Средна софийска двойка 2

Пак по темата:


Е, там е работата, че двойката не е софийска. Но толкова ли е трудно да се танцува така? Няма никакви сложни движения, но е красиво отвсякъде. Това, на което му казват Tango de Salon. Танго, което се танцува на милонга.

Няма никакви проблеми всеки от нас да танцува така. Освен задръстеното мислене, внедрявано от шаманите.

Горният танц е просто едно ходене, научете го!

Всичко, което кавалерът прави в танго, е да движи тялото на дамата чрез своето

Цитатът е от Andres Laza Moreno - общо взето това е ключът към доброто танцуване - който не го е осъзнал - за съжаление много малко аржентинци го казват така направо. Точният израз на английски е "Jorge was also told for the first time, something that may seem obvious, that everything the man does in Tango with his body is to move the woman's body (aside from disassociated movements like adornments" - интересното за мен е "for the first time" и "something that may seem obvious". Напреднал кавалер, ходил на много уроци, при много учители, за първи път чува, че той задвижва тялото на дамата. Много е странно, защо нещо, което "изглежда очевидно", не се преподава. Не само от българските, а и от повечето аржентински учители. Аз например, трябваше сам да го осъзная - по-късно просто беше потвърдено (в мое присъствие) от учители като Пабло Родригес и Хавиер Родригес. А сега и от Andres Laza Moreno чрез блога на Movement Invites Movement.

Не мога да разбера защо от толкова много хора и толкова яростно това се отрича у нас. Това, че местните шамани ("учители") твърдят, че дамата усеща марката за движението и сама го предприема, нима е толкова свещена мантра, че обратното твърдение е светотатство?!? Много интересен съвет е дала Андреа Мисе на същия този Хорхе - да води по-брутално. Ясно, че буквалният превод не е съвсем правилен, но смисълът е този - ако знаеш какво правиш, просто го направи директно с тялото на дамата. Ударение върху "ако знаеш какво правиш". Това не е съвет към неграмотните кавалери да водят брутално, те така и така изобщо не знаят къде се намират. Нищо подобно. Просто един знаещ какво прави кавалер трябва да реализира движението изцяло и с пълна отговорност като води всеки милиметър от движението не само на тялото на дамата, а и отчитайки двойката като цяло.

Осъвнаването на този факт довежда да развенчаването на ред други щуротии. Например митът, че всеки е отговорен за своето си равновесие. Ако тялото на дамата се задвижва от тялото на кавалера, как точно тя ще си запази равновесието? Напротив, кавалерът става отговорен за това - от дамата по-скоро се иска да съдейства чрез коректна стойка и правилно ходене. Но не и чрез директни усилия да пази равновесие в дадена точка, което би влязло в конфликт с евентуална движеша сила или инерция, пряко или косвено вложени от кавалера - защото само той знае какво точно цели, какво именно е движението, което ще последва.

Дали сте кавалер-измамник?

превод от Movement Invites Movement

Твърди се, че най-добрите танцьори могат да водят всяка дама, без значение от нивото й, нали? Наистина ли? Ние винаги сме се съмнявали в този факт. Как би могло това да бъде вярно? Ако една жена не знае как да "прегърне" кавалера, ако тя не знае как се усеща воденето (като цяло), ако ú липсва необходимата техника, тогава какво? Не казваме, че не сме виждали разни "велики учители" да водят дами точно както те искат да стане. Ние казваме, че тези "титани" правят доста съмнителни неща, за да го постигнат.

Хорхе не е такъв "велик учител" и не може, дори и да го заплашим с пистолет, да накара дамите да направят всичко, което той иска. Излиза, че Хорхе не е особено добър кавалер. Явно са го лъгали в Буенос Айрес, когато неведнъж са го хвалили учители и танцьори колко чисто води и как го прави с цялото тяло. Критикуван беше главно, че би трябвало "да увеличи размера на шрифта". Каквото прави, го прави добре, но за да бъде още по-явно и по-добре, да го направи още малко по-изразено за тези дами, които не са точно достатъчно чувствителни към воденето.

Защо се случва Хорхе да не може да накара дамата да направи, каквото той иска? Защото не е в неговия характер да "накара" дамата да прави неща на всяка цена. Ако той чувства, че дамата не може да следва дадено движение, той просто няма да го опита втори път.

Entonces, what is meant by “cheating” in the lead? Leaders can cheat in one of two ways: with the killer left arm or with the killer right arm. Let us describe what we mean.
Тогава, какво имаме предвид под "кавалери-измамници"? Те могат да "мамят" по два начина - чрез лява или дясна ръка.

