This secret is a secret even after it's told

Попаднах на горната фраза в един блог по съвсем друга тема. "Тази тайна остава тайна дори и след като е разказана". Да, точно това се случва в танго. Тези, които знаят как да танцуват, уж обясняват, уж обучават, уж семинари изнасят и какво? Няма особен ефект, повечето хора нищо не успяват да разберат. Ето Цвети ме хвали, че не се уморявам да обяснявам как се танцува танго. Е и? Някой да е разбрал? Пишат ми тука разни коментари и писма, с цел да докажат, че не съм прав. Да, но няма как да стане, преди да са разбрали какво казвам. Самото това пънене да ми обясняват как греша е много странно. Особено от хора не особено опитни. И не, мили хора, нищо не сте разбрали. За мое и ваше съжаление. Наистина тази тайна не може да се разкаже. Всъщност може, правя го 100%, съвсем буквално до степен на "механизация", но не, няма кой да разбере. Хората не знаят български език. Не и в качеството му на буквален, формален изказ. Човек който никога не е усещал 100%-товото единство с дамата, как тя прави точно това което искаш, точно в момента който искаш, как не чувстваш да те задържа нито за момент, и да не ограничава движенията ти нито за момент. Съжалявам, докато сами не изследвате и усетите това, няма да разберете. А аз, докато съм сам в България в това усещане и разбиране на нещата, се налага да търпя подигравателното отношение на разни недоумия.

Да стъпиш, или да не стъпиш . . .

Това е въпросът пред дамата в течение на една стъпка - и отговорът е - никога, освен ако не се налага. Т.е. дамата никога не сменя опорния крак, освен ако не ѝ се налага. А кога се налага? Когато кавалерът определи краят на крачката, мястото на стъпване. Без значение от дължината на крачката, нулева, къса, средна, дълга и всички междинни дължини. Бях веднъж на един частен урок с аржентинска двойка - те горкичките, ми обясняваха как крачките били три вида, къси, средни и дълги. И се "индикирали" по различен начин от кавалера в самото начало, така че дамата да знае каква дължина да изпълни. Голяма глупост, добре че още тогава бях в час и напълно ги игнорирах, иначе вероятно щях да съм много объркан. Всички крачки са еднакви като техника. Например, нулевата крачка или "смяна на тежестта" на място. Дамата бива просто преместена от крак на крак, като бива придържана леко във височина, за да не се окаже, че е "залитнала" в някоя непредвидена посока. Всички останали крачки включват "залитане" в контролирана (частично или напълно) посока. Залитането не е неконтролиран процес, а отработено движение, което други учители наричат например "проекция". Никога не се просто проектира кракът, без вече да имаме движение в съответната посока. И тази проекция е пропорционална на движението. Малко движение, малка проекция. Грешно е да се изстрелва напред (или назад, встрани) някакъв изправен крак, без да има движение в съответната посока. Особено грешно е това да се придружава с неводено приклякане. Но да не се отклоняваме - връщаме се на това, че дамата никога не стъпва преди кавалера. Многобройните неориентирани поклонници на активната дама естествено ще се съгласят, но ще твърдят, че тя ще трябва да усети кога да стъпи. Аз пък твърдя, че дамата усеща, но не дали трябва да стъпи, а чак след като е вече "стъпена" чрез съответното физическо въздействие от кавалера. Най-интересното е, че това последното не трябва да се учи, работи 100% с напълно необучени дами. Веднъж нестъпили сами (тази част иска обучение), дамите биват "стъпени" съвсем безпроблемно в нужният момент от опитния кавалер.

Моментът на безкрайното отлагане на стъпването се вижда добре в това видео - още в самото начало има красноречиви моменти:


Няма значение каква е крачката, няма значение скоростта, няма значение колко е напреднало движението - дамата просто не стъпва, остава на оригиналния крак, докато не получи въздействие и не се окаже върху другият. Няма дебнене и разсъждаване кога е този момент, тя просто чака да се случи.

