За да знаете къде да гледате, ето една картинка:
Започваме със световно известни аржентински двойки:
Какво ще кажете, подбрал съм едни без преувеличение фамозни изпълнения!!! :-)
Ето и нуево двойка - трудно се вижда от това цялото чекнене, но все пак, и тази дама стои по същият начин:
Финалът на тазгодшното (2009-та) световно първенство в категория "танго-де-салон":
Всички до една танцуват така. ЗАЩО? Дали защото е модерно, или с цел шоу, или защото аржентинките имат някакъв по-особен ген?
Шоу не е, ето кадри от милонги, на които ходят т.нар. стари майстори (милонгерос), да танцуват на спокойствие, далеч от туристо-потока. И определено няма нищо общо с шоу.
http://www.youtube.com/watch?v=lAVR1mz6FrM
http://www.youtube.com/watch?v=qXkmoY7Oj30.
Това с гена е лесно да се опровергае. Ето бразилка:
Американка:
Французойка:
Полякиня:
Че даже и българка:
Смятам за доказано, че генът няма нищо общо.
Тогава? Мода? Случайност? Или важна техническа особеност, без която няма добро танго? Интересното е, че никога, на нито един урок или семинар, не съм попадал на някого, който да обясни тази позиция. Нещо като загадка . . .
Всъщност, има едно изключение, и то се казва Андреа Мисе - на един семинар в Истанбул тя обясни на дамите, че при стъпката назад, трябва да си мислят, че кракът им не започва от таза, а от по-висока точка, което по време на стъпката довежда всъщност до дискутираната тук поза. Не съвсем пълно обяснение, но и това е нещо - най-важното е, че една от водещите танцьорки смята това за техническо умение, а не за случайност. Както впрочем мисля и аз.
И накрая, подобно на "не правете това вкъщи!" - моля, не имитирайте тази стойка в танца си просто така - простата имитация на външното положение на тялото в танца не е достатъчна! Човек трябва да знае защо и как, преди да прави нещо.
5 коментара:
Наистина,като се замисля до сега нито един от преподавателите при които съм бил не е обяснявал защо това е така,но съм сигурен че не е заради генни различия.
Да споделя едно "прозрение" относно стойката. Питах, питах, гледах, пробвах, пак питах после пак гледах и пробвах, и накрая установих една от причините поради, които аз не мога за момента да имам такава стойка. Мога да я задържа за няколко секунди, обаче старите навици и неработещите мускули не ми позволяват да е за по-дълго.
Според всички учители, при които ходихме, горната част на тялото отива нагоре, а долната се "заземява". Обаче, за да се задържи тялото в тази позиция трябват едни мускули между кръста и гърба, които при повечето дами(и не само дами), които не се занимават професионално с танго или с някакви други танци, и които не осъзнават достатъчно своето тяло,отдавна са спрели да работят. Жалко, но факт...
Като добавим и това, че в България почти никои не обръща внимание на това явление, нищо чудно, че няма много българки с "правилна стойка".
Ваня, две корекции:
Горната част не отива нагоре, а просто е във връзка с кавалера, а долната е заземена дотолкова, колкото е стъпила на земята. Очевидно е все пак . . . няма нужда от "отиване нагоре" (неестествено, да се разтягаме ли или какво?), или някакво специално "заземяване" (което пък най-често се разбира погрешно и резултира в спичане).
А колкото до мускулите - какво, ако ти кажа, че не ти трябват? Единствените мускули, които са под леко напрежение, са тези на корема. Аз не случайно казах, че трябва компетентен учител, за да се постигне правилната ситуация - стойката не се заема с напрягане на мускули, а с отпускането им. Не е нищо кой знае колко специално.
Ще опитам да обясня - когато човек чака автобус на спирка, той обикновено се отпуска върху единият крак, като тазът отива (леко извърта) към него (встрани). Ударението на "отпуска". Човек не се напряга, за да си завърти таза. Танго-стойката е точно същото нещо, просто отпускането става назад. Повтарям, отпускане, не извъртане с мускулите.
За да се задържи това отпускане в танца, трябва прословутото ходене. И обратното, за да се получи това ходене, е нужда тази стойка. Затова и често казвам, че те са две части на едно и също нещо.
И още нещо, нужно е компетентно водене, за да бъде дамата доверчива и правилно отпусната.
Никой не е казвал, че трябва да се напрягат мускулите. Аз трябва да ги напрягам, за да докарам стойката, защото от дългото и неправилно седене в офиса моите мускули са станали "мързеливи". Добре работещите мускули имат поддържаща роля, а не напрягаща.
Точно тук е разликата между моето "отпускане" и "отпускането" на една добра танцьорка. Аз с неправилните си навици, ще се отпусна върху единия си крак, когато стоя на автобусната спирка. Тя ще се отпусне върху двата си крака и няма да се криви като червей.
Не знам дали можеш да разбереш за какво говоря.
Това, което примерно Андреа Мисе ми показа, а именно при самата прегръдка да се стремя да целуна кавалера по бузата, за мен беше неестествено, защото се получаваше това издигане на горната част на тялото. За да поддържам тази позиция по време на танца, аз лично трябва непрекъснато да мисля за това и да се напрягам, защото тялото ми естествено се "свлича" надолу и се "увисвам" на кавалера. При тях това е естествено, но не и при мен.
За компетентността на учителите, при които съм ходила си мисля, че няма смисъл да говоря. Доколо съм ги разбрала обаче е друг въпрос, времето ще покаже.
Не искам да се впускам в излишни спорове, тъй като много често се оказва, че ти едно искаш да кажеш, а по съвсем различен начин те разбират. Думите са много подвеждащи.
Да, думите не са добър инструмент в случая.
Публикуване на коментар