Превод със съкращения през руски http://www.otango.ru/texts/rodriguez.html
Интервюто е взето през 2012-та г. https://www.youtube.com/watch?v=0PD-mQKOidI
Пепа: Здравей!
Хавиер Родригес: Здравей!
П.: Ако не греша, започнал си да танцуваш съвсем малък. Какъв беше твоя първи допир до танго?
Х.: Не бях съвсем малък. Бях накъде на 18-19. И този първи контакт с тангото се случи по повод на това, че баща ми е милонгеро, а пък на мен тангото не ми допадаше; но започнах да ходя на неговите занятия, за да не седя само вкъщи затворен с малката си сестра, която трябваше да гледам. Той беше шофьор на такси през деня, а вечер провеждаше уроци. И това беше единствен вариант за мен, да ходя вечер с него. По този начин се случи първото преобразование в главата ми. Винаги разказвам това, понеже тогава наблюдавах танцуващите, а задушната миризма създаваше в мен усещането за нещо срамно и скучно, и което ми се струваше част от моята култура. Веднъж седях, наблюдавайки с едно око сестра си, когато до мен седна сериозен и елегантен господин. Малко по-късно, пристигна жена със съпруга си, който след целувка я остави на практиката, и излезе да я чака в бара на ъгъла. Тя приближи мъжа до мен: „Здравейте дон Хуан”. Той отвърна „Добър вечер, доня . . .”
П.: Инес.
Х.: Да, „Инес”. „…колко е хубаво, че сте тук, нека малко потанцуваме!”. И те затанцуваха и танцуваха така, сякаш са били любовници целият си живот. На мен това ми се стори ужасно: „Боже, каква е развратница тази лелка, мъжът ѝ току-що я остави, целувайки я по устата . . . а този пък уж беше такъв сериозен . . .”. Докато танцуваха, те сякаш се унищожаваха един друг, но не в смисъл, че се нараняваха физически - между тях се раждаше, течеше и обменяше огромна енергия. Когато после се върнаха, тя му каза „Благодаря, че потанцувахте с мен, мъжът ми ми позволява да ходя на милонги, и само с Вас се получава така прекрасно!”. А той: „Да, Вие ми напомняте за жена ми”. След това казах на татко „Тази лелка е нещо като развратница, пък и този не е читав”. Той отвърна „Не, Хавиер, те така си танцуват винаги заедно. Няколко танга, но след това всеки си продължава по пътя, зает със собствените си дела.”. И това ме порази. Излиза, че тангото събира хората за кратко, за танда или две. Разбрах, че трябва да се науча да „чета субтитрите”, не да виждам само тази повърхност, която отначало ми изглеждаше глупава. Това беше първият път, когато видях как хората всъщност танцуват танго.
П.: И така ти реши…
Х.: Не точно реших, но разбрах, че танго е нещо друго. Никога няма да забравя този миг, никога…(смее се)
П.: А помниш ли какъв беше твоят първи урок? Как се почувства, представяше ли си, че ще станеш какъвто си сега?
Х.: Нямаше „първи урок”, защото винаги бях на занятия и практики, заедно със сестричката ми. Или пък помагах при организиране на танго-събития. Баща ми от дълго време се занимаваше с това, и аз му помагах. Започнах да танцувам, без да се усетя, понеже ме „засмукваха” малко по малко - показваха ми това онова. Най-вече защото баща ми имаше за ученички няколко млади девойки, и ми харесваше да танцувам с тях или просто да си общувам, шегувайки се, че това моето не е точно танцуване. Баща ми се държеше настрани, по-скоро неговата жена се занимаваше с мен, показваше (върху мен) как се повдига дамата, как се движи, как се правят разните елементи. Татко се включи, когато видя, че имам желание, и когато почнах да го ръчкам „Тате, покажи някоя крачица, някое ганчо!” (смее се)
П.: И в този момент ти изглежда разбра, че това ще е животът ти. Това ли усети?
Х.: Не, нищо такова …
П.: …но все пак е имало момент на първите гастроли, когато танго е станало твоя работа?
