% от тях, за да станат правилно и красиво, се правят динамично, в танца, с партньор.

От 6-7 години призовавам нещата да се обективизират, танцовата техника да бъде наистина разглеждана като сбор от конкретни умения. Например дамата изпъва крак при движение назад - или го прави, или не го прави - това е конкретността, която се изисква. Да добава и нещо много важно - техниката трябва да отговори и на въпроса защо. Защо дамата трябва да изпъва крак? Освен като естетика, има и много важна техническа полза от това. Както почти всичко в този свят, формата следва функцията. Тук ще спестя отговора, тази статия няма за цел да обясни всичко.

Накратко техниката е конкретно обяснение как се прави дадено движение, и защо се прави точно по този начин. Т.е. отговаря се на "Как?" и "Защо?". Всичко друго е бученето от крилцата на бръмбарите.

Зона на комфорт

"Съществува един термин в психологията, който е широко разпространен за онова състояние, при което хората свикват да вършат едни и същи неща, по един и същи начин и се чувстват щастливи от този факт. Това е т.нар. „зона на комфорт“. Според специалистите обаче именно това привидно спокойствие отдалечава хората от успеха."

Днес се замислих върху това, и правейки паралел с обучението по танго, ми хрумна да напиша няколко думи тук. Винаги съм се учудвал, защо обучението по танго е толкова безрезултатно, дори и учителят да е компетентен, което от своя страна е рядкост. Ще дам примери от моята практика:

Пример 1: Частни уроци на двойка начинаещи
Бяха много сериозни, веднъж седмично, почти без да пропускат, в продължение на 3-4 месеца. Аз, естествено, наблегнах на ходенето, верен на убеждението, че начинаещи или не, без ходене са заникъде. Първо без музика, а по-късно опити за ходене в ритъм. В началото като че ли нещата тръгнаха нормално. Но твърде скоро просто ударихме таван. Всички опити да се напредне се проваляха. Защо? Заради следният факт - идват те в началото на един типичен урок, и почват да загряват, танцувайки. Аз ги наблюдавам, и решавам кое е най-належащо да бъде работено и коригирано. При конкретната двойка това почти винаги беше схванатост, мудност, тежки движения. Проверявам дамата, раздвижвам я, обяснявам ѝ как да стои, така че крачката да започне лесно, без да се налага кавалерът да прави големи усилия. Веднага се наблюдава частичен резултат, достатъчен на този етап. Почват те пак, гледам кавалерът прави някои грешки. Ок, карам го да ме води, и му обяснявам как да го прави по-добре. После опитваме с дамата. За момент е като че ли по-добре, но минути по-късно пак са схванати и мудни. Пак проверявам дамата, тя пак стои като потънала в пясък. Оправям пак нещата, и пак с кавалера. А той междувременно забравил какво съм му казал, и пак прави същите грешки. И хайде отначало. Някаква невидима сила разрушаваше това, което се опитвах да градя.

Пример 2: Уроци с група в Танго-Работилница
Успях да постигна аржентинско ходене с двама от учениците. Отидохме веднага след това на милонга. Те започнаха да танцуват заедно. Изглеждаше много добре, но . . . всеки следващ танц беше по-зле от предишния. За 5-6 танца всичко изчезна. Къде отидоха знанията, които уж бях им предал?

Пример 3: Замествах Васил в "Петела"
Не успях да бъда полезен за повечето хора, твърде радикални им се видяха моите инструкции. Но една двойка, сега преподаватели, успяха да влязат в техниката на аржентинското ходене. И какво? Ами нищо. Оттогава не съм ги виждал да ходят така. Не запомниха, въпреки че успяха да го направят.

Пример 4: Вчера, "Before&After"
Позволих си да едно напътствие по време на танца, отнасящо се до начина на проекция и стъпване. Веднага чувствително подобрение. Моментално. Започна да ми прави удоволствие просто да си ходя напред. Но . . . след танц-два нямаше и следа от това подобрение. Пак всичко отиде "на кино".

Заради ситуации като горните, тотално се отчаях да бъда учител. Всичките ми знания са безсмислени, след като не мога да ги предам на други. Мислейки върху причините, стигнах до извода, че една от тях е точно този психологически механизъм относно зоната на комфорт. Хората в България си крачат някакси по дансинга, никой нищо не им казва, даже в много случаи ги хвалят. Каква е тяхната мотивация да научат истинско танго (разбирай това, базирано на добро ходене)? Мотивацията бива положителна, или отрицателна; морков или тояга. Морков, това би било прекрасното усещане, което правилното ходене би донесло в танца. Но те не го знаят това усещане . . . Друг мотив, ако имаше двойки, които да дават пример на останалите, тогава щеше да има поне у някои стремеж към по-добро. Относно тоягата, това би могло да бъде присмехът на останалите. Но кой на кого да се присмива, като всички са от един дол дренки? Единственият мотиватор, най-често в ролята на дразнител, съм аз. Нормално е това да не е достатъчно.
Аржентинското ходене е всъщност много близо до естественото. И точно затова всичко леко и неусетно се плъзга обратно към това, което човек е правил десетки години, в зоната на комфорта на нормалното ходене. Въпреки че дамата ходи назад, тя също се стреми да ходи назад по начина, по който човек го прави за 1-2 стъпки в нормалните ситуации, когато това се налага.
Изходът? Не виждам такъв за 99% от хората. Те не че го търсят този изход, изобщо не знаят и даже не подозират нищо. Да се научи да ходи би успял само човек, който истински обича този танц; има необходимият усет да разбере, че аржентинците ходят по различен начин, съвсем не случайно; интелектът да разбере и запомни какво му се преподава (от преподавател, който знае как се ходи); постоянството да подчини тялото си да излезе от зоната на комфорт и да изпълнява крачките по преподаденият начин, докато усети новата зона на комфорт, която е правилното ходене. И не на последно място, смелостта да бъде различен от останалите. Иначе, както съм се изразявал неведнъж, ще си шляпа щастливо в блатото.