Лявата ръка "убиец" е популярна сред някои от нашето танго общество. Дори някои го преподават това като правилен начин да се танцува танго. И ако сме честни, ако дамата допринася с достатъчно съпротивление с дясната си ръка, кавалерът може да направи почти всичко с нея. Добре ли се усеща това откъм дамата? Зависи. Ако сте дама, която иска да е перфетна на всяка цена, отговорът е "да". Но, ако сте дама влюбена в танца и прегръдката, по-скоро "не". И още нещо, отговорът винаги е "не", ако кавалерът използва лявата си ръка толкова много, че дамата получава болки в рамото след танца. Има такива хора в Торонто, и много дами се оплакват от това, но им е трудно да казват "не".

Дясната ръка "убиец" се случва, когато кавалерът "смачква" дамата. В тази ситуация, ние не говорим за ужасното водене с дясна ръка. Дамите знаят за него. Да чувстваш някой да те бута и дърпа в разни очота чрез ръка, местеща се по гърба ти, бъррррр! Не. Бе говорим за това, а за случаите, когато кавалерът няма доверие на партньорката (често с пълно основание) и тогава я стиска така, че тя да не може да мръдне, освен натам, накъдето иска той.

Добрият кавалер провокира (invites) дамата си да се движи заедно с него, а най-добрите го правят по начин, не предполагащ "възражения". Използването на ръце и излишна сила не е това, за което говорим. В Буенос Айрес видяхме и почувствахме комфортни "облачни" прегръдки, водейки с тяло, и ползвайки ръцете само като част от тялото, за да водят дамата в стъпката. (Б. пр.: Използвам думата "провокирам" и "водя" вместо "каня" в превода на invite, първо, заради моите собствени убеждения, че в танго няма време за покани; и второ, този термин (provoke) ползваше Хавиер на последните няколко семинара, които посетих)

Ето една аналогия: танго често се сравнява с език. Така че, ако жена посети Аржентина без да знае испански, може ли мъж да я "накара" да разбере какво иска той? Разбира се, може да пробва с жестове, но понякога жестовете са много различни при различните народи, така че не е ясно дали ще успее. Може би, ако я кани да изпие с него чаша мате, държейки въображаема чаша в едната ръка, и посръбвайки си с въображаема сламка в другата . . . А може и "силово" да я замъкне до масата и да ú покаже за какво става дума. Но това едва ли ще ú хареса. С други думи, няма значение колко добър е в езика на тялото - ако тя няма основни познания за езика и културата, няма да го разбере. Той трябва или да я "форсира", или нишо няма да стане.

Поуката от това е, че ако тя трябва да вземе някой и друг урок по испански, преди да опитва да общува с испано-говорящи. Мъжете, които не си падат по "силовите" упражнения, имат пълното право да говорят само с жените, с които чувстват, че се разбират.

To further add to the analogy and as a side thought… After one spends time learning, practicing and speaking a foreign language in a foreign country, it is usually the case that the foreign language will deteriorate when one returns to the home country. When no one else is speaking that foreign language, it is quite difficult to maintain the level previously achieved unless one continues to communicate with others of the same or better language abilities. So why is it so difficult for people to understand why we, for example, do not want to dance with people who do not dance with good technique and a proper embrace?

Продължавайки с аналогиите между танго и ученето на език: Ако човек прекара известно време в чужда страна, изучавайки езика - а след това се върне в родната си страна, то ще забележи, че с времето уменията му по чуждият език лека полека деградират. Ако никой друг не говори този език, много е трудно да се задържи нивото, достигнато преди, без да се общува с хора на това ниво, или по-добро. Тогава, защо е така трудно на хората да разберат защо не искаме да танцуваме с хора, нямащи нужната техника и "embrace/abrazo"?

Танго Фантазия 2011 - Букурещ

. . . нещо като кратък репортаж.

Първи ден - семинар за мъжка техника. Според Хавиер, Тайната (с главно Т) за това, да станеш добър кавалер, е да се научиш да следваш. Да знаеш как точно се усещат нещата от страната на дамата. Това сме го чували много пъти. Само по себе си обаче това нищо конкретно не означава. Ако бъдеш воден от неумел кавалер, нищо свястно няма да се получи. Така че добавката от мен - трябва да се усети воденето на добър кавалер, за да се види разликата.