Х.: Да, да, но това стана много по-късно, когато се запознах с Жералдин и започнахме да се срещаме, но всъщност дори и тогава още не. По това време не можеше просто така да се събудиш танцьор в един прекрасен ден.
П.: Не това имам предвид. Разбира се, човек започва да танцува отначало за удоволствие, но има момент, от който започваш да даваш уроци, за се прехранваш от танца, да пътешестваш - този момент, в който осъзнаваш, че танго може да е твоето бъдеще …
Х.: Да, разбрах въпроса, но това свое бъдеще го видях много, много по-късно, понеже тогава тангото беше съвсем друго. Тогава танцьорите не бяха професионалисти и просто ги взимаха от милонгите и ги поставяха на сцената. Ако някой можеше да види тази епоха, то там всичките танцьори бяха на възраст. Млада двойка бяха Мигел (Зото) и Милена (Плебс). Така, ако си мислиш да ставаш танцьор на танго, се налага да се сравниш с Мигел и Милена. Всички останали бяха общество от хора на солидна възраст.
П.: Тоест по това време на милонга е нямало младежи като теб, а ако е имало, то е изглеждало странно, нали?
Х.: Много странно, да.
П.: Как изглеждаше това? Старите милонгероси се опитваха да те държат в някакви рамки?
Х.: Да. Разбери, преди 15-20 години имаше много повече „милонгерос”. Сега те всички умряха. Тогава отиваш на милонга, и много от тях са там. И почти нямаше млади. И тези младите всъщност не бяха млади, а малки. Тези, които сега са на 30, бяха на 10-15 максимум. С Жералдин се запознах, когато тя беше на 15.
П.: Как се случи?
Х.: С Жералдин?… Беше много странно, защото не знаех коя е, за първи път я видях на улицата..
П.: Не на милонга?
Х.: Не, на улицата. Тя беше в ученическа униформа, беше студено, и беше с
П.: Булевард Кабилдо?
Х.: Да, на булевард Кабилдо. Стоеше на спирка. Щеше да е забавно да се бяхме срещнали на улицата. Но не, с Жералдин се запознахме на милонга.
П.: Пътуваш и даваш уроци по цял свят, и вече три партньорки са те съпровождали: Жералдин Рохас, Андреа Мисе и сега Вирхиния Пандолфи (б.пр, интервюто е през 2012 г.) и…
Х.: Не, четири.
П.: Четири?..
Х.: Да, един път се наложи да сменя Андреа (понеже беше бременна) със сестра ѝ, Стела. Трябва да добавим и нея, тя също беше с мен на гастроли.
П.: Каква следа остави в теб всяка една от тях?
Х.: Трябва да натисна бутона за прескачане на този въпрос (смее се). Не-не, ще отговоря… Трудно е да кажа, те бяха много различни. Жералдин беше Творчество. Тя остави в мен Танго, много Танго. Тя ме научи на прегръдка, сърдечност, хубава крачка - че трябва да се убиеш от упражнения, но да се научиш на качество в ходенето. Но преди всичко прегръдка. Не говорим за някаква конкретна прегръдка, тя е само една. Не непременно близка. Може да бъде и по-отдалечена, или даже на метър един от друг. Но въпреки всичко да сте в прегръдка. Така тя ме научи, че трябва да танцуваш с човека, намирайки се в идеален контакт с него.
С Андреа ние създавахме Любов, но тя беше любов на партньори по танго. Андреа, като партньорка, беше по-добра. Жералдин беше свръхважна любов в моя живот. Изобщо, тангото на Андреа и Жералдин беше като цяло еднакво – те са започнали едновременно, учили са при едни и същи милонгероси, ходили са на едни и същи милонги, учили са в едно училище, раснали са заедно, ходили заедно на ваканции. Семействата им са били приятели. Джералдин е танцувала с Габриел Мисе (брат на Андреа). Тоест единомишленици в танго, но в моят живот те бяга различни, понеже с едната имахме любов като мъж и жена, а с другата – любов, като между приятели. Сложно е да сравним. Работата е там, че Жералдин тогава беше съвсем млада, започнахме да се срещаме, после да танцуваме заедно, после на гастроли, аз бях примерно на 22 години, а тя на 15-16, тя можеше да напуска страната само с разрешение, тоест тя си беше дете. Когато започнах с Андреа, беше друго – бяхме на еднаква възраст, и двамата зрели – тя на 28, аз на 30. И двамата идвахме с 10-годишен опит при работа в двойка - аз с Жералдин, а тя с Леандро (Палу). И не че чак толкова бързо започнахме да работим заедно, но веднага беше ясно, че ще ни е комфортно един с друг, защото знаехме „рецептата”.
