По някаква причина, още от възникването на танго-общество в България, се насажда невярната идея, че някакси е невъзпитано да се отказва покана за танц, че "всеки трябвало да танцува с всеки". Не искам да кажа, че се оспорва правото на отказ на неподходяща покана. Но някакси от валидните причини за отказ се изпуска вероятността просто да не искаш да танцуваш с неграмотен кавалер/дама. Създава се впечатлението, че е невъзпитано да откажеш само заради нечие неумение, защото трябвало да се помага на начинаещите дами и кавалери да напредват. А какво, ако смяташ тези дами и кавалери не просто за начинаещи, а за системно погрешно обучавани такива? Но както и да е . . . просто искам да кажа, че в Аржентина ситуацията да се отказва е толкова често срещана, че е измислен специалният обичай "cabeceo", което е най-просто казано взаимно кимане с глава (cabeza). Ако не те погледнат достатъчно дълго, не бихте могли да кимнете никому, и така се получава тази система на (полу-) безболезнен отказ. Не би съшествувал този обичай, ако отказите бяха изключение. Ходилите в Б.А. знаят, че е на практика невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не ви познават предварително. Просто не ви поглеждат и няма как да ги поканите, ако пък покажете нахалство и се изтърсите на нечия маса да каните, ще получите отказ.
Обичаят за организиране на една класическа милонга е до едната стена на залата да бъдат настанявани дамите, а на отсрещната стена - кавалерите. Главната функцията на кортината (музикална пауза) е да се разчисти дансинга, за да могат седящите покрай стените да се канят визуално за следващата танда (група едностилни танга/валсове/милонги), Някъде другаде се настаняват двойките и компаниите, например на третата и четвъртата страна - и нормално те не участват в cabeceo-то, увлечени евентуално в разговори помежду си.
Ето снимка от Б.А. (автор: Мирослава), която илюстира думите ми:
В България cabeceo на практика не се употребява, защото няма създадени условията за това: кавалерите и дамите, свободни за танцуване, да седят едни срещу други, а и да е достатъчно светло. Оттам и кортината почти се обезсмисля. Но то какво ли е истинско тук . . .
10 коментара:
Всичко това е вярно с изключение на едно - че е невъзможно да се докопаш до добър партньор, ако не те познават предварително. Друг е въпросът, ако за добър партньор се смята учител, при когото си ходил на уроци. Напротив - на техните милонги можеш да танцуваш с толкова добри партньори - говоря за добри кавалери, - че стига да не те мързи и да ти се танцува! Там не помня някой да ми е отказал танц, макар че тук редовно ми се случва, но в това не намирам нищо обидно. Друг е въпросът, че нашите милонги сме ги превърнали в говорилни... Дамите се оплакват, че няма кавалери, кавалерите - че няма дами - или поне не за танц! Спомням си първите милонги преди 10-ина години на ул. "Калоян" - не си говорехме, почти не се познавахме. Имаше нещо "магическо" в това, някаква театралност, недоизказаност, което е част от самото танго...
Цв. :-)
Цвети, съвсем изкуфя. Ти танцуваш танго доста по-отскоро, така че за какви 10-тина години говориш?
Първата милонга в София вярно беше преди около 10 години, но във "Backstage". На ул. "Калоян" милонга имаше поне 5 години по-късно.
Краси, Краси, Времето лети... Откакто Чавдар основа първата танго-школа в София, минаха точно 10 години. Аз се появих на "Калоян" година-две след това - така че има-няма осем години, откакто активно се интересувам от танго (колко и как танцувам, е отделен въпрос). Ще направя справка, защото пък имам навик да събирам и документи - интервюта на Чавдар по вестниците, както и на Иво и Надя, и прочее. Мога съвсем точно да ти кажа, нека са осем години, не десет, но осем си е направо десетина! А че изкуфях, то е ясно, но ми е простено - баба съм си! Цв. :-)
ПС Преди 5 години на "Калоян" вече закриха милонгата!
След обстойна проверка по кашоните се оказа, че интервютата с Чавдар и Иво, които имах предвид като архив, са из нашата преса от лятото на 2005 година. През 2006 вече "Калоян" не съществуваше като място за милонги. Все едно, тръгнахме оттам, дали трябва да се отказва на танц. Според мен - да, трябва!
Цвети, да се допитаме до първоизточника:
http://bg.tanguerin.com/index.php?option=com_content&task=view&id=69&Itemid=47
"От м. май 2005 г. до м. септември 2006 г. всяка сряда вечер в спортно увеселителния клуб на ул. "Калоян" 3 в центъра на София Танго студио TanguerIN провеждаше милонга (танго парти), под название "Танго бар". След едногодишно прекъсване милонгата "Танго бар" беше възобновена за кратко през октомври 2007 с ново място - Залата на Чешкия клуб на ул. "Кракра" 15, където се провеждаше редовно до края на 2007 г."
Т.е. печеля по всички показатели :-)
Твоите фантазии, че си почнала танго преди 8 години, са бабини деветини.
Добре, Краси, бабини деветини са, съгласих се! Нали ти казвам, че съм баба, значи деветините ми са бабини, какви да бъдат?!?
Печелиш, вярно, прав си! Цв. :-)
Мили мои тангери и "тангерисими",
Много моля да ми опишете каква е идеалната милонга според вас? Имам предвид милонга като парти, на което се танцува танго. Защото взех да се обърквам...
Цвети :-)
Дай малко информация тук какво се случва в БА в момента по градските подиуми - има нови хора в танго, на които съм дала адреса на блога ти, но не са в общите списъци. Нека информация стига до тях по различни пътища, не само от сайтовете на школите, пък всеки да си избира източници! Цв. :-)
Е, това не е новинарска агенция все пак.
Публикуване на коментар