Втори ден - семинар за дамска техника. Освен зрител, партнирах на Радостина. Основно един вид двойно хиро, често давано като упражнение на семинарите на Хавиер и Андреа.

Трети ден - семинари по "танго де салон" и "украшения". Първият беше особено интересен и ценен. Повече от половината време се преподаваше и упражняваше стойка и ходене. Андреа съвсем директно формираше (с ръце) у дамите познатата аржентинска поза с извивката в кръста. А Хавиер направи изказване, че кавалерът не трябвало да внушава у дамите "walk, walk, walk!", но напротив "Don't walk! Don't walk! Don't walk!". Вместо това, с движението си той "провокирал" това ходене. Аз на това място бих употребил "задвижва", но и "провокира" е по-добре от често употребяваната глупост за "покана" и 'индикация". Хавиер има предвид същото, което и аз - но според него кавалерът не задвижвал дамата, а задвижвал себе си. Чудесно, но в близък хват човек не може да задвижи себе си, без да задвижи другия. Т.е. няма никаква възможност за друго тълкуване какво точно се има предвид под "провокира". А и той спомена съвсем директно, че кавалерът трябвало да се чувства като че ли избутва нещо, но не и да се навежда и прикляка при това, а да си стои изправен.
Украшенията си бяха стандартни, без особени новости, и оттам без да ми е достатъчно интересно. И без това повечето от тях са неприложими без преди това да се усвои основната техника.
В допълнение - Хавиер обясни, че кавалерът трябвало да бъде "in control" по отношението на ситуацията, в която е дамата и двойката като цяло, за да може успешно да танцува. Това също без особен успех съм го обяснявал много пъти.

Четвърти ден - семинари по "Танго фантазия" и "Милонга". Първият не беше точно сценично танго, както името подвеждаше, но все пак се дадоха общи съвети как тялото да изглежда по-естетично. Какво е добре да се прави, и какво не, когато танцуваме пред публика. Имаше една кратка комбинация, която обаче разкри колко малко хора изобщо имат понятие от водене и следване. Т.е. освен една-две двойки, които успяваха да я направят що-годе прилично, всички бяха напълно извън релси. Особено зрелищна беше демонстрацията от Хавиер и Андреа на тази комбинация с различни ритмики, вкл. милонга. За мен това е, което ще запомня, невероятна прецизност и скорост - не толкова изпълненията им пред публиката на милонгата предната вечер.

Вечно втори

Една двойка три пъти подред е класирана на второ място в категория "Tango Escenario" на световното първенство в Буенос Айрес - 2009-та, 2010-та и сега 2011-та. Това за мен е постижение, по-голямо от това да станеш еднократно шампион. Няма как да съм категоричен в тази субективна дисциплина, но да си три пъти подред втори е странно, може би просто нямат необходимите връзки хората.

Вицешампиони 2009-та година:


Вицешампиони 2010-та:


И пак вице през 2011-та:

Световните шампиони за 2011-та в Танго Салон

Диего и Наташа от Колумбия (той е в сиво):


Общо взето добре танцуват, но не съвсем както трябва. Все пак са далеч по-добре от миналогодишните недоразумения. Лично на мен по- ми харесва двойката на второ място, мъжът е в бяло на клиповете.

Да сравним (гледайте винаги на цял екран) второто им изпълнение от Ronda Desempate:


С този "класически" танц на Хавиер и Андреа:


Много ми е интересно дали някой, който не е идвал на уроци при мен, може да види разликата и да оцени откъде идва тя? Без да броим украшенията!

Истинско танго (кратка аналогия)

В блога на MIM се бъзикат с често срещаната фраза в представянето на доста от "учителите" по танго, но нарочно леко преиначена:
"Скъпи ученици, ние ще ви научим да говорите финландски. Но ние няма да ви казваме как наистина се говори финландски. Вместо това ние ще ви окуражаваме да го откриете сами"

По нещо ценно от всеки учител

Много пъти съм чувал фразата, че по нещо ценно можело да се вземе от всеки учител. Първо, съмнително е дали всели възможен учител има това ценното, което да вземем. Второ, и да има такова, как се отсява кое е ценното? Наблюдавам хора, които от години ходят по фестивали и семинари, и събират "ценности". Нещо никак, ама никак не им личи. Танцуват все така схванато, мудно. И даже получават похвали, много интересна история.