Със Стела беше „яко”, защото да танцуваш със Стела е, като да танцуваш с Андреа, но по-изразително. Стела замина с мен на гастроли, вземайки със себе си някои свои „ефекти”, тоест това, с което аз бях попрестанал да се занимавам. С Жералдин танцувахме и традиционно, и ефектно. С Андреа танцувахме, доколкото беше възможно, само традиционно танго, такова, спокойно някак. И изведнъж аз съм в двойка със Стела и просто ме …(бурна жестикулация). Много ми хареса, защото ми напомни за Жералдин. Ако ги наредим трите, то между русата и черната стои кестенява, като смес от първата и втората, защото пред нея винаги са стояли два примера, сестра ѝ и Жералдин. Така се е получил забележителен комплект от качества в лицето на Стела. (смее се)
П.: А Вирхиния?
Х.: Вирхиния… Откровено, с Вирхиния … как да ти кажа … Вирхиния може днес да ти харесва, може да не ти харесва, защото ако сравняваме … Само аз мога да сравнявам, защото само аз мога да сравнявам с всички жени, за които говорихме по-горе. Ако трябва да сравняваме на ниво, техника, прегръдка и всичко останало, то трябва пак да се съберем и да направим още една серия въпроси и отговори, за да обсъдим това подробно, но единственото, което мога да кажа за Вирхиния, е, че тя сега ми е като майка - мъчи се с мен като с инвалид. Поддържа ме, грижи се за мен, развеселява ме, оживява ме… Работейки с мен, тя ми съчувства, но продължава да танцува. Тя…даже не се замисли, преди да го направи, още повече – когато я помолих да ми помогне, в положението, в което съм (б.пр. заради смъртта на Андреа), тя вече знаеше, че ще я помоля да танцува с мен. Това не означаваше да танцуваме през цялото време заедно, аз просто я попитах „Дали не би ми помогнала сега?”. По-рано два-три пъти сме правили неща заедно, и тя нямаше намерение да се хваща с мен. Това беше хубаво, защото, не желаейки нищо такова, ние все пак бяхме работили няколко пъти заедно и не се налагаше да се запознаваме в танца.Тя се различава много и от Жералдин, и от Андреа. И никак не прилича на Стела. За щастие нито една не прилича на друга, всички те са съвсем истински тангери. Най-главното за мен е, че всички те можеха да прегръщат. Ако една жена го умее, всичко останало – дупе, крака и не знам какво още – с всичко можем да се справим, да поправим, да изменим.
П.: Въпрос от Вивиана Химена…
Х.: (тихо) Но все тя пита …
От залата: Това са въпроси, дошли по електронна поща.
