Танго и Ентрега

Намирам, че някои начинаещи дами имат трудност с това, което аз наричам „отдаване“ (или ентрега, б.пр.). Аз я усещам в първите няколко секунди в прегръдката, след като балансът е намерен. Усещам, или пък не. Някои много опитни дами все още не са се научили да отдават баланса си. Може би влияние имат много фактори: минали връзки, как изглежда тялото ѝ, самочувствието ѝ, несигурността ѝ, нервността ѝ от това, да е нова на дансинга - или обратно, липсата на несигурност и нервност.

Танцувал съм с много начинаещи, даже за първи път на милонга, и даже чувствайки тяхната нервност - учестено дишане, ускорен пулс, влажни ръце, почти треперейки - но въпреки това, изглежда ентрега им се получава от първия път.

Всъщност, не мисля, че това може да се научи. Чудя се дали не е нещо вродено. Или си роден с това, или не. Но пък, аз знам че това би трябвало да идва с увеличаването на комфорта по време на танц, комфорт с партньора, стъпките и желанието за такъв тип сливане с кавалера. Една жена може да има това с един кавалер, и да е по-колеблива с друг.

Не мисля, че ентрега може да се преподаде . . . нито практикува . . . нито да се опише словесно . . . какво точно се очаква от кавалера да направи?

Всичко, което знам е, че аз усещам, когато дама ми се отдаде, за да бъде водена - когато отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.

Превод от:
http://alextangofuego.blogspot.bg/2007/11/tango-surrender.html