Попаднах на следния клип:
Направи ми впечатление как Карлитос като че ли започва да прилича на Пабло Родригес в начина си на танцуване, и особено, че някакси има тенеденция към навеждане - нещо напълно непознато до момента - Карлитос винаги е танцувал изправен.
Според мен това идва от дамата, Ноелия не стъпва по начина, нужен на кавалера, за да поддържа правилна стойка. Прекалено мека стъпка има, прекалено потъваша надолу, оттам и кавалерът без да иска, се навежда. Щом и Карлитос е податлив на това, какво остава за нас, простосмъртните.
Това е едно от най-трудните аз преподаване дамски умения - как точно коректно да стъпим. Най-просто казано, трябва да стъпим на прав крак, без излишно и ненужно клякане:
Хем е по-красиво, хем по функционално - не се губи енергия в "потъване в оясъка", стойката и на двамата се подобрява. Има и други детайли, но няма да навлизам в тях.
Спомням си преди месец-два, Снежина и Кейт бяха дошли направо от Белград на милонгата в Before&After - поканих Снежина и се удивих на това, колко правилно стъпва. Беше перфектно. Не знам какво я бяха правили в Сърбия :-) Жалкото обаче беше, че това не трая дълго - вече и следа няма - което показва колко е било осъзнато това коректно стъпване - никак.
Може би е нормално дамите да не го могат това, след като изглежда дори Ноелия Уртадо не го може (поне на този клип) - но пък аз не мисля така. Това, че някое "величие" не прави нещата както трябва, не значи, че ние трябва чинно да си шляпаме в калта и да не се стремим към нищо по-добро.
Колкото до Карлитос и Ноелия, надявам се това да не е трайна тенденция, и вместо Ноелия да развали Карлитос, той нея да "вкара в пътя". Още един наведен кавалер не ни трябва.
รู้จักกับอัตราแลกเปลี่ยนเงินที่น่าสนใจ
Преди 5 седмици
4 коментара:
Здравей,
знам,че моето мнение може би няма да има значение, не знам дали ще си направиш труда да го прочетеш и съвсем не да се замислиш за него, но след като изчетох целия блог и на фона на това, че наистина обичам аржентинското танго и най-вече неговата философия, реших, че искам да споделя няколко думи.
Със сигурност знаеш много за техниката на изпълнение и почти съм сигурна, че можеш да изпълниш перфектно много от нещата, за които говрориш. Не се съмнявам, че те поздравяват големи имена в жанра. Но разликата между това "знам нещо" до това "преподавам нещо" е огромна. За да остане нещо в главите на учениците ти, е необходим съвсем различен подход. Това го твърдя от позицията на психолог и професионалист, работещ с деца. Те учат само тогава, когато ги спечелиш, когато ги завладееш и им дадаш мечта и идеал, които да следват. Боя се, че това в твоите думи изобщо не се усеща. Вечното критикуване и мърморене, че никой нищо не разбира и не осъзнава, е в 75% от думите ти, а това няма да насърчи дори и най-върлите фенове на аржентинското танго.
Аз обожавам философията на тангото, която досега не съм срещала да се преподава в България. Отношенията в двойката, движенията, позицията и прочие не са по-различни от тези в реалния живот. Умението да ходиш, да водиш или следваш, да излизаш от проблемна ситуация са същите, които често липсват на доста хора в ежедневието ни. Сам знаеш, че с тояга не може да научиш ученик на тези умения, но и с реплики подобни на "Вземи проклетия морков и действай!" също няма да постигнеш желания ефект. Може би ако им разкажеш какво се опитват да кажат и покажат танцьорите в танца си, ще ги мотивираш, да не забравят така бързо наученото. Ако си позволиш да излезеш от твоята "комфортна зона" на знаещ авторитет, а слезеш и поговориш с тях на техния език ще минеш лесно и неусетно от "да глътнеш балон" към техническото изпълнение на "защо и как".
Знам, че моите непоискани съвети едва ли ти трябват, нямам против да игнорираш или забраниш моя коментар.
И все пак успех с начинанието да преподаваш аржентинско танго!
Получавал съм похвали в различни ситуации и за различни умения от Моника Пара, от Хавиер Родригес, и от Пабло Верон. Но в София отношението към мен е "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество...". Аз мога много неща, естествено има много повече да се учи, но нямам мотивация за развитие, при условие, че дори и това, което мога, не мога да практикувам, поне не и редовно. Аз все пак не съм професионалист и няма да бъда, непрофесионалисти са и всички останали.