Повод да напиша това е една интересна публикация от една напреднала двойка (вече учители) в блога Movement Invites Movement. Там, без да се притесняват от името, правят Габриел Мисе на пух и прах. Дават му необходимото уважение като сценичен танцьор, но си казват директно, че не струва като учител в това, което твърди че преподава, а именно "социално" танго. Не са съгласни, както и аз, да се води с дясната ръка, и други подобни негови странности.

Какво излиза, че Габриел Мисе не може да танцува? Може би не точно не може да танцува, след като сме го виждали да се справя повече от добре. Може би просто не умее да обяснява, както се оказва с повечето аржентинци, които танцуват добре. Правят нещата както трябва (поне през повечето време), а обясняват някакви небивалици. Вероятно е така и с Габриел. Защото наистина не се води чрез дясната ръка на кавалера, освен в някои много специфични ситуации.

По-интересно в тази статия обаче е мнението им за това, колко хора са способни наистина да отсяват зърното от плявата, и да вземат "ценното" от един учител, дори да е позатрупано от не дотам ценни неща. И заключават, че на практика почти всички от посещаващите такива уроци и семинари не могат да направят това. Както смятам и аз, след доста наблюдения.

И много важно, че съществува т.нар. "complete package" - т.е. различните танцьори танцуват различно, и е важмп да прилагаме един цялостен пакет непротиворечиви указания. Не може да смесваме техники, които не сме напълно разбрали. Т.е. по-добре да се посветим на даден вид техника, и да я изучим изцяло, за да я разберем напълно - така ще можем да преценим, имайки стабилен контекст в главите си, на поредния семинар кое е ценно и кое не в указанията и танцуването на поредния "велик" учител.

За съжаление не съществува българска школа, която да преподава техника от какъвто и да е вид. Всичко е един ужасен бъркоч от указания, наизустени от много различни като техника учители. Няма яснота, няма ръководен принцип, които да внесе чистота в движенията. От години продължава забъркването на този танго миш-маш. И когато получат критика, се държат като свещени примадони, силно обидени от това, че се намира някой, който не ръкопляска на нескопосаните им изпълнения.

Танц - що е то?

Танго е танц, базиран на ходене. Това само по себе си изглежда противоречиво. Танците най-често включват всякакви подскоци, подрипвания и тям подобни. Как точно танцуваме, ходейки?

Да започнем по-отдалеч, като разгледаме някой друг танц, базиран на ходене. Например валс. Валсът се основава на редуване на различни по размер крачки, така че да се постигне придвижване по дансинга едновременно с въртене на двойката. Идеята е това придвижване и въртене да става плавно, безспирно. Не се допускат флуктуации във височината в рамките на стъпката, както при естественото ходене. Има обаче промени в скоростта на придвижване и въртене, с които се изразява ритъм и други танцови акценти. Иначе казано, валсът разчита на това, да се постигне едно плавно носене и въртене, сякаш двойката не стъпва на земята. Това е идеята и си има средства, с които се постига.

Оттам, силно повлияни от валса, танцьорите на т.нар. бални танци, се опитват да танцуват тангото по подобен начин, като унищожават модулацията на височината, причинена от естествения механизъм на ходенето. По време на ренесанса на тангото през 80-те и 90-те години на 20-ти век, голяма известност придобиват много танцьори, които идват от други дисциплини, вкл. бални (или "стандартни") танци. Под тяхно влияние започва преподаването на силно погрешното схващане, че в танго трябва да ходим "равно", трябва "да можем да носим пълна догоре чаша с вода, без да я разлеем". Лично от Чавдар съм я чувал тази глупост. Не, танго не е бален танц. Няма нищо общо с валс, ако и да има т.нар. танго-валс, който обаче е просто танго, но на ритъм от 3/4. В танго, вкл. танго-валс, не се ходи равно. Точно модулираното във височина ходене е един от механизмите, синхронизиращи двойката. По-точно, най-важният такъв механизъм. Да се лишим от него, само защото някои образи налагат това влияние от балните танци, е нелогично и убиващо природата на танго.

Добре, ясно, ще крачим естествено, без подскачане и без изравняване. Модулацията на височината ще я правим без да я търсим нарочно, и без да я премахване нарочно. Но къде е танцът в цялата тази работа? Защо казваме, че танцуваме танго, а не "ходим танго". Защо аз твърдя, че не е достатъчно да крачим по дансинга, да изшляпаме някаква комбинация криво-ляво, и щастливи от успеха, да започнем следващата? Вече съм казвал, танго не е шахмат. Не е достатъчно да крачиш комбинации. Трябва да танцуваш. Па макар и по-прости неща. Ако не танцуваш, какво точно правиш? Нашляпваш комбинации. И се обиждаш, ако някой просветен ти каже, че нищо не правиш. Защото не можеш да ходиш.