Ако видеото по-горе ви е тъмно, ето друго:


А ето и една вече несъществуваща, но много майсторска двойка - добра илюстрация както към тази, така и към предишната публикация:

Андреа, Хавиер, Антон и неговите тояжки

Преди време показах едно видео, как Anton Gazenbeek танцува с тояжки (пръчки, sticks). Тогава не обясних защо това е важно, сега ще кажа две думи. Умелият кавалер не дава знаци, а води директно дамата си. Тя, като всяко физическо тяло, има определени инерционни и други свойства, които са неизбежни от гледна точка на механиката. Имаме избор - или да ги игнорираме, при което те непрекъснато ще ни се мешат и пречат - бидейки физически явления, няма как да изчезнат. Или ще ги овладеем, и ще ги ползваме, за да танцуваме по-добре. И така, първото и най-важно свойство на дамата по отношение да двойката е опората. Моля, да не се бърка със стила "апиладо", където с това се прекалява. Ето видеото с тояжките, страхотна илюстрация на този принцип:



Ето, стравнете дали Андреа през повечето време не предлага тази опора точно както една тояжка, без да се клати и да се пъне да мърда в разни посоки:


По някаква странна причина, всичките ми ученички досега бяха напълно неспособни да разберат тази проста функция. Жалко за усилията от моя и тяхна страна.

Десетте разлики?

И
Една и съща музика, една и съща дама . . . има съществена разлика в резултата. И не, не само защото едното е повече репетирано.

Другото „танго”

Не знам какво да кажа? Аржентинското танго може и да не се танцува съвсем точно по начина, по който човек нормално ходи по улицата, но хич не е далеч. А това смешно и абсурдно нещо по-горе? Чия „умна” идея е била да се вземе тангото от Буенос Айрес и да се вкара в чужда естетика? Като ги гледам, непрекъснато имам чувството, че дамите от някои две двойки ще си кюснат главите доста здраво и болезнено.

Не че хората, танцуващи т.н. „стандартни” танци, не намират естетика в това, което правят. Но както казах вече, тази естетика е чужда на тангото - най-вероятно идва от валс или подобен танц. Да се правят такива бурни, отсечени движения в заучени фигури най-малкото е тотално непрактично на "la pista"-та, ще се изпотрепят със сигурност. Както идеално се вижда от „професионалистите” по-горе.

Не че и в шоу-ориентираното арж. танго няма понякога човек чувството, че ще изтрепят публиката, но поне двойките танцуват всяка отделно - иначе, макар и да не си кюскат главите, просто ще се наритат :-).Ето за илюстрация едно посредствено изпълнение:


А иначе, нормалното танго си е просто това:

От гледна точка на дамата. . .

Жалко е, че макар и интернет пространството да изобилства с материали, посветени на танго техника, малко от тях успяват да се „откъснат” от перцепциите на кавалера за танца и да обърнат поглед към също толкова значимия въпрос за ролята на дамата. Което е наистина странно, имайки предвид, че качеството на танца се определя в еднаква степен, както от умението на кавалера да води, така и от умението на дамата да го следва.

Искам да направя едно кратко обобщение на някои от важните (поне според мен) елементи от дамската техника, които са част от техниката на пасивното следване, както и да споделя някои наблюдения от собствения ми опит в това направление.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в самото начало на заниманията ми с танго, беше концепцията за свързано движение на дамата и кавалера. Това буквално преобърна на 180° традиционната представа, която имах за танца като такъв – а именно като за две партии, които дамата и кавалера изпълняват всеки сам за себе си. При „пасивното следване”, тази идея е отречена. Тъкмо напротив, движението е ЕДНО, инициира се и се осъществява от кавалера, който в своето движение увлича и дамата със себе си, за да реализира стъпка. Т.е. при „пасивното следване” двойката се разглежда като едно цяло, като единна система, чиито „елементи” се движат едновременно.

