Често задавани въпроси

Въпрос: Защо танго танцьорите отдават такова значение на ходенето?

Отговор: Да ходиш добре означава, че дори само това да правиш, ти вече си "вътре" в музиката ("вътре в играта :-)"). В този случай човек е свободен да се фокусира върху мелодията и да изрази това, което той чува в нея. Отпада мисленето "сега гърдите, спокойно, не бързай, сега крака, отпусни коляното . . . " и т.н., защото тези неща буквално вече са станали В музиката, преди да сме имали време да ги помислим. Има известна аналогия с актьорската игра - да влезеш в кожата на един герой и да чувстваш неговите чувства и мотиви, тогава актьорът е свободен да се фокусира върху дадена сцена и да остави думите да излизат свободно, без да ги декламира като ученик, без съзнателно да ги декорира с дадена емоция.

Накрая, да научиш точната артикулация в ходенето е единственото нещо, което ще ти позволи да смениш посоката, енергията, и емоцията на ВСЯКА стъпка, не само едновременно с музиката, но и едновременно и точно изпълнено с партньора.



Въпрос: Кои черти са характерни за доброто ходене?

Отговор: Доброто ходене означава да ходим по възможно по-естествен начин, като при това отразяваме настроението, стила и ритмиката (cadence) на музиката.


Въпрос: Какво е "cadence"?

Отговор: "Cadence" означава ритмични изкачване и спускане. И по-точно, качествена характеристика на това изкачване и спускане в рамките на основния танго ритъм. По-точно, всеки такт се състои от "горен" и "долен" удар. (Б.пр.: Точно както тактуваме с ръка, за изучавалите музика). "Долният", (или силният) удар е този момент, в който стъпваме на пода в основният ритъм. И това не е нещо различно от други танци. Това, което определя танго-музиката и нейното "танго-усещане" е начинът по който "горният" (слабият) удар създава усещане за момент, сякаш висим във въздуха - очакване, което се материализира в края на краищата като завършващо движение в следващият "долен" удар. Горният удар създава впечатление като да отнема много време, в което повече или по-малко и двата ни крака са под тялото ни. Някои определят тази фаза като фаза на подготовката, фаза, в която "назрява" следващата стъпка, а долният удар и определян като фаза на действието

(Забележка: изкачването и слизането не са само действие на тялото, буквално отиващо нагоре и надолу, но също така по-абстрактно качество на ритъма в едно движение.



Въпрос: Какво е "връзка"?

Отговор: Връзката е възприятие по време на танца, че сме едно с партньора. Човек има това възприятие, когато движението на тялото е свързано с движението на тялото на партньора, и всеки от тях усеща как движението на партньора е повлияно от оста и центъра на тежестта на тялото на другия. С други думи: във всеки един момент ние разбираме (усещаме) как движението на партньора се отнася къмто нейната/неговата ос подобно на нашата собствена - ние знаем "къде" той/тя е, откъде идва и накъде отива по отношение на нулевата точка и ние сме там заедно с него!


Въпрос: Какво е "нулева точка?"

Отговор: "Нулева точка" е моментът, когато достигнем нашата ос и коляното на свободният крак е под тялото ни. Нещо като момент на почивка между крачките. Всъщност, нашето тяло няма да спре, ще продължи да се движи между крачките в потока на танца, стига да не решим да направим пауза.


Въпрос: Да събирам ли стъпалата в нулевата точка?

Отговор: Недоразумение е, че човек трябва да събира стъпалата, за да осъществи чисто пренасяне на тежестта и чисти движения, лесно завъртане, и т.н. Всички тези неща се постигат като се освободи движението на тялото над поддържащия крак, и поставяне на свободният крак в положение на отпускане/дисоциация. Оставяйки тялото да се движи първо, при всички крачки, е това, което създава елегантност и лекота в танца. Свободният крак в този случай се изтегля заедно с тялото, подобно на кукла на конци.

"Събирането на стъпалата" при завършване има негативния ефект да смущава потока на движението, нарушавайки музикалността и превръщането на танцуването във тежка физическа работа. Само по себе си събирането не е така елегантно, както се смята. То превръща задачата на дамата в постоянно дебнене и по тази причина се уподобява на вид дресировка.

Рискувайки да прекалим, още нещо по темата: Действието на "събиране" създава стягане на глезена точно в момента, в който той трябва да бъде "красиво" отпуснат. Също така, събирането нарушава "тайминга" (точното време) за извършване на пивот, създавайки дори опасност от травма.


Въпрос: Нима стъпалата не бива да се доближават?

Отговор: Разбира се, добре е стъпалата да се доближават, понякога леко отъркват при движение. Да усетим, че можем да направим така, че стъпалата ни да се доближат, обаче без усилие в глезените - това е добър тест за добър баланс в ходенето. Важно е обаче, не дали стъпалата са близо (това е само една от възможностите), а дали коляното на свободният крак пада свободно под тялото и е увлечено от движението на торса, в момента на преминаване над нулата и така създава ясна посока, когато тялото премине над опорния крак. Действието се състои в това, коляното да води стъпалото, не глезена да го "защипва" долу в дадена точка.