* Вижте първо "The movement enters the lady"
И така, това движение трябва да дойде отнякъде, явно откъм кавалера. Т.е. трябва да имаме връзка с него.
Въпроси:
1. Кой се грижи за добрата връзка? Ако дамата участва в тази грижа, дали активно или пасивно? (активно значи всяко нейно действие, което променя статичното или динамично състояние на двойката).
2. С кого (и какво) е свързана дамата? Очевидно задължително с пода (заради носещия крак). Ако прибавим връзка с кавалера, значи ли това, че дамата "връзва" кавалера за пода? Няма ли така тя просто да го блокира? (Позволявам си мнение: това и правят 90% от дамите в София).
3. Ако приемем, че дамата трябва да има връзка и с кавалера, и с пода, но без да го блокира - то къде е мястото тогава в тялото й, където трябва да се получи липса на връзка? И дали това място е едно и също за постъпателните и за ротационните въздействия?
รู้จักกับอัตราแลกเปลี่ยนเงินที่น่าสนใจ
Преди 5 седмици
18 коментара:
1.участва, доколкото трябва да запази тази връзка. оттам и "влиза" движението.
2. зависи каква точно е връзката с пода и каква с "водещия" (защо трябва да е кавалер?). връзката с пода може да е динамична/подвижна, а с лидера статична.
3. очевидно за ротационните движения трябва да има свобода в кръста по вертикалната ос, за да не спира движението, а за постъпателните е по-скоро в глезена на опорния крак.
Сега е твой ред да напишеш, къде греша и как би трябвало да стане.
Много ми допада как е формулиран третия въпрос - попадение право в десетката наистина.
Отговорът, с една дума, разбира се е дисоциация, тъкмо в смисъла, в който ти я употребяваш: мускулите в областта на хълбоците трябва да са отпуснати.
Впрочем тъкмо се връщам от първия си танго фестивал, където Julio Balmaceda и Corina de la Rosa не се умориха да повтарят по време на всичките си класове "relax the hips, relax the hips"...
Ще използвам случая обаче да изкажа и моята трактовка за това какво представлява връзката в танго.
В човешкото тяло има два естествени центъра на тежестта, на торса (оттук нататък ще го наричам "горен" център накратко), и на цялото тяло (оттук нататък ще го наричам "долен"), които имат коренно различни функции в тангото. Защо? Ами тъкмо защото съществува дисоциация:)
Дамата и кавалера са свързани на нивото на "горните" центрове чрез споделяне на тежест ( и, да, това е така, независимо от това какъв е хвата, просто количеството и локализацията на споделената тежест са различни). Би могло да се каже, че дамата предава своя "горен" център във владение на кавалера и той го задвижва. Дамата определено не предава "долния" си център обаче, това би я стегнало и и направило дисоциацията невъзможна.
Функцията на "долните" центрове, е че ни свързват с майката земя, разбира се:)
Така че нито е вярно, че дамата предава баланса на цялото си тяло на кавалера, нито е вярно че всеки пази сам баланса си.
С това откровение, смятам, се слага точка на всички спорове по темата:)))
Дисоциация, но къде точно?
JimBeam
1. Както е изразено от теб, излиза, че тя трябва да се стреми активно към запазване на връзката? Значи ли това, че тя трябва да ми се лепне, и да не мога да се откача от нея, например с цел промяна на хвата?
2. Кавалер е приета дума в танците, водещ няма този смисъл в България. Може би трябва да кажем фюрер? Колкото до връзката с пода, не може ли да го кажеш по-просто? Как един крак има динамична връзка с пода?
3. За кръста съгласен, за глезена - дали е достатъчно?
Ми аз съм написал къде е дисоциацията, ама кой да чете внимателно:)...
Впрочем в танго милонгеро дамата в някакъв смисъл наистина се залепя за кавалера и всяка промяна на хвата е невъзможна. Обаче танго милонгеро и танго де салон са, може да се каже, два различни танца (то не само може да се каже, ами Horacio Godoy си го каза в прав текст) и не е много удачно да се смесват. Така че човек трябва да направи своя избор. Това последното е адресирано по-скоро до JimBeam, Краси, доколкото знам, вече е направил правилния избор:)
( И в танго милонгеро има дисоциация обаче! Това, което практически няма е усукване.)
Пак към JimBeam: вярно, предложих блог, но като се замисля, твърде много време би отнело. Пък и нямам какво толкова много да кажа...
И според теб, дисоциацията в "хълбоците" решава въпроса с блокирането на кавалера от дамата?
Плюс това, няма съществена разлика между Танго Милонгеро и Танго де салон. Танго Милонгеро в смисъла, който ти казваш (залепена дама), е просто некадърно (или да го кажем отживяло) танцуване на танго де салон.
@Красимир
1. да запазва връзката ще рече по-скоро да не бяга в една или друга посока, да стои "центрирана". или иначе казано, да се намира винаги "в ръцете" на "кавалера". Интересно, ако искаш "дамата" да няма собствена воля, защо да не танцуваш тогава с парцалена кукла?
2. обикновено тези, които танцуват имат два крака. при връзката с пода последователно редуваш краката.
