Технически митове

Има един набор правила и указания, които продължават да се преподават от уж опитни учители у нас и по света, че със сигурност и в Аржентина. Проблемът е, че тези правила всъщност са дълбоко погрешни, въпреки привидната им логика. Резултатът е буквално осакатен, или както Хавиер казва за 1 и 5, "кастриран" танц.


Мит 1: Дамата трябва да натиска напред или да оказва съпротива при движение, за да осигури контакт и оттам добра комуникация.

Реалност: Няма почти нищо по-досадно от дама, която се съпротивлява и по този начин пречи на движението. Относно наклона на дамата към кавалера - техниката апиладо е остаряла и никой вече не я прилага, не и в оригиналния ѝ вид. Като част от добрата стойка и ходене, донякъде апиладото все още се използва, но не и като активно накланяне/натискане/съпротива от страна на дамата.


Мит 2: Дамата се отблъсква от опорния крак при движение, например назад.

Реалност: Няма никаква нужда дамата да се отблъсква и по този начин да ограничава възможностите за кавалера. Кавалерът ще ѝ даде цялата енергия, от която има нужда - стига тя да стои правилно и да не му убива движението, например по начина на мит 1. Досадно и неприятно е да се налага да спираш увлякла се в отблъскването дама, особено ако всъщност искаш съвсем лека крачка и отзад има препятствие/друга двойка.

Мит 3: Трябва да ходим равно и плавно, така че ако държим пълна паница с вода, тя да не се разлее.

Реалност: Точно обратното, ходенето е взаимен резонанс на две тела в обща стъпка. Именно неравността осигурява това. Ако ходим равно като на релси, как точно ще комуникираме крачката? Тук да уточним, че не става въпрос за грешно прилагане на тази неравномерност - от типа на неудачно подскачане, подклякване, поклащане и подобни.

Мит 4: Трябва да осигурим контакт на подметката с пода по цялото протежение на крачката.

Реалност: Танцът не е влачене на краката по пода. Наблюдавайте реални динамично танцуващи двойки и вижте дали си търкат краката в пода по време на крачката.

Мит 5: Гръбнакът трябва да е изправен като на балерина.

Реалност: На практика никой не танцува така, освен бившите балерини и техните имитатори/ученици. Правилната стойка включва естествената S-образна форма на гръбначния стълб, всякакви опити за изправяне са контрапродуктивни. Много аржентинки дори имат силно изразена извивка в кръста, която довежда до силно издаване на дупето назад при ходене. Колкото и да е странно за неосведомените, това има технически предимства, затова и го правят. За нас европейците не е нужно да се престараваме, просто можем да оставим тялото да заеме естествената си позиция, без да му пречим с обратното напрягане тип "подвита опашка".

Мит 6: Кавалерът предлага движението, дамата го извършва, и тогава кавалерът я придружава.

Реалност: Няма време за тези етапи, нито пък те биха довели до нещо добро. Не че някои начинаещи двойки не танцуват буквално така, но именно защото са начинаещи. На практика всичко се извършва едновременно, кавалерът задава движението, то вече се извършва и в този момент дамата го усеща и реагира със свободния си крак, така че да се получи крачка. Двамата заедно пристигат в новата точка, няма някакво отделно придружаване от кавалера.

Мит 7: Всеки запазва своето собствено равновесие.

Реалност: Ако искате да танцувате добре, имате общо равновесие. Не две отделни такива. И затова е грешно да пазите своето равновесие отделно от това на другия. Това е едно от трудните за разбиране неща, но ако желаете танцуване в ентрега, няма спасение от общото равновесие. И не, не става въпрос да лежим един на друг :-)