П.: Хавиер, а какво да кажем за милонгерите на новия век? Смяташ ли ги за милонгери на днешното време, или те се явяват танцьорки? Смисълът който влагам е, че по-рано звезди са били изявени милонгери, станали известни точно поради това, което са показвали по милонгите. Сега, ако не си танцьорка, никой не знае и не говори за тебе …
Х.: Не знам дали правилно разбрах въпроса. Виж Виви, по-рано милонгерите бяха милонгери, защото нямаше друг вариант - не съществуваше това, да бъдеш танцьорка. А пък дори и да приемем, че такъв вариант е имало преди 30-40 години, тези милонгери бяха готови да се превърнат в танцьорки за две секунди. В танго, танцьорката не може да е танцьорка, ако не може да танцува това танго, което се танцува на милонга. За мен това е така и точка. Съществуват танцьорки в други танци, които спокойно могат да вземат една танго хореография и да направят нещо чудесно. Те, явявайки се актриси и танцьорки, умеят да го правят, и ще им се получи добре. Но от гледна точка на тангото (а тук насреща имаме тангероси), ако тази танцьорка я направим милонгера, то тя ще бъде не просто прекрасна, тя ще бъде идеална. И да, пълно е с милонгери на 2000-те години. Проблемът е там, че трябва да имаш посивели коси, да ти увисне дупето и гърдите, трябва да си дебела и ужасна, за да те назоват милонгера. Не. Защо да чакаме да стане това с теб, за да те наречем милонгера? Милонгера, това е тази жена, която обича тангото и ходи на милонга, уважава това „светилище” и усещането в това място. Не е важно дали го усещаш ти самата, но е важно, че разбираш, че тук нещо става. Ето това са качествата на милонгерата. Не говорим за религия, защото танго обединява всички религии, всички раси, цвят на кожата. Милонгерите са много. Даже знам такива и в Русия.
П.: Въпрос от Лаура Иару от Букурещ… (б.пр. европейска шампионка по-късно през 2015-та)
Х.: А, да, Лаурита… Хора, а вие няма ли да задавате въпроси? Аз искам вие да питате, а не само тези от Интернет. За тях ще направим отделна беседа. Тези тук, питайте сега!
П.: Последно, задавам въпроса на Лаура, и преминаваме към тези от залата.
Х.: Да, иначе ще отговоря с мълчание. На Лаура отговарям, а след това …
П.: Въпросът е следният: „Хави, какви трябва да са поведението, маниерите и ценностите, тези основни неща, които всяка жена трябва да има, знае и уважава, танцуваща танго с мъж, по отношение на другите милонгероси и към тангото в цялост, ако иска да бъде милонгера? Същото и за мъжете като милонгероси. Иска ми се да чуя възможно най-подробен отговор.”
Х.: Тази девойка иска урок. (смее се) Добре, да повторим? Тоест тя пита за това, какво е необходима, за да бъдеш милонгера, нали?
П.: Тя пита и за мъжете, какви качества трябва да притежават хората от едно общество, танцуващо танго..
Х.: Толкова много са …
П.: Въпросът е като предишния, но сега и за мъжете..
Х.: (смее се) Добре, нека да отговорим. Вярвам, че са много качествата, които са необходими за милонгеросите и милонгерите. Но ако говорим за milonguero (за мъжете), няма нищо специално там. Ще се опитам да обясня това възможно най-добре. Факт е, че тук в залата има различни хора, принадлежащи към различни други култури. Сега ще говоря за нашата, която се представлява от аржентинската жена и мъж.
Милонгерата, която отива да танцува е обилно напръскана с парфюм, разбира се с добре пригладена коса във фризьорския салон, защото е ходела да танцува само веднъж седмично, в редки случаи и два пъти с мъжа си. Подготвяла се е дни наред. Спомням си, че жените ходеха с прическа направена специално при фризьора или с ролки на главата цяла събота.
Мъжете използваха гел за приглаждане на косата си с най-силната фиксация: такава (изобразява с ръце). Ризата винаги беше същата, имал съм възможност да видя това, а понякога и костюмът, всичко беше същото. Беше чисто, т.е. беше важно просто да се запази такова, а не да се пере всяка секунда. Имаше много моменти от този род. Въпросът е, че в света има голям брой култури и всички ние сме различни. Има и хора, които изглеждат прекалено обикновено... Говоря от гледна точка на културата, за хората от танго, жители на Буенос Айрес, от различни части на столицата, където танцуват нощем.