Пак стигнахме до ходенето - ходенето в танго е това, което те прави да танцуваш танго, а не просто да изкрачваш разни комбинации и да си мислиш, че танцуваш. Ще покажа пак една картинка, от статията за обърнатото махало:

Това е илюстрация от едно изследване на човешкото ходене. Има едно вълнообразна линия, описваща модулацията във височина на таза при ходенето. Тази линия, и съвпадението не е случайно, е същата като при тупкането на една топка, заедно с движение напред. Т.е. в танго може да няма подскоци, но има едни тупвания, предизвикани от стъпването на функционално прав крак. Под "функционално прав" крак разбирам такъв, който не се сгъва, поне не забележимо по време на поемане на тежестта. В същото време, в горната част на "вълната", топка и съответно таза, за момент сякаш увисват в безтегловност. Много подобно е и в танго, когато в нулата двойката не трябва да има блокажи, а да остави инерцията и действията на кавалера да обусловят следващата крачка.

И така, ако можем да направим тези тупвания и "безтегловности" правилно и едновременно за двамата в двойката, то ние можем да "ходим танго", иначе казано ние вече танцуваме танго. А не просто го крачим. За съжаление сигурно пак няма да бъда разбран, но както се казва, комуникацията е въпрос на предаване и приемане - и предавателят, и приемникът трябва да са на една вълна. Ако не са, комуникация няма. Така е и в двойката, този начин на танцуване (за мен единствен, не знам да има други с подобен ефект) се получава само ако и двамата го могат.

Танцувай с мен 3 (стаен)

Продължаваме в същия дух . . . както в предишното подобно участие.

И така, коя от двете дами е тангера, и коя не е?



Интересно ми е докога ще се участва в телевизионни предавания с някакви недоразумителни изяви? С усилия се пазя да кажа пак някакви силни думи за състоянието на нещата по отношение на аржентинското танго в България и частност София. Всички едни такива толерантни, мили, другарски отнасящи се - в резултат схванато и клечащо "танцуване". И така от години, питам се ДОКОГА?

Истинско танго

О, не, пак ли?

Пак. :-)





Едното е истинско, другото менте. Мисля, че няма нужда да обяснявам кое кое е.

Американски (северно) танго манталитет

Източник

Превод със съкращения

Често ни питат, защо хората, които танцуват танго, не се усмихват? Нима не се забавляват? Отговорът ни идва във форма на аналогия, която добре върви с ужасната медийна фраза "танго е вертикален израз на хоризонтални желания". И така, когато правите любов/секс/, колко от вас се усмихват? Спокойно може да се каже, че почти никой не го прави. Това значи ли, че няма удоволствие? Не! Сексът и любовта, също като танго, са "сериозно нещо".

И така, идваме си на думата. Без значение на танцувания стил, наблюдаваме, че северо-американският танго манталитет (NATM) е напълно различен от този, съществуващ в Буенос Айрес. По-опростено погледнато, можем да структурираме разликите в три групи: "Фактор на радостта", "Фактор на връзката" и "Фактор бъди мил":

Фактор на радостта - NATM изисква тангото да е купон. Това почти изисква да се смеем, докато танцуваме. Има изразена тенденция кортините да са части от много весели, или поне "приповдигнати" мелодии. И накрая, но не по важност, самият танц трябва да е купон. Трябва да правим "уникални" и "интересни" неща, да си играем с музиката и партньора, да "купонясваме" - я какво болео:

Фактор на връзката (connection) - NATM има натрапчива фиксация върху връзката. Няма се предвид простата "бъдете заедно гърди в гърди" "абрасо" връзка, а нещо специално, нещо мистично, трудно да се опише, предмет на разговори, блогове и семинари. Но накрая си остава мистика, колкото и всъщност да не е.

Причината за това, според нашият опит като ученици и преподаватели, е че абрасото се преподава лошо, или даже никак. Когато учениците са напътствани да "дадат гръдният си кош на другия" и "да следват гърдите на другия през цялото време", за истинска връзка просто не можем да говорим.

Фактор "Бъди мил" - в NATM е много важно да сме мили. Забравете да отидете на милонга, защото искате да прекарате приятно. Неееее, милонгата е място, в което забравяме за себе си. От вас се очаква да танцувате с всеки/всяка, с колкото може повече най-различни партньори, без значение какво точно могат.