Да умеем да танцуваме

Превод с допълнения от youtube

Искате да умеете да танцувате? Или да изглеждате впечатляващо? Да изглеждате умеещи, или действително да умеете? Ако искате да умеете, значи го искате за себе си, за своето удоволствие - в това е принципната разлика. Ако ви води желанието за правене на впечатление, да се утвърдите в дадена среда по този начин, то нищо няма да научите. Ще се научите само тогава, когато искате да усвоите нужните навици, както когато искаме да правим нещо по ловък начин, да овладеем тялото си и да изпитаме от това удоволствие. Да изразим себе си чрез това движение. Ако сме неумели, и във вас има нещо, което ври вътрешно, но не можете да го изразите навън - това е отлична мотивация да се научим да танцуваме. Водещо не е желанието да се доказвате, да впечатлявате, а това себеизразяване. Да се научим да се движим така, както е адекватно за самите нас. В реалния свят, да станем такива, както се чувстваме вътрешно - например като някое животно или герой от филм, да можем по адекватен начин да се движим в танца. (Или да искате да изразите удоволствието от музиката, бележка от преводача.) Ако това е мотивацията ви, ще се научите да танцувате.
Но ако водещо е желанието да правите впечатление, тогава ще се занимавате с нещо, което е фалшиво, кухо. Ще имитирате, ще създавате външен ефект, геометрични фигури, дори и физиономии ще правите - и ще имате много ръкопляскания разбира се. Но вътрешно няма да имате това удовлетворение.
Ако знаете как да се движите правилно, вие все пак ще правите впечатление, но не на всяка цена. Защото не това е главното за вас. Защото за вашето удоволствие зрителите не са нужни. Не са нужни и аплодисментите. Движиш се, както искаш да се движиш. (Все пак в рамките на тангото, иначе ще е друг танц - не да летим и да ритаме лампите на милонга - б.пр.)
Ако наблюдавате аржентинските двойки (авторът със сигурност не говори за клоуни от сорта на Фрумболи, б.пр), ще забележите, че по начина по който танцуват, в т.ч. на сцената, е видно, че го правят не за зрителите. Ако изобщо нямаше зрители, те пак биха се движили така. Защото го правят от вътрешен импулс, а не заради публиката.
Основното, което трябва да усвоите на уроците, това е техниката на крачката. Това е, което ще ви позволи да контролите прецизно преноса на теглото, и ще разберете, защо аржентинците изглеждат различно - защото съдържанието е друго. Нещата са ориентирани не да изобразим някаква външност, геометрия, за да впечатлим. Смисълът е друг - в лекотата, с която управляваме движението в неговата динамика, за да се изразим свободно. За да го усвоите, трябва да го искате. Не да правите шоу преди да сте го разбрали. А първо да вникнете в същността - шоуто ще последва на по-късен етап.

10000 часа

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/e/ec/Outliers_%28book_cover%29.png

Според автора на тази книга, за да станете майстор в дадена сфера, са необходими десет хиляди часа (средно) упорита работа - изучаване и практика. В различните области и при различните хора е различно, но средно толкова. Например средният гросмайстор става такъв след 20 хил. часа труд. За танго цифрата е неизвестна, но както знаем, това е труден танц и нямаме основание да смятаме, че са нужни чувствително по-малко часове от посочените десет хиляди. Нека приемем, че искаме да станем майстори в танго за 5 години. Това прави по 2000 часа на година, или по 5.5 часа на ден, всеки ден, вкл. почивните. Ако извадим почивните, стават около 8 часа на работен ден. Т.е. ако искаме да станем професионалисти, за 5 години можем да натрупаме нужната практика при пълна заетост.

Нека направим по-олекотена сметка. Няма да ставаме професионалисти, но искаме да танцуваме поне прилично, някак красиво, със степен на творчество, така че все пак да се докоснем до изкуството да танцуваме този танц. Да разделим часовете на 2. Само 5000 часа. Щедра отстъпка. Нека сметнем така, ако един тангеро/а ходи на един урок от 1.5 часа, и на една милонга всяка седмица, където танцува 6 танди (6 x 15 мин. = 1.5 часа). Общо 3 часа на седмица. 150 часа на година. 5000/150 = 33 години. Т.е. ще имате добро ниво средно след 33 години. Звучи отчайващо, нали? Донякъде е така.

Нека направим и една по-оптимистична сметка. Нека приемем, че:

1. Имате талант. Намаляваме часовете наполовина. За майстор 5000, за прилично ниво 2500.
2. Танцувате поне 90% от времето с много добри и взискателни партньори. 2500/1250.

Това прави 4 пъти по-малко време. Т.е. ще са нужни от 7-8 години за прилично ниво до 16 години за майсторско. Ура!!! Ура!!! Ура!!! Постижимо изглежда. Но преди за се зарадвате, замислете се дали имате наистина талант (какво казва мама не е важно), и дали танцувате 90% от времето с класни партньори.

Второто условие е от огромна важност за дамите, повече, отколкото за кавалерите. Както показва практиката, дамата е далеч по-уязвима да прихване лош навик при танцуване с дървари, талибани, бастуни и подобни, отколкото кавалера. Но и той не е застрахован.

Разбира се, хуманитарните умове ще се разбунтуват срещу горните сметки, ще сметнат, че за тях не се отнасят, и че те могат да танцуват добре след 5-6 или 10 години ходене на милонга два пъти на месец или по-рядко, и почти без уроци. И без никакво подбиране на партньорите. Ами всеки да си мисли каквото си иска.