Милонгеросите се изправят един срещу друг, всеки с известна доза надменност и високомерие, съединяват се в това, прегръщат се, те знаят, че ще се прегръщат. При това между тях съществува някакво напрежение, преди да се съединят в прегръдка. Но не да се нахвърлят един на друг. По друг начин се подхождаше към танца. Дамата е знаела какво прави във всеки един момент. Няколко крачки към кавалера, използвайки токчетата и стоейки уверено, при това се е създавало такова впечатление, че тя във всеки момент ще го „изяде”. Милонгерите имаха такъв маниер на поведение. По отношение на мен, разбира се не, защото в мен виждаха дете, но аз наблюдавах как се движат те по танцовия под и зад всичко това прозираше някаква особена мощ. Милонгерите не бяха изискани дами, възпитани в аристократични семейства, които идват на милонгите, за да покажат своята изтънченост, не! Те бяха елегантни, чисти, с парфюм, но ходеха като жени вървящи по улицата и готови да си свалят обувките, за да се защитят във всеки един момент. Веднъж видях жена излизаща от тоалетната в Канинг със забито токче в главата. За щастие вече няма такива случаи. По-късно момичетата започнаха да идват на милонга с къси дрехи, такива че милонгеросите идващи да потанцуват със жените си, просто стояха и им се любуваха. Нравите станаха по-свободни. И този вид поведение, тези качества (за които говорехме), постепенно отмряха, като станаха не толкова строги. И това е към по-добро. Аз мисля, че темата за това, нравите да стават все по-освободени и всичко в тангото все по-разчупено е забележителна. Смятам, че това е хубаво. Но всеки влизащ на милонга трябва да има уважение (това, което вече споменах по-горе) към случващото се вътре, защото когато аз отивам на милонга, не отивам в търговски център, за да разглеждам дрехите, обувките, да покритикувам и да кажа, че тази марка ми харесва повече от другата. Когато отивам на милонга, отивам да танцувам. И във вътрешността на милонгата пулсира огромно количество енергия с всички цветове, много мощна, някои не уважават това и затова понякога биват отблъснати. Темата за качествата, които искаше да разбере Лаура, аз разкрих и ако те присъстват във вас – отлично, ако не - не е важно, но всеки път на милонга вашето сърце трябва да чувства, че даже да сте седнали на едно място - танцува. А танцувайки, да танцувате заедно с партньора. Много време съм прекарал седейки, без да ме забелязват. С такъв баща като моя, който беше организатор на празници и грандмилонги, можех да попадна в същността, но той ми казваше: „Влизаш на милонгата, сядаш тук и стоиш”. Можех да присъствам на милонгите, но не можех да танцувам, защото нямах панталон, а бях облечен с дънки, маратонки, косата ми беше дълга, което също не бе добре.
От залата: И те пускаха така да влезеш?
Х.: Да, пускаха ме, но така че присъствието ми да не безпокои никого. Струваше ми се, че присъствах на нещо изключително, всички бяха с къси начесани коси, със сако и вратовръзка. Нямах нищо такова и стоях не в нужния вид. Всичко това за щастие се промени и стана по-разчупено. Яко е, че момчетата сега ходят на милонги с красиви ризи, обуват чисти дънки, а и обувките на момичетата са едни такива чистички. Но е необходимо да имаш уважение към особеностите на тангото, да не губиш чувството за магия на едно събитие, милонгите трябва да имат свои тайни, тайни на тангото. Но се случва на милонга да отсъства кабесеото, да няма кодигос, но това не е най-важното. Оставете се да ви завладее вълшебството на чувствата. Без да включвам всички онези качества, за които говорих, отговаряйки на Лаура - при всички положения това трябва да го има. Ако не искате да се съобразявате - ваше право е. Можеш да излезеш от вкъщи, както майка те е родила и да отидеш на милонга, но трябва да вземеш разбирането за това какво се случва там. Не може да не обръщаш внимание на чувството. Може да нямаш уважение към случващото се и с вратовръзка, и без нея. Или да не чувстваш нищо облечен в най-хубавия си костюм. В такъв случай защо ти е да го обличаш, ако ти е все едно и не чувстваш нищо? Можеш да дойдеш гол и да чувстваш всичко това. И на никого няма да се сториш нелеп, защото сякаш си облечен. Разбирате ли? Ти си облечен. Никой не може да те покаже с пръст и да каже: „Ти не танцуваш”, „Да аз танцувам, дошъл съм, както майка ме е родила, но танцувам” (смее се).
Превод на български, К. Стоянов, Т. Клисурова
Няма коментари:
Публикуване на коментар