И накрая, да се усмихнем, да гушнем, да цункаме и сърдечно да благодарим на този всеки, без значение дали наистина ни е харесало?

Статията е за северна Америка, но "Думам ти дъще, сещай се снахо!"

It’s how you walk making a turn, in a straight line, to one side. It is how you place your feet on the floor.

Javier Rodriguez

Хавиер за ходенето - важно е как ходиш, докато пивотираш, стъпваш в права линия или встрани. Важно е как поставяш крака си на пода.

Как така ходиш, докато пивотираш? Себе си ли, дамата ли? И това с крака на пода, това старият спор дали първо петата, първо пръстите или пък цялото стъпало да поставяш?

Сега, за съжаление това не може да се разбере от хората, които не са проумели ходенето. Омагьосан кръг: Обяснението се разбира само от тези, които нямат нужда от обяснение. Колкото и да опитвам, не съм успял до момента да обясня как се танцува на никого. Какво представлява прословутото ходене и каква е точно връзката му с танца - защо просветените смятат, че двете са неразривно цяло? Аз го разбирам, но за съжаление съм единствен в България. Ако имаше друг, щях да го зная. А всъщност, няма никаква мистика в ходенето, всичко е здрав разум за това, какво да се направи, за да се улесни воденето и следването. НО, никой не разбира.

Че ходенето в танго не се състои в "ходене". Не последователните крачки са ходенето, което търсим. Казвал съм го много пъти, пак ще повторя - ходенето в танго е КАК правим всяка една стъпка. Стойката и ходенето са едно и също нещо. Стойката и пивотът са едно и също нещо. Хубав пивот не може да се направи без правилна стойка в края на предишната крачка, а правилната стойка се получава само с правилно ходене. Всичко е един комплекс, който се казва аржентинско танго. Въпросът е, какъв термин да използваме за тези, които танцуват правилно, и тези, които си танцуват тяхна версия на танца. Засега не съм намерил по-добър начин от "могат/не могат да ходят", въпреки недоумението на хората - ясно е, че не разбират, но също така както и другояче да го кажа, пак няма да разберат.

Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?

Злобата пак ни напъна

Вече няколко пъти се случва след изказани критики по различен повод, хора от софийските "школи" да се дразнят и кой знае защо да обвиняват осмелилите се на критика, че изпитват злоба. Цитат от днес: "Браво бе, хора! Злобата пак ви напъна!". Тези хора не знам какво имат в главите си, но да си представят, че човек изказва критика, защото "го напъва злоба", е доста посредствено като мислене. По съшия този днешен повод, критикувайки уменията на Алехандра и Адриан, ми се скараха, че тъй като съм аматьор, нямам право да се изказвам крайно за уменията на професионалисти. Първо, всеки има право на мнение. И второ, няма нужда да си професионален певец, за да разбереш кога някой пее фалшиво, пък било то и уж професионалист. В танго, поради исторически наложилата се липса на ясни критерии (публиката пък изобщо няма такива), всеки може да се обяви за професионалист. Дори и тези, които "пеят фалшиво". Ето илюстрация:

Мислех да не коментирам "уменията" на тази двойка, но така и така стана въпрос. Тези двамата ги наблюдавам отдавна, наистина са канени на много места по света. Но това просто значи, че правят достатъчно зрелищно шоу за масовата публика. Тази публика не разбира и никога няма да проумее кое е ценното в аржентинското танго. Горният пример показва едно наистина жалко "танцуване". Това не е красивият танц, който знаем и към който се стремим. Човек, който сам не танцува на едно поне прилично ниво, прилично дотолкова, че поне минимално да е ориентиран какво да види у другите - няма как да оцени как танцуват те. То затова и ни обвиняват в злоба, тъй като изобщо не разбират за какво иде реч. Съжалявам, не мога да помогна на човек, който се занимава с танго доста години и още не е разбрал как се танцува този танц - визирам този, който обвини днес трима души в "злобни напъни", пишейки от профила на най-активната "школа" в София.

Какво цените най-много в жената, с която танцувате?

Въпрос и отговор от едно интервю с Фабиан Пералта

Que valoras en la mujer cuando bailas?

Primero agradezco a la bailarina el compartir ese tango que me provocó invitarla a bailar, lo que valoro fundamentalmente es la entrega, si se da eso, puedo disfrutar el baile hasta con gente que recién empieza a bailar.
Lo que importa es el abrazo, no es solo conducir, es la entrega, es abrir un canal.

Превод от Руми:
Какво оценяваш в жената, когато танцуваш?