Колкото до начина на работа и мотивацията. Не мога да мотивирам никого. Как да го направя? Аз моркови нямам. Обяснявам как когато се танцува правилно, нещата стават леко, приятно и почти винаги красиво. Всъщност аз не мисля, че проблемът е в мотивацията. В момента не преподавам активно, но преди време преподавах на група от 5-6 човека, в продължение на около 7-8 месеца. Те идваха малко или повече редовно, не е като да съм ги стреснал с поведението си, поне не и в началото. Към края си загубих търпението, признавам. Проблемът е не, че не научават. Проблемът е, че забравят. Каквото научат за един урок, до следващият път изчезва. Няма го. Хич. Понякога има нещо останало, но често има регрес. Краен ефект от месеците работа равен на НУЛА. Все едно въобще за никакви принципи не съм им споменавал.
"Да сляза и да поговоря с тях на техния език." - бил съм на тяхното ниво на разбиране и знам, че точно това е проблемът - точно този абстрактен и мъгляв начин на обяснение, които те "разбират". Кавичките нарочни. Знам, че точното изпълнение да дадено указание е невъзможно, ако не знаеш целта. Например, как държим един инструмент, да речем нож или вилица. Не го осъзнаваме, но това е умение, коте сме придобили несъзнателно като деца. Ако никога не сме виждали нож или вилица, ще ги държим точно като 1-годишно дете, когато ги хване за първи път. Ще ги държим все едно сме хванали пръчка или подобно нещо. И да обяснявам как точно се държи ножа, няма да се запомни и усвои, докато не започне да се използва по предназначение. Точно тук е проблемът при обучението в танго - хората не виждат предназначението на техниката. Точно в момента, единственото предназначение, което тази техника има е "да се танцува по начина, по който иска да танцува Красимир". Все едно този начин аз съм си го измислил. Така смятат те и това естествено не може да бъде никаква мотивация. Не могат да видят, че това което искам, е най-прекият път към това, да се движат в танца като аржентинци, а не като българи. Защото, с малки изключения, аржентинците това не го преподават. Усвоили са го несъзнателно от много танцуване с добри танцьори. Добре, какво като го преподавам аз? Аз авторитет нямам, компрометиран съм от собствените си неуспехи в обучението, как да убедя някого, че трябва да слуша нещо, което световно известни двойки не преподават?
Коментарите имат ограничение за дължина, така че продължавам:
Сама знаеш за значението на авторитета и на "стадния инстинкт". Аз нито съм стадото, нито съм главатарят. Колкото и да ги дърпам натам, накъдето аз смятам че е правилно да се върви, стадото върви в друга посока (по-скоро си пасе на място). А главатарят естествено не е на моето мнение. Това е мощен демотивиращ фактор и като психолог, би трябвало да разбираш това добре. Аз искам от учениците си да се различават от останалите. Това те не са готови да направят. Зашити това автоматично ги вкарва "в устата на хората", ще бъдат оглеждани и обсъждани. Ще трябва да бъдат лидери по пътя към развитието. Колко хора го могат това, чисто психологически?
За съжаление поради тези и други причини не съм показал някакъв траен и значим ефект от това, което преподавам. Не и такъв, които нетренирано око може да види и оцени. Гореспоменатите похвали са точно от хора с тренирано око. Хора, които виждат кога някой е на прав път, ако и да не прави все още зрелищни неща. Това е като музикант, който вижда кога някой пее вярно, ако и да не е още певец.
"Те учат само тогава, когато ги спечелиш, когато ги завладееш и им дадеш мечта и идеал, който да следват." - добре, хубаво, не мога да им дал този идеал, защото не могат да ме видят в ролята на тези, които за тях са идеал, Както казах по-горе, само добрите танцьори могат да ме оценят - и оценката е "да, на прав път си" - т.е. вървя, но не съм стигнал. И затова не мога да покажа нещо, което да впечатли.
Отправям ти предложение, стига да е от интерес за теб - да се позанимаваме известно време в залата - не точно с директната цел да създавам майсторка от теб, макар че нямам нищо против това. А по-скоро да ми дадеш обратна връзка какво не обяснявам като хората. Защото наистина недоумявам как може в рамките на един час, да се постига доста осезаем напредък (движенията всъщност са лесни за изпълнение), и само седмица по-късно нищичко да не е останало. Аз съм готов да се уча от грешките си, но това не може да стане само със съвети отдалеч.
По горе "Зашити" да се чете "защото"
Публикуване на коментар