Методът "джаста-праста"

Почти във всички области на човешката дейност, има повече или по-малко точни показатели, които измерват постиженията на даден деятел. Първо, всички науки са такива дейности - според моята представа науки са само тези, коти нямат политически, национални или религиозни версии. Примерно астрологията не е наука, защото има различни версии. Не само затова, но не ми се влиза в детайли. Историята, когато се отклони от доказаните факти и се използва за политически или религиозни цели, също престава да бъде наука. Обратните примери, за истински науки, са физика, химия, математика, биология, официалната медицина и много други. Интересното в тези науки е, че не са застинали - те се развиват, с всеки нов факт, който налага преразглеждане на съществуващите и господстващи до момента теории. Айнщайн например доказа, че нито пространството, нито времето са абсолютни. И така наложи промяна на Нютоновите представи за пространство-време. Не друг, а великият Нютон бе принуден да отстъпи. Защото когато фактите говорят, и боговете мълчат. За медицината всички знаем, че не е всесилна. Има още много да се върви, но и много път е извървян от баенето и знахарството.

Второ, спортовете. Там или има обективни показатели, метър и хронометър, гол-линия, попадения в мишена и т.н., или пък, ако спортът е със участие на оценка от съдии, например фигурно пързаляне или спортна и художествена гимнастика, има основни неща, без умението на които няма как да те оценят - ако падаш на всяка крачка, изпускаш лентата, или падаш от висилката, няма изобщо да се наложи да се намесва субективният фактор - т.е. ако не владееш поне основите на съответната спортна техника, нямаш шанс.

Трето, повечето изкуства. Факт. Ако пееш или свириш фалшиво, трудно ще убедиш някого, че нищо не разбира и това е твой личен принос в развитието на музиката, а не просто некадърност. Ако не можеш да вържеш две свестни изречения, трудничко ще се наложиш като писател. Малко по-абстрактно стоят нещата с поезията, но и там се искат определени езикови умения, без които няма как.

Единствената дейност, за която се сещам да се отклонява драстично от останалите, това е изобразителното изкуство. Ето например, тази картина е продадена за 75 милиона долара:

Това за мен е цапаница, но явно за други е голямо изкуство.

Да се върнем на аржентинското танго. Аз изглежда съм единственият в България, който смята, че в танго трябва да има А и Б. Когато човек научи А, всички да са съгласни, че може да пише и чете А. Може един да я пише по-красиво, друг по-грозно, но научи ли А, ВСИЧКИ ще се съгласят, че той знае тази буква. Когато научи Б, всички ще се съгласят, че той знае Б. И той самият ще е уверен, че знае тези две букви, и ще може да продължи нататък.
Това не изключва спорове от типа, някой да предложи да ползваме друга азбука, нека учим А, B и C, вместо A, Б, В. Няма лошо, ще се знае, че този някой застъпва алтернативна азбука (техника). Ще могат да се сравнят предимствата и недостатъците на двете техники. Ако и да не са съгласни един с друг, привържениците на едната техника ще могат да разберат другите, стига да научат тяхната азбука.

Какво се получава в танго-обучението в България? Човек бива учен, че първо трябва да знае "друмапватък", щото това е най-важно. После, чрез "вътрешната си енергия", да преобразува "друмапватък" в 'чъсанорел". И тъкмо човек си помисли, че нещо е разбрал и че нещо може, му казват, че не прави "друмапватък" като хората, а и по-добре да ползва "брампра" вместо него. Старае се колкото може. С години изучава "друмапватък", "брампра" и "чъсанорел", но никога не е сигурен дали ги знае или не ги знае. Всеки дошъл аржентинец непременно нещо коригира, дори и най-простичкият "друмапватък" все нещо не е достатъчно добър. Идеята на всички е, че нещата ще се наредят с години практика, с хиляди километри танцуване. Хм, това е точно методът "джаста-праста". Не разбираме какво правим, но и не се притесняваме особено от което. Говорят ни науко-подобни приказки и ние ги приемаме. Този метод може и да работи в Буенос Айрес, където човек може да попива опит, танцувайки с добри партньори. Дори и там, резултатите са далеч от гарантирани. Първо, защото не всеки може да се вреди да танцува с истински майстори - за да има ефект, това трябва да е редовно, а не по изключение. И второ, не всеки ще има таланта да стабилизира това умение и то да остане в него, дори и когато вече не танцува с така добри партньори.