3. само глезен не е достатъчно, трябва да включим и тазобедрената става. от друга страна движението никога не е само постъпателно, винаги имаме и ротация.
Е, сега, те дамите са изобретателни същества, винаги могат да намерят начин как да те блокират, с ръце примерно:)
Но строго по темата - да, признавам, отпускането (хайде да го кажем в ханша този път, така по-добре ли звучи? май не) е необходимо, но не достатъчно условие. Дори и да е отпусната дамата пак би могла да не пренася тежестта добре и да потъва, примерно.
Тази отпуснатост обаче дава шанс енергията да се разпредели правилно, в частност - кракът от коляното надолу да е зона на висока енергия. Тогава тенденцията ще бъде да се стъпва добре... И ( знам че ще скочиш тук:)) не е нужно да се стъпва на напълно прав крак, важното е кракът да се разгъва и сгъва достатъчно, а какво е достатъчно, зависи от контекста и от избраната стилистика. Това почти автоматически води до добро пренасяне на тежестта...
A относно танго де салон vs. танго милонгеро, Хулио Балмаседа разясни основната разлика простичко: one tit embrace vs. two tits embrace и също каза, че не бива да се смесват. Е, естествено,че това води до разлики в техниката на движение. И погледнато исторически, те са били достатъчни за да предизвиква юмручни боеве през 40те години:) Интересното обаче е, че старата вражда още продължава - справка: сайта tango and chaos ,който цитираш в другия си постинг.
И каква е тази разлика в техниките?
Основната разлика, е че в милонгеро стил няма усукване. Тоест дамата стъпва под ъгъл при кръстосаните стъпки, а не пивотира. (При отворените стъпки може да има пивот обаче.) Също така при танго милонгеро няма предно очо - просто няма място за него.
Има и нещо друго, което мисля че е важно, но мога да го изразя само мъгляво: При танго милонгеро връзката с партньора е определено по-важна от връзката с пода, докато при Villa Urquiza и двете са еднакво важни.
Просто нема такива филми . . . т.нар milonguero и milonguera са се усъвършенствали чрез години танцуваме, без да се стремят да извеждат някакви принципи. Някои от тях танцуват по-добре, други по-зле. Това, което обикновено се описва като tango milonguero е просто примитивен tango de salon.
Например изобщо не е вярно, че няма място за очо аделанте. Място има, просто някои имат, други нямат уменията за това.
Самата ти формулировка, че връзката с партньора при танго милонгеро била по-важно от връзката с пода - това за мен показва примитивност - т.е. закачена съм за партньора, пък долу плета крака както ми дойде - това идва от канженге, което си е древно примитивно танго.
Човека от "танго и хаос" е на моето мнение - няма разделение между танго де салон и танго милонгеро. Виж, това че има специфики в стила Уркиза, така е.
http://www.tangoandchaos.org/chapt_4music/16generationgap.htm
Link-ът не се побира, може просто да се напише в google това:
"tango milonguero" site:tangoandchaos.org
Цитат от там:
Tango milonguero = tango for a milonga = tango salon.
Tango milonguero ≠ a special type of tango danced by old milongueros.
Ех, сега... Това, че цари пълен хаос в терминологията (и че примерно "танго де салон" се употребява поне в три различни смисъла)е всеизвестно.
Важното в случая е друго.
От една страна имаме хват, който е напълно и симетрично затворен - при него практически нямаме отворена и затворена страна.
От друга страна имаме V-образния хват, при който ъгълът може да е най-различен (ако е малък, тогава на нетренираното око може да му се стори, че хватът е напълно затворен). Също така, при него може да се танцува просто "близо", но без контакт на гърдите.
И от трета страна имаме напълно отворения/еластичен хват.
(Нуево, биха казали някои, но всъщност той е не е толкова нов, а е на възрастта на tango fantasia)
Та при тези три хвата разпределението на енергията на връзката е доста различно и това съответно това води до три различни танца. Съгласен?
Сега, това, че на пръв поглед първите два танца могат да изглеждат доста сходно си е отделен въпрос...
А иначе първият хват може би отмира и наистина в някакъв смисъл е води до по-примитивен танцов идиом, но аз все пак не бих го отписвал...
Различните видове хват не водят сами по себе си до различен танц.
Променя са само качеството на хвата.
При V-образният хват, поради контакт директно с гръдната кост на дамата, това качество е най-добро. Затова и повечето танцьори използват точно него.
При плоския хват се губи лекото отдалечаване заради V-то, и колкото е по-голям бюста на дамата, толкова по-мек е контактът, всички по-фини импулси на кавалера потъват в тези възглавници, и танцът се влошава.
Далечният хват? На теория той може да бъде толкова ефективен, колкото и близкия, но на практика ръцете винаги внасят грешки във воденето, колкото и кавалерът да се опитва да води "от тялото". Разбира се, който е майстор, се справя и така. Но много малко са двойките, който ходят правилно в далечен хват. Не защото е толквоа трудно, а защото нечии мозъци са родили тъпата идея, че в далечен хват всеки си пази сам баланса. Просто една голяма заблуда. Нещата са същите, както в близък хват. Това, че някой нещо не умее, не значи, че трябва да постулира това за неправилно или невъзможно.
Публикуване на коментар