The demented ping-pong ball; and what in fact the tango embrace is . . .

Цитат от танго-блог (оригиналът по-долу):
"Както при всяко обучение, ранните години в танго са критичен период. Но точно те често са море от неизвестност. Не знаем какво е точно тангото всъщност, не ппзнаваме музиката, не знаем в какво се състои да си добър кавалер, не знаем за стиловете в танго, не можем да отличим добър учител от лош. Ние просто отскачаме като заблудена топка за пинг-понг; от учител към учител; от кавалер към кавалер; от близък към отворен хват; от милонга на милонга; от град на град; търсейки прозрение без да знаем какво изобщо имаме нужда да прозрем.

А очите ни ни мамят, и се влюбваме в танцьори, които ни заслепяват със страхотни изпипани двжиения с крака, украшения, ганчота, болеос . . . и глупаво вярваме, че нашата цел е да изкопираме техните трикове и да изглеждаме също толкова изящни, да сме способни да се сработим с всекиго и да танцуваме на всякаква музика.

А в края на нашето търсене, ако имаме късмет, ние започваме да разбираме че, не, не това е то всъщност. Че съществува един вечен, беззвучен и безвременен център на този танц, и пътят към този център е през връзката между двамата, танцовата прегръдка. И че, над всичко, нашата роля в тази прегръдка е това, в което трябва да се фокусираме"

Поради невъзможност от точен превод на embrace в една дума на български, ще поясня последните изречения в светлината на едно от възможните значения на думата (websters-online-dictionary.com):
11. To include as parts of a whole; to comprehend; to take in;
T.e. да бъдем част от цялото - страхотно си пасва това на танго. Т.е. трябва да се фокусираме точно върху това, да знаем каква е нашата роля в това, да образуваме заедно едно цяло. Може и да звучи много философски, но в останалите публикации достатъчно добре обяснявам конкретно какво е нужно.

В добавка - за същите тези страхотни движения и украшения - точно те СЪЩО се нуждаят от базата на танца, формирането на двойката от двамата като част от едно цяло. Точно това е пътят към истинското изящество в танца.

Оригинален текст:
“…like all learning, the early years of tango are crucial. And the early years of tango are often a sea of unknowing. We don’t know what tango really is, we don’t know the music, we don’t know what constitutes a good leader, we don’t know about different styles of tango, we don’t know whether a tango teacher is any good. We bounce like a demented ping-pong ball from teacher to teacher, from leader to leader, from close embrace to open hold, from milonga to milonga from country to country seeking enlightenment without knowing what it is we really need to know. And our eyes beguile us and we fall in love with followers who dazzle us with gorgeous footwork and foolishly believe that our goal is to mirror their tricks and look exquisite and be able to perform at will with anyone and dance to any music. And at the end of all our seeking, and if we’re very lucky, we begin to understand that no, that’s not it all. That there is a still, soundless, timeless, eternal centre to this dance and that the way to this centre is through the embrace. And that, above all else, our own part in the embrace is where our focus needs to be.”