Ентрега

Обобщение и допълнение към преведените статии

1-ва статия (La entrega en el Tango):
Ентрега е вътрешно качество на танго-танца, което е невидимо само по себе си. Вижда се обаче липсата на Ентрега. Теоретично, тя може да се имитира външно. Но пълната, стопроцентова имитация е по-трудна за постигане от оригинала, което я обезсмисля. Точно това качество на движенията притежават челно класираните двойки на световното първенство. Дори и хореографиите, като минимум имитират Ентрега. Останалите се чудят защо не минават квалификациите.

2-ра статия (В търсене на Ентрега):
Основно в Ентрега е доверието. Ако дамата е мяткана с неумели движения насам-натам, ентрега ли? Няма как. Но и обратно, ако дамата извършва действията сама, и Хавиер Родригес няма да може да направи ентрега-танц с нея. Една подготвена дама може по някои белези да определи, дали кавалерът също е подготвен. Например, ако се опита да намери по специфичен начин баланса ѝ. Незапознат с ентрега и съответното ходене кавалер НИКОГА няма да потърси баланса така. Ако някой го прави, значи си заслужава поне опит да му дадем доверието си.

3-та статия (Танго и Ентрега):
Ентрега може да се получи, без да сте подготвени за нея. Но за да се получава достатъчно често, или както при добрите двойки всеки път, е необходима подготовка. Лесно може да се пльосне дамата върху кавалера, под предлог, че така поддържа контакт. Да, това е някаква ентрега, но мъчителна и неплодотворна. За да се получи качествена Ентрега, трябва да знаем основната техника. Няма да изненадам никого, че тази техника е техниката на ходенето, включваща абрасото. Техниката на дисоциирания пивот също. В статията са упоменати главните цели на техниката на ходенето: „. . . когато дамата отдаде мястото на стъпване, контролът върху равновесието, позицията в абрасото - и когато това стане, усещането е така прекрасно.”. Самата техника обяснява точно как се прави това - моля, попитайте текущия си учител за тези неща. Ако изобщо знае.

4-та статия (Entrega soup):
- Много по-голям шанс да изпитате Ентрега имате в затворен хват. Не защото не може да стане в отворен, а защото е многократно по-трудно постижимо.
- Кавалерът трябва да чувства и да е вдъхновен от музиката. Иначе Ентрега няма.
- Кавалерът трябва да иска и да дава Ентрега. Истинското разбиране на „Кавалерът също следва.”. Повечето кавалери изобщо не знаят какво е това, четат статии като тази, и смятат, че разбират. Не е така, докато не им се случи. Хавиер си признава, че чак на 4-тата година се е усетил. И то в среда на добри танцьори в Б.А. А тукашните туземни кавалери? Колко време ще им трябва? Въртят заучени последователности, но нямат и понятие от същината на танго. Не мисля, че има времево ограничение, може така да се въртят цял живот.

5-та статия (Ентрега - изкуството да танцуваш танго):
Има много танцьори от Копес насам, вкл. семейство Навейра, които пет пари не дават за Ентрега. Защо ли? Ами защото грам не разбират какво е това. Иначе щяха да се възползват от нея. Тя облагородява сценичното танго не по-малко от салонното. Както се казва в статията, в стремежа към зрелищност не бива да се пропуска центърът, същината, духът в църквата на тангото.
Дали всички хора търся Ентрега? Не, само тези, които са я усетили. Доста дами, точно когато успея да ги водя в Ентрега, разбирайте че аз определям баланса и моментите на стъпване, точно тогава са обхванати от паника и несигурност - защото усещат загуба на контрол. Загуба на контрол няма, той просто преминава към кавалера. Но е въпрос на подготовка да позволиш това. Както техническа, така и психологическа - да знаеш, че това е не само нормално, но и целта на истинското танго.
Да, истинското танго не е нищо друго от умело постигната Ентрега (за разлика от пльоснатата например). Ако качествената връзка между двамата е налице, дамата и кавалерът са едно, и вдъхновени от музиката постигат триединството на Ентрега.

И какво излезе сега, че истинско танго има? Ами да, има Ентрега, тангото е истинско. Няма Ентрега, тангото е цирк. Точно Ентрега има предвид Zotto, като казва за истинското танго, че „ако не го виждаш, не можеш да го танцуваш”. Не знам дали става винаги в този ред, но аз наистина първо го видях, преди и представа да си имам как да го танцувам. През 2003-та, в Гърция, Естебан Морено и Клаудия Кодега минаха на метър пред мен, правейки крачки с истинско ходене (Ентрега). Моментално усетих, че правят нещо различно. Че характерът на движенията е друг, и че това не е показно, а има вътрешен източник и смисъл. Че функцията определя формата. Ходенето изглежда така не защото някой е решил, че така е красиво. А обратно, изискват се определени механични предпоставки (водене и следване, функцията на ходенето), за да се получи качествена Ентрега, оттам и визията (формата) на движението се получава от само себе си.

Както каза Хосе Алмар на семинар по ходене, ако искате да вникнете в същността на танго, вникнете в ходенето. Посветете му се. Иначе цял живот ще повтаряте папагалски и некачествено комбинации, и ще бъдете от губещата страна в танго-индустрията.