Методът "джаста-праста" работи и в България, но само дотам, да обере грубите грешки, грубите недоразумения между двамата. Да се получи някаква изчистена техника, без значение дали АБВ, или ABC, по този метод няма да стане. Просто защото всеки танцува някаква си негова версия на нещата, някакъв си негов миш-маш. Посредствена история. И какво ще се получи от десетки години танцуване в тази посредствена среда? Някакси не мога да повярвам, че нещо хубаво ще излезе. Тангото се е развивало в Б.А. повече от сто години. И да може да стане по този начин тук, сто години ли ще чакаме? От умрял писмо.

Алтернативата, полагане на десетки и стотици часове труд в залата, с преподаватели, които преподават АБВ, или да речем, друга някаква техника, но изчистена до подробности. Не вътрешни енергии, а точни определения как се прави всяка една крачка. Моята представа за А и Б е следната. А - дамата не се движи сама. Б - дамата не сменя опорният крак сама. Т.е. кавалерът чрез физическо въздействие придвижва дамата, и пак чрез физическо въздействие сменя опорният крак. След това следват В, Г, Д и т.н. които служат за обяснение как точно да се реализират А и Б. Стойката и абрасото например. Но те са средства за реализиране на А и Б, не цел. Ако дамата стои схванато, как точно кавалерът ще я движи? Що за танц ще се получи? Схванатият стоеж може да е следствие от неправилна позиция на тялото, но сама по себе си правилната позиция няма да отпусне нужните мускули. Дамата трябва конкретно да владее това отпускане. Иначе визуално и геометрично може да е в перфектна позиция, стойка, абрасо, както и да го наречем, но без нужното отпускане, даващо свобода на определени стави да се движат под въздействие на кавалера, няма да стане нищо.

Повечето хора имат други представи, че дамата сама се движи и сама определя кога и къде да стъпи. Няма лошо да има алтернативни представи. Но да критикуват моята, без изобщо да са я разбрали, е нелепо. Гореописаните А и Б дават голяма свобода за импровизация, невъзможна по друг начин. Затова и така упорито се стремя към този начин на танцуване.

Без да има обосновка на уменията А и Б, и В, и Г, ей така, да джапаме "джаста-праста" и да чакаме нещата да се наредят . . . наивно, няма какво друго да кажа. Как да кажем на човек, че има нужда да поработи върху А, след като той няма да разбере какво е А. Той е учен на друмапватък, не на А и Б. На всичкото отгоре, злостно се критикува този, който дръзне да систематизира нещата, как смее да отрича "друмапватък" и "брампра", а пък да твърди, че "чъсанорел" е неправилно преподаван. Кой е той? Никой. За пример, аз разбирам "дисоциация" като дисоциация. Буквално. Развързване между горната и долната половина на тялото. Има страхотен ефект върху освобождаване на танца. Кавалерът може да редува и слива въртящи и постъпателни движения както намери за добре, ако може да ги води естествено. Воденето на дисоциирана дама не е за всеки. Всяка малка неточност завърта дамата, толкова е леко подвижна тя. Но въпреки тези чудесни ефекти от буквалното прилагане на значението на думата, ме обвиняват точно това, че разбирам думата буквално, а трябвало да я разбирам преносно, например като активно усукване на дамата към кавалера. Защо бе умници, защо преносно като буквалното разбиране носи толкова ползи?