(Нагледни материали по темата има в статията „Обърнато махало”)

Силата на тази концепция се състои в следните ефекти, които произтичат от нея:

1. Дамата и кавалерът се движат в абсолютен синхрон, което им позволява да бъдат в ритъма на танго през цялото време на танца. (Разбира се, стига кавалерът да има чувство за ритъм. :-) Т.е. няма опасност дамата да се забави или да избърза и така да стопира или „пришпори” движението, което на свой ред отваря пред кавалера огромно пространство за импровизация и разнообразява възможните комбинации от стъпки, които той може да реализира съвместно с дамата.

2. Свързаното движение е безпогрешно. Т.е. няма опасност, разсъждавайки върху движението и посоката му, дамата да го видоизмени или възпроизведе неточно, стъпвайки не там, където кавалера е предвидил. В този смисъл, в рамките на „пасивното следване” максимата, че „дамата никога не греши” е вярна на 100%. Ако дамата следва „пасивно” и единствено кавалерът е натоварен със задачата да насочи и осъществи движението, всяка грешка, която последва от това, е грешка във воденето. :-)

Следващият момент при „пасивното следване”, който ме изненада, беше концепцията за споделеното равновесие. Това е логично следствие от първия принцип, че двойката е едно цяло, единен организъм, чиито елементи се движат едновременно. Естествено е, за да може да се осъществи тази едновременност на движението във времето, равновесието на двойката да бъде също ЕДНО. Иначе казано, дамата и кавалерът играят ролята на „опора” един за друг (нали всеки от тях стои на своя опорен крак по време на танца, така че във всеки отрязък от време, двойката деликатно се балансира от два опорни крака – един на кавалера и един на дамата).

И тази концепция поражда следния положителен ефект в танца:

Когато не пази своето равновесие, а го е делегирала на двойката, дамата „олеква”. В чисто практически смисъл това има огромно значение за лекотата и плавността на танца, прави кавалера изключително „маневрен”, тъй като дама, която не се е „закотвила” стабилно в пода, може да бъде водена без големи усилия. Нещо, което позволява на кавалера да импровизира свободно, да прави собствени украшения и цялата двойка се движи по-живо, динамично и игриво.

Следният пример доста добре илюстрира концепциите за споделения баланс и едновременност на движението:



Нещото, което ме накара да изгледам записа няколко пъти беше особената подвижност в областта на прасеца и глезена на опорния крак на Андреа през целия танц. Нещо, което е много добре видимо на видеото. Кракът на дамата е изключително олекотен при всяка следваща стъпка, което позволява тази подвижност на глезените и цялостна визия за нестабилност. Положителният ефект от нестабилността на Андреа е, че тя позволява във всеки един момент Хавиер да промени рязко посоката на движение, да предприеме поредица от бързи или по-бавни стъпки, да направи пивоти или каквото друго реши, със скоростта с която реши и в посоката, в която му хрумне. :-)
Нищо от това не би било възможно да се направи с обичайната за него естетика на танца, ако дамата стабилно пазеше равновесието си, и ако от кавалера се изискваше да го преодолее силово, за да направи всяка следваща стъпка. Определено танго техниката на Андреа е изумителна, точно толкова, колкото и тази на Хавиер. :-)

Ето още един пример, този път милонга:



Може би трябва да се спра и на концепцията за „пасивността” на следващия. Това реално е необходимата „съставка”, за да имаме налице едновременност на движението и споделен баланс. Под „пасивност” се има предвид способността на дамата да изчака кавалера сам да инициира и осъществи движението, т.е. да не се опитва да го отгатне и направи самостоятелно, да не избързва, нито да забавя движението. С други думи, това е умението да „протегнеш крак” пропорционално на силата, вложена от кавалера в движението, която на свой ред ще предопредели дължината на крачката, мястото и времето на стъпване. Действието на кавалера, което трябва да „породи” движението на дамата се усеща като „залитане”. (Нали дамата не пази равновесието си, следователно на кавалера му е нужно да приложи много лек натиск, за да породи залитане, в посоката, в която иска да стане движението). Най-важното изискване при „пасивността” е всеки един от елементите на стъпката да бъде изцяло извършен със сила, вложена от кавалера – тук се има предвид от протягането на крака в началото (1), до стъпването (смяна на тежестта)(2), през прибирането на крака, който е бил опорен в предходната стъпка (3) – цялата триада на стъпката трябва да се осъществи с премерено действие от страна на кавалера, а не самостоятелно от дамата.