Първо благодаря на танцьорката, че споделя това танго, което ме е провокирало да я поканя да танцуваме; това което основно ценя, е отдаването; ако това се постигне мога да се насладя на танца дори с хора, които отскоро танцуват.
Важна е прегръдката, не само воденето, а отдаването, това отваря един канал.

Аз предпочитам да не превеждам думата "ентрега", защото преводът на български "отдаване" не дава точният нюанс. По-добре да ползваме оригиналната дума, също както ползваме "кпмпютър" вместо "изчислител". И това, което аз разбирам под "ентрега", е същото, което влагам в "пасивно следване". Пасивно не в смисъл на заспало, или умряло, или мудно, или всякакви там негативни асоциации, които правим с пасивността. Пасивно в смисъл на това, че дамата получава цялата енергия наготово от кавалера, за всяка крачка, за всяко завъртане, за всяко спиране.

Себастиан Арсе за ходенето

__________________________

Ще преведа няколко пасажа от следният цитат на Себастиан Арсе. Човекът наскоро разбра как се ходи, и явно се е впечатлил така, че говори също толкова крайно за ходенето, колкото го правя аз. Т.е. ако не можеш да ходиш, танцът ти е едно голямо НИЩО.

И така, започвам с превода:

"Защо е толкова важно най-напред да се владее ходенето. Защото в танго танца има нещо, което няма връзка с фигурите и не може да се овладее чрез трениране на фигури."

Не друго, а правилното ходене:

"Защото в ходенето е това качество на танго танца, което е миризмата за хубавото ястие, точният цвят на небето за художника, сполучливият нюанс в една мелодия, или думата, която най-добре показва чувствата ти в един стих."

Да, звучи поетично някак - защо ли? Защото точно така се чувства човек, когато танцува добре - като художник, като композитор, като поет.

"Учители, танцьори . . . всички трябва да започнат като си забранят да правят каквито и да било комбинации поне за седмица, и ще почувстват може би разликата в усещането за танца. Няма да е лесно. Егото ви ще бъде против вас. Ще чувствате че танцът ви е празен. И той ЩЕ Е ПРАЗЕН, защото вие сте били едно НИЩО, по-точно танцът ви е бил НИЩО, липсвало му е нещо важно. ВИЕ! След празнотата, след борбата с егото, вероятно ще се примириш. Което ще донесе МИР. Този мир със себе си ще доведе до състояние на духа, което ще ви освободи от структурата, от фигурите. И оттук насетне няма да сте роб на тялото си, а ще бъдете верен на чувствата си в танца, просто оставяте тялото си да си върши работата само."

Няма нужда от кой знае какви коментари - освен че все още в България нямаме двойка, която да може да ходи и оттам да танцува добре. А иначе организации и мероприятия всякакви. Но не и да се научим да танцуваме. Това май не е важно.

Хавиер и Стела - как да ходим в танго салон

Според текста към видеото, нарочно се престарават в някои движения с цел да са по-видими нещата. Всеки, който следи блога ми, може да провери визуално прочетеното. Aко някой продължава да смята, че Стела си пази равновесието, да не ми го казва, защото може да го нарека пак с някой краен епитет от сорта на "кьорав" :-).

Все повече си мисля, че най-важната разлика между българското (танго.бг???) танго и аржентинското е тази моментална, категорична смяна на носещия крак. Аржентинците танцуват "тик-так". "Тик", на единия крак; "так" - вече са на другия. Няма тик и так едновременно. Разликата в единия и другия начин на стъпване е ОГРОМНА.

Пабло и Ноелия - накъде вървят?

Да се наведем, или да не се наведем?

2006-та година:


2008-ма година:


2010-та година:


Не знам дали за някои това е развитие, но за мен е сериозна деградация.

Frequently Asked Questions

Често задавани въпроси, превод от тук.


Въпрос: Защо танго танцьорите отдават такова значение на ходенето?

Отговор: Да ходиш добре означава, че дори само това да правиш, ти вече си "вътре" в музиката ("вътре в играта :-)"). В този случай човек е свободен да се фокусира върху мелодията и да изрази това, което той чува в нея. Отпада мисленето "сега гърдите, спокойно, не бързай, сега крака, отпусни коляното . . . " и т.н., защото тези неща буквално вече са станали В музиката, преди да сме имали време да ги помислим. Има известна аналогия с актьорската игра - да влезеш в кожата на един герой и да чувстваш неговите чувства и мотиви, тогава актьорът е свободен да се фокусира върху дадена сцена и да остави думите да излизат свободно, без да ги декламира като ученик, без съзнателно да ги декорира с дадена емоция.

