He must be seen to work, she must be seen to not. / Трябва да изглежда, че той се труди, а тя не.

http://www.danieltrenner.com/blog

Попаднах случайно на горната страница. Блог на Даниел Тренер, известна танго-личност в САЩ. Този човек се занимава с танго доста години, може би 20, може би по-малко, може би повече, но там някъде. В статията, озаглавена "Homage to the Followers- Part 2" ("Почит към дамите" - букв. "Почит към тези, които следват"), най-общо се разсъждава върху неравноправието на половете изобщо и конкретно в танго. Танцът се сравнява с някакъв фокус, в който черната и тежка работа се извършва от нея, а той просто представя нещата като "магия", извършвана от него. Човекът дори определя количеството работа на дамата като 10 (от 10 възможни), а кавалерът се задоволявал в повечето случаи с 1, а ако успеел да докара 3 или 4, това вече било световна класа. Това, което всъщност ме учудва, е, защо толкова много хора, вкл. уж опитни като него, не допускат, че съществува вариант, в който кавалерът също върши работа за 10 от 10. Докато дамата, като усилия върши далеч по-малко?
Напомня ми за споровете, които водех преди време, в които опонентите ми твърдяха, че да се води 100% от движението не е възможно. Вече не водя спорове, след като достатъчно често се получава точно така, те нека си твърдят, че не е възможно. Иначе Даниел има една правилна мисъл, че повишението на отговорността на кавалера повишава качеството на танца. Само че е спрял до 4 от 10 - смята, че дори световната класа изисква 3 или 4 (от 10), докато аз смятам, че трябва може би поне 9. А най-добре 10. И не само е възможно, но и не е особено трудно.

Ето този отрязък е особено характерен:
Tango is called a pedestrian dance, a walking dance, by its milongueros, that is, for those of you who don’t immediately recognize that gender is built in to latin languages, its men. They walk forwards, for the most part. Milongueras, women, on the other hand, dance backwards. there is nothing “walking” about the performance of backward movement, in high heeled shoes no less, by women in tango. It is a highly technical activity, requiring years of training and practice so that it can be performed with grace, dignity, and, most importantly, “effortlessness”. As in a magic act, not only is all this work required of her, but she will not succeed without a man to misdirect the attention from her “work” to his “leadership”. If he doesn’t get the “applause”, her work will be seen as work, and will lose value as “magic”. He must be seen to work, she must be seen to not.

Последното изречение казва всичко. Той трябва да изглежда в ролята на работещ, а тя - не. Той трябва да полага външно видими усилия (без реални такива според него), а тя, с придобит от годините опит да изглежда, сякаш без никакви усилия изпълнява сложните и красиви, някак нереално изглеждащи движения. Въпреки че всъщност полага големи усилия.

А добре, а защо този Даниел и много други, кой знае защо, не са способни допуснат, че това, което виждат отвън, е точно така? Че всъщност дамата наистина не полага усилия - и че кавалерът наистина върши работата, за която го хвалят съвсем не незаслужено?