Това е и основната разлика между „пасивното” и „активното” следване в танго. При „активното” следване, дамата реализира и трите компонента на стъпката сама, след като посоката на движение ù е била бегло маркирана от кавалера!

Може би трябва да се спра малко и на самото усещане, което е следствие от „пасивното следване”. За съжаление като дама само с 1 година практика, трябва да призная, че техниката на „пасивното следване”, нито се усвоява мигновено, нито е достатъчно устойчива в началото и изисква продължителни занимания, за да се затвърди. Затова и не мога да кажа, че техниката на ходене ми се получава винаги. А и дори и когато се получи успешно, естествено е далеч от идеала. Но за една година – толкова. :-)

По-интересният момент е свързан по-скоро с цялостното усещане от танца, когато техниката ти е наред. Усеща се наистина лекота, а възможностите ти за придвижване в пространството, като че ли се увеличават многократно. Можеш да позволиш на движенията да се случат с много по-голяма точност и бързина от обичайната за теб, ако трябва самостоятелно да ги изпълниш, без намесата на кавалера. В същото време, това че кракът ти е олекотен и не пазиш самостоятелно равновесието си, резултира в особеното усещане за под, гладък като „стъкло” (просто не влагаш излишна тежест в опорния си крак, той олеква и дори и по-грапава повърхност на пода престава да бъде проблем при пивоти) и за „умерена нестабилност” – чувстваш, че нямаш равновесие и, че кавалерът може да те завърти, разклати или придвижи в посоката, в която реши, като в същото време имаш достатъчно стабилност, за да не се страхуваш, че ще залитнеш в неправилна посока или паднеш. Няма напрежение или борба, усещането е за напълно синхронно движение, такова, каквото не можеш да отгатнеш и изчислиш как да реализираш самостоятелно.

Шах, гушкане или танц

Какво имам предвид под шах? Кои са шахматистите в танго?
Ами много просто - в шаха няма значение как преместваш една фигура, има значение само къде я преместваш. И след това следващ ход, и следващ, пак от значение къде. Една партия (или част от нея) е последователност от местения. Много подобно се държат повечето от хората в танго, затова и ги наричам шахматисти. Интересуват се само да си направят движението, комбинацията. Т.е. да стъпят там дамата и кавалерът криво-ляво някъде си, в определена последователност. А качеството на движението и танца като цяло? Кучета го яли. Не ги интересува. Или изобщо нямат сетива за него. Танцът за тях е шахмат.

В различна плоскост, има едно друго мнозинство - на "гушкачите". Те не се интересуват особено от фигури - те държат на качеството на танца - но го третират по-скоро като гушкане, отколкото като танц. Важно е да сме комфортно прегърнати, и да се местим без сътресение, за да не се разваля "хорошо"-то.

Всъщност, танго е нещо съвсем друго, макар и да включва в себе си и гушкане, и комбинации. Но най-важното е как извършваме дадена стъпка. Танго е ТАНЦ. Тук гушкачите държат да отбележат, че е "социален" танц. Може, но ако дадем предимство на "социалното", и неглижираме "танцовото", точно какво правим? Гушкаме се, не повече от това. Не че е лошо, просто танцът го няма в този случай.

Затова, когато говоря за важността на начина на стъпване като основа на добрия танц, много малко хора имат понятие за какво иде реч. Шахматистите се чудят, недоумяват, те нямат такава гънка в мозъка си. Гушкачите пък, не го смятат за важно, даже напротив, за тях това е вредно. Ако тръгнат да изучават техника, ще се окаже в един момент, че изискват съответната такава и от партньора си - което ще прати гушкането по дяволите.

Затова и ми е трудно с учениците, огромното болшинство от тях са или шахматисти, или гушкачи.