It’s how you walk making a turn, in a straight line, to one side. It is how you place your feet on the floor.

Javier Rodriguez

Хавиер за ходенето - важно е как ходиш, докато пивотираш, стъпваш в права линия или встрани. Важно е как поставяш крака си на пода.

Как така ходиш, докато пивотираш? Себе си ли, дамата ли? И това с крака на пода, това старият спор дали първо петата, първо пръстите или пък цялото стъпало да поставяш?

Сега, за съжаление това не може да се разбере от хората, които не са проумели ходенето. Омагьосан кръг: Обяснението се разбира само от тези, които нямат нужда от обяснение. Колкото и да опитвам, не съм успял до момента да обясня как се танцува на никого. Какво представлява прословутото ходене и каква е точно връзката му с танца - защо просветените смятат, че двете са неразривно цяло? Аз го разбирам, но за съжаление съм единствен в България. Ако имаше друг, щях да го зная. А всъщност, няма никаква мистика в ходенето, всичко е здрав разум за това, какво да се направи, за да се улесни воденето и следването. НО, никой не разбира.

Че ходенето в танго не се състои в "ходене". Не последователните крачки са ходенето, което търсим. Казвал съм го много пъти, пак ще повторя - ходенето в танго е КАК правим всяка една стъпка. Стойката и ходенето са едно и също нещо. Стойката и пивотът са едно и също нещо. Хубав пивот не може да се направи без правилна стойка в края на предишната крачка, а правилната стойка се получава само с правилно ходене. Всичко е един комплекс, който се казва аржентинско танго. Въпросът е, какъв термин да използваме за тези, които танцуват правилно, и тези, които си танцуват тяхна версия на танца. Засега не съм намерил по-добър начин от "могат/не могат да ходят", въпреки недоумението на хората - ясно е, че не разбират, но също така както и другояче да го кажа, пак няма да разберат.

Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?

Злобата пак ни напъна

Вече няколко пъти се случва след изказани критики по различен повод, хора от софийските "школи" да се дразнят и кой знае защо да обвиняват осмелилите се на критика, че изпитват злоба. Цитат от днес: "Браво бе, хора! Злобата пак ви напъна!". Тези хора не знам какво имат в главите си, но да си представят, че човек изказва критика, защото "го напъва злоба", е доста посредствено като мислене. По съшия този днешен повод, критикувайки уменията на Алехандра и Адриан, ми се скараха, че тъй като съм аматьор, нямам право да се изказвам крайно за уменията на професионалисти. Първо, всеки има право на мнение. И второ, няма нужда да си професионален певец, за да разбереш кога някой пее фалшиво, пък било то и уж професионалист. В танго, поради исторически наложилата се липса на ясни критерии (публиката пък изобщо няма такива), всеки може да се обяви за професионалист. Дори и тези, които "пеят фалшиво". Ето илюстрация:

Мислех да не коментирам "уменията" на тази двойка, но така и така стана въпрос. Тези двамата ги наблюдавам отдавна, наистина са канени на много места по света. Но това просто значи, че правят достатъчно зрелищно шоу за масовата публика. Тази публика не разбира и никога няма да проумее кое е ценното в аржентинското танго. Горният пример показва едно наистина жалко "танцуване". Това не е красивият танц, който знаем и към който се стремим. Човек, който сам не танцува на едно поне прилично ниво, прилично дотолкова, че поне минимално да е ориентиран какво да види у другите - няма как да оцени как танцуват те. То затова и ни обвиняват в злоба, тъй като изобщо не разбират за какво иде реч. Съжалявам, не мога да помогна на човек, който се занимава с танго доста години и още не е разбрал как се танцува този танц - визирам този, който обвини днес трима души в "злобни напъни", пишейки от профила на най-активната "школа" в София.