Вътрешна енергия и други духовни аспекти на прегръдката

Във връзка с предишната статия "Танго като безизходен лабиринт" ще дам пример как уважавани танцьори говорят неща, които нямат конкретен физически или технически смисъл, и това довежда до трудности в разбирането на това, което казват. Това, че давам за пример видео със Себастиан и Мариана, не е защото смятам, че те са най-зле в това отношение. Напротив, сравнително добре са, има къде-къде по тежки случаи на говорене на небивалици. Изобщо аржентинците като цяло не обясняват нещата конкретно и ясно, с недвусмислени термини; често си противоречат, едни на други и сами на себе си, оттам и цялата каша при преподаване на танго. За да не възникнат недоразумения, в този текст не коментирам тяхното ниво като танцьори, което смятам за високо. Коментирам конкретните им твърдения в това видео:



Цялото видео в противоречие със заглавието говори по-скоро за стойката на двамата партньори, отколкото конкретно за прегръдката (embrace). Има много съществена разлика. Прегръдката (embrace) или танцовият хват в горната част на тялото, може да се реализира по няколко различни начина, никой от които не е споменат във видеото. Показват един определен хват за момент, но през останалото време се говори за танцовата стойка, а не за хвата (embrace). Възможно е аржентинският термин абрасо да включва цялата стойка, но видеото е на английски. Както и да е, приспособяваме се към тази неточност и гледаме клипа.

В момента от видеото (1:15) се казва, че "when you reach for the connection, there is an inner energy, going through your body, that moves opposite" (като осъществите тази връзка, има една вътрешна енергия, минаваща през цялото тяло, насочена в две противоположни посоки). Фразата "вътрешна енергия" не означава нищо конкретно. Очевидно телата са в покой, няма кинетична енергия. За потенциална би могло да се разсъждава, при наличие на разтягане на някаква структура в тялото, това е вид пружина, оттам би могло да има известно натрупване на потенциална енергия. Поне аз обаче не се сещам точно каква е тази потенциална енергия, натрупана в прегръдката (абрасото). По-скоро няма такава; и да има, няма как да е достатъчно значителна, че изведнъж да изпружинираме нанякъде - това е задънена улица за мен. Дотук изчерпахме двете форми на механична енергия, единствено адекватни когато разглеждаме танцова техника. Коя друга енергия би могла да бъде съотносима? Химическа? Ядрена? Гравитационен потенциал? Духовна? Нека помислим - химическата енергия на глюкозата в мускулите е тази, която ще ни задвижи. Но това няма никакво отношение към танго-техниката, защото това важи за абсолютно всякакво мускулно движение. Т.е. ако сме се хранили нормално, ще имаме енергия да движим крайниците си. Следва ядрената енергия - хм, без коментар по това, не мисля че е нужен. Духовна енергия? Естествено че ни трябва някаква мотивация, за да станем и танцуваме, но това няма физически смисъл и затова пак няма отношение към танцовата техника.

Виж гравитационния потенциал на изправеното тяло има връзка с техниката, и то съществена по отношение на ходенето като основно умение. Но никак, ама никак не виждам това да се има предвид в горното видео.

Себастиан Арсе не е кой да е - това че говори глупости от физична гледна точка, не значи че няма нещо конкретно предвид. Просто не е способен да го обясни технически коректно. Нека поясним. Както и той споменава, долу трябва да има разстояние, а горе трябва да сме в контакт. Най-простата форма това да стане, е да се наклоним един към друг. Той иска да избегне това, и не случайно - жалко, че не казва защо. Обяснението на Мариана, че тази позиция е мека и слаба има доза истина, но не там е същината. Има цял стил в танго, наричан апиладо, който проповядва точно такъв наклон. Аз също смятам стила апиладо за излишно труден и не особено плодотворен. Просто остаряла форма на танцуване. Последният известен представител беше Гавито. Защо този начин на танцуване е смятан от Себастиан (и от мен) за неправилен в съвременното разбиране на нещата? Защото този наклон един към друг създава едно запъване един в друг, което пречи на свободното движение. Физическо обяснение - разлагане на вектора на силата на земно привличане на две компоненти, едната от които се поема от краката, а другата от опората, т.е. партньора. Иначе казано, ако стоим по този начин, на всяка крачка напред аз, като кавалер, трябва да преодолявам тази сила с мое усилие. Напълно излишно, и не се печели почти нищо от такъв наклон. Отделно, това създава големи главоболия при пивотиране, но стига толкова за апиладо.

Какво тогава трябва да правим? Както Себастиан обяснява, макар и по шантавия начин с вътрешната енергия, трябва да създадем място долу между стъпалата, и допир горе, без наклон. Както е показано на видеото, тазът и краката остават във вертикал, а тялото от кръста нагоре отива напред и потенциално нагоре. Казвам потенциално, защото човешкото тяло няма мускули, които да извършат такова издигане; можете да се изпъчите, можете да надуете гърди, но няма да се издигнете нагоре. Единственото нещо, което би ви издигнало, и да изправите гръбнака, но това е контрапродуктивно в случая, защото линията на тялото не трябва да е изправена. По раменете на самата Мариана се вижда, че няма издигане нагоре, не и без кавалер (ако и показаните стрелки да сочат нагоре). Вижте също Отново за сойката . Тази позиция се запазва през цялото време, нарушава се само когато е нужно за някое по-акробатично действие.

По-нататък. малко преди 4:00, "you already dance while embracing, you do not need anything else to start dancing, you have to strongly believe it, otherwise your embrace will be meaningless". "Вие вече танцувате докато сте прегърнати, нямате нужда от нищо повече за да започнете да танцувате. Трябва силно да го вярвате, в противен случай вашата прегръдка ще е безсмислена". Ето такива религиозни неща доста ме дразнят. Трябва силно да вярвате. Ама това конкретно умение ли е, или вяра в извънземните? Отново неща, които са, меко казано непрофесионални. Прегръдката има конкретни цели, те сами споменаха някои от тях. Изпълнението на тези цели не е вяра, а нужно за танца умение. По-скоро трябва по-добре да се обясни защо стойката трябва да бъде по този начин, а не да се призовават хората "силно да вярват".

Следващата част, описанието какво трябва да правим с ръцете при подхода към партньора, нямам забележки. Човекът този път обяснява без позоваване на вяра или други неточности.

8:50. Мариана говори за магнит между ръката и гърдите си. Значи ли това, че тя трябва да притиска кавалера към себе си? Не е много ясно. С притискане съм дълбоко несъгласен лично аз. Има много сериозни аргументи против. Ако не е притискане, защо не е обяснено по-ясно? Поредната мъгла!

Следва 3D embrace. Пак неточности, той говори за отпред, отзад, отстрани. Това са две измерения. Не че се заяждам, но все пак малко обща култура какво е това измерение не би му навредила.

По-нататък навлизат в ходенето, където обясняват неща, които те самите не спазват, но тази статия се ограничава само до прегръдката и духовните ѝ аспекти. :-) Не че споменах за такива, но и Себастиан Арсе не каза нищо освен "силно да вярвате". Така че да, вярвайте и всичко ще е наред!