Стригане на овце

Преди време дадох този пример за ситуацията в танго в България - как учителите прибират паричките на хората, без да има съществен резултат. Тогава много хора се припознаха в ролята на овце и се засегнаха. Минаха години, има ли промяна? Не, все е тая. Хора с по 6-7 години опит все така не знаят как се прави една стъпка в танго. Във всяка област, след 6-7 години обучение, ако не експерт, то поне компетентен специалист ще станеш. Имаше едни световни шампиони, които бяха започнали на 14, и бяха шампиони на 20. Което прави 6 години. Хайде ние не се пънем да ставаме шампиони, ама поне да се научим да ходим. Защо при нас не става за 6-7 години? Нима наистина ходенето се учи цял живот? А тези цитираните шампиони, как така са го научили за няколко години? Ами така, имали са добри учители, и те са схванали какво им говорят. В обучението има две страни, и двете трябва да са на ниво, за да има резултат. Ходенето, ако опростим, се състои от следното:

1. Дама: Освободен стоеж в нулата, за да започне лесно и без задържане новата крачка; Кввалер: Да знае как да се грижи за даната в това уязвимо състояние, да усеща и поддържа нейния баланс, и как да поведе новото движение.
2. Дама: Да не сменя опорния крак по свое усмотрение (да не стъпва първа), за да не изненадва непрекъснато кавалера с непредвидени от него позиции; Кавалер: Как точно се сменя опорния крак на дамата според дължината на крачката.
3. Дама: Да не довършва крачката сама, а само като резултат от воденето; Кавалер: Да знае как да прави довършването, като в 99% от случаите просто се ползва инерцията на двойката.

Тези три неща са хем прости, хем недотам прости, защото изискват промяна в разбирането за собственото равновесие, то изчезва за сметка на придобиване на усет за общо равновесие. Колкото и да са необичайни елементите, те могат да бъдат научени за месеци, стига да съществува ситуацията компетентен учител, схватлив ученик.
Забележете, всички тези три неща са в рамките на ЕДНА КРАЧКА. Не е комбинация, не е абстрактно позоваване на някакви енергийни потоци. Просто крачка.
Цитат от facebook: "Но наистина ми е болно като видя хора, които са дали по една торба пари и са вложили толкова време а резултата е плачевен! И проблема не е че нямат напредък, проблема е че не осъзнават че нямат!" - на мен също ми беше болно, но вече не е. Доста от същите тези хора са чели статиите в този блог. И какво разбраха? Нищо. Продължават да дават торби пари на псевдоучители. Снощи бях на урок, в който уж се преподаваха елементите на тангото. Добре, аз елементите ги разбирам като крачки и пивоти - т.е. очаквах занимание, в което да се говори за това, как се водят и как се следват крачки и пивоти. Вместо това, някаква комбинация с игра във височина и диагонални стъпки. В която самият преподавател спъваше 2-3 пъти дамата, докато тя наизусти какво да прави. Или ако не я спъваше, то тя се връткаше в най-погрешния момент на някъде, и той трябваше да започне отначало. Ако преподавателят има проблем да направи комбинацията от първи път - то нещо не е наред. Ако проблемът е в него, ясно, не може да танцува. Ако не е, ако дамата му греши, защо не бяха посочени причините за това? Винаги дамите присъстват като "боксови круши". Никога нищо не им се обяснява, от тях се очаква да реагират адекватно на всеки кавалер. А каква е причината да реагират неадекватно на учителя? Просто в случая, нито дамата, нито учителят знаят как се води и как се следва крачка. В правилното ходене, дамата не реагира според това, което чувства като сигнал от кавалера - дамата реагира на това, което реално се случва с нея, което е обективно и без значение дали кавалерът активно го води, или се е случило от самосебе си.

Никой дори не разбира колко е важно това, да правим отделната крачка правилно - да водим и следваме всеки отделен елемент (трите точки по-горе). Докато се ходи на уроци, на които се преподават комбинации на хора, неможещи да водят и следват, докато самите учители не схващат важността на ходенето, стригането ще продължи.
Често ме атакуват с това, че аз самият не мога да покажа това, за което говоря. Ами първо, ако една дама научи това, което искам, това моментално я праща много над средно световно равнище. Някакси е нормално това да не успее да го постигне всеки. Не че научаването на ходенето само по себе си е кой знае какво. Просто средното ниво в света не знае как се ходи. Аз не съм голяма школа, която да може да подбира измежду стотици ученици. Сериозно съм се занимавал само с 4-5 дами. Не съм виновен, че едни са схванати, други нервни, трети се кривят в разни посоки. Танго е танц, в който дамата не прави нищо със собствено усилие - ако тя не схване идеята и не се остави да бъде водена чрез движението на квалера, без да му пречи с излишни блокажи, нищо не помага.