Накрая, да научиш точната артикулация в ходенето е единственото нещо, което ще ти позволи да смениш посоката, енергията, и емоцията на ВСЯКА стъпка, не само едновременно с музиката, но и едновременно и точно изпълнено с партньора.



Въпрос: Кои черти са характерни за доброто ходене?

Отговор: Доброто ходене означава да ходим по възможно по-естествен начин, като при това отразяваме настроението, стила и ритмиката (cadence) на музиката.


Въпрос: Какво е "cadence"?

Отговор: "Cadence" означава ритмични изкачване и спускане. И по-точно, качествена характеристика на това изкачване и спускане в рамките на основния танго ритъм. По-точно, всеки такт се състои от "горен" и "долен" удар. (Б.пр.: Точно както тактуваме с ръка, за изучавалите музика). "Долният", (или силният) удар е този момент, в който стъпваме на пода в основният ритъм. И това не е нещо различно от други танци. Това, което определя танго-музиката и нейното "танго-усещане" е начинът по който "горният" (слабият) удар създава усещане за момент, сякаш висим във въздуха - очакване, което се материализира в края на краищата като завършващо движение в следващият "долен" удар. Горният удар създава впечатление като да отнема много време, в което повече или по-малко и двата ни крака са под тялото ни. Някои определят тази фаза като фаза на подготовката, фаза, в която "назрява" следващата стъпка, а долният удар и определян като фаза на действието

(Забележка: изкачването и слизането не са само действие на тялото, буквално отиващо нагоре и надолу, но също така по-абстрактно качество на ритъма в едно движение.



Въпрос: Какво е "връзка"?

Отговор: Връзката е възприятие по време на танца, че сме едно с партньора. Човек има това възприятие, когато движението на тялото е свързано с движението на тялото на партньора, и всеки от тях усеща как движението на партньора е повлияно от оста и центъра на тежестта на тялото на другия. С други думи: във всеки един момент ние разбираме (усещаме) как движението на партньора се отнася къмто нейната/неговата ос подобно на нашата собствена - ние знаем "къде" той/тя е, откъде идва и накъде отива по отношение на нулевата точка и ние сме там заедно с него!


Въпрос: Какво е "нулева точка?"

Отговор: "Нулева точка" е моментът, когато достигнем нашата ос и коляното на свободният крак е под тялото ни. Нещо като момент на почивка между крачките. Всъщност, нашето тяло няма да спре, ще продължи да се движи между крачките в потока на танца, стига да не решим да направим пауза.


Въпрос: Да събирам ли стъпалата в нулевата точка?

Отговор: Недоразумение е, че човек трябва да събира стъпалата, за да осъществи чисто пренасяне на тежестта и чисти движения, лесно завъртане, и т.н. Всички тези неща се постигат като се освободи движението на тялото над поддържащия крак, и поставяне на свободният крак в положение на отпускане/дисоциация. Оставяйки тялото да се движи първо, при всички крачки, е това, което създава елегантност и лекота в танца. Свободният крак в този случай се изтегля заедно с тялото, подобно на кукла на конци.

"Събирането на стъпалата" при завършване има негативния ефект да смущава потока на движението, нарушавайки музикалността и превръщането на танцуването във тежка физическа работа. Само по себе си събирането не е така елегантно, както се смята. То превръща задачата на дамата в постоянно дебнене и по тази причина се уподобява на вид дресировка.

Рискувайки да прекалим, още нещо по темата: Действието на "събиране" създава стягане на глезена точно в момента, в който той трябва да бъде "красиво" отпуснат. Също така, събирането нарушава "тайминга" (точното време) за извършване на пивот, създавайки дори опасност от травма.


Въпрос: Нима стъпалата не бива да се доближават?

Отговор: Разбира се, добре е стъпалата да се доближават, понякога леко отъркват при движение. Да усетим, че можем да направим така, че стъпалата ни да се доближат, обаче без усилие в глезените - това е добър тест за добър баланс в ходенето. Важно е обаче, не дали стъпалата са близо (това е само една от възможностите), а дали коляното на свободният крак пада свободно под тялото и е увлечено от движението на торса, в момента на преминаване над нулата и така създава ясна посока, когато тялото премине над опорния крак. Действието се състои в това, коляното да води стъпалото, не глезена да го "защипва" долу в дадена точка.