Статично и динамично равновесие

От Ask.com: Difference between Static and Dynamic Balance? The difference is static balancing is performed when an object is being balanced at rest and dynamic balancing is when the object is being balanced in motion. Т.е. статично равновесие имаме само в покой, а динамично, когато сме в движение. Има едно указание, което 99% от учителите дават на дамите - да пазят собственото си равновесие. Това ми е и любимата точка, в която ги критикувам. В случая, да попитаме кое точно равновесие пазят дамите, статичното, или динамичното? Очевидно е, че в танца почти никога нямаме статично равновесие, само редките моменти на пауза включват такова. А в движение, как точно дамата ще запази динамичното равновесие? То нали затова е динамично, защото се развива във времето, не може да спрем и да почнем да го пазим. Отговорът е, дамата просто не се занимава с равновесието - това е задача за кавалера, добрият кавалер развива усет за равновесието на цялата двойка в динамиката на конкретната комбинация, и дамата може да помогне само като си изпълнява добре уменията, придобити от техниката на ходенето. Всеки опит на дамата да балансира себе си ще се намеси в работата на кавалера и ще му попречи да осъществи намеренията си.
Разгледайте добре двете крайни точки на люлката - очевидно е, че двойката спира в наклонено положение. Ако останат там, ще паднат. Но кавалерът търси всичко друго, но не и спиране в тази точка. Затова и този наклон му помага да смени посоката. Ами ако дамата речеше да се дръпне и да си отиде на вертикала в този момент? Да тръгне да си пази равновесието? Голяма щуротия щеше да последва.

Как изглежда лошото танцуване

Много хора ми казват, че не виждат качеството на танца, което търся. Не разпознават коя двойка го има, и коя не. Преди време аз също не разпознавах доброто от лошото. Виждах само кое е по-зрелищно. В опит да помогна, ще покажа няколко илюстративни откъса:

Това е аржентинска двойка със средна международна известност. Но между известността и уменията връзката не е кой знае колко силна. Вижте динамиката на разстоянието между тазовата област между двамата. Има едно клатене напред назад. Движението не е синхронно, а е на тласъци, не съвпадащи във времето. Дамският таз почти спира в "нулата", и после закъснява да тръгне. Това не е просто визуален недостатък, а проявление на много сериозен технически проблем. Казано с две думи, дамата се движи сама. Скована е и копира кавалера, вместо да се остави да бъде движена. Това е пример, където лесно се вижда, но дори и да е по-скрит и да не се вижда от останалите, този проблем е така неприятен като усещане за липса на единство в движението, че просто унищожава "аржентинското" в танго.

За да видите по-добре, същият откъс с половин, и с 1/5 скорост:

Същата двойка понякога танцува добре. Но само "понякога". Повечето време е зле. Сковано и мудно.

Ето и контра-пример:

И в този пример има лек проблем, но при много по-високата динамика (темпо), това е нормално. Като цяло няма това клатене при ходенето. Дамата е движена от кавалера, оттам и този невероятен синхрон и голяма лекота и подвижност.
И да се застраховам пак, това което виждате в "лошите клипове", е симптом. Ако смятате, че вие имате такъв проблем, моля не лекувайте симптома, а проблема.
Нещо интересно в откъса със Себастиан и Роксана, вижте първите крачки (люлката). Крачките завършват темпорално и функционално в позиция, която е силно наклонена. Как ще коментират това поклонниците на дамското равновесие? Тук просто ще спомена за понятието "динамично равновесие", който се интересува, да прочете книжки или да пита Google/Wikipedia. А след това е добре дошъл да му обясня как това се отнася до танца.

Пълните версии на горните клипове:

Stefania Colina & Juan Martin Carrara with Solo Tango - Zum from 030Tango on Vimeo.

Roxana Suarez & Sebastian Achaval with Solo Tango Orquestra - El Puntazo from 030Tango on Vimeo.

12 минути любов

В залива "танго" има два типа личности. Сърфисти и водолази. Да, да се кара сърф е забавно. Но в дълбочината има неща, за които сърфистите изобщо не подозират. Те само наблюдават някакви вманиачени люде, как се костюмират в шантави костюми, закачат бутилките и цамбурват в дълбокото. И бързат да ги охарактеризират съответно с психотермини. Но не знаят за засипаните от пясък и вълни древни градове, потънали със съкровища галери, интересни и красиви корали, пъстроцветни риби, благородни делфини, хищни акули, хитри октоподи, електрически скатове... Всичко това е невидимо за сърфиста, той вижда само перките на акулите и играта на делфините. Носи се по вятъра на бял кон, пардон, сърф. Всъщност, делфините са хищник точно толкова, колкото и акулите. Но понеже не си хапват сърфисти и водолази, имат този благороден авторитет сред хората.

State of the Art - 14 години по-късно.

И така, изминаха почти 14 години от началото. Да видим докъде сме стигнали спрямо този еталон:







Можете да кликнете върху картинките за по-голям размер на изображението.

Вероника Туманова

По повод на една статия във Facebook (www.facebook.com/notes/veronica-toumanova) реших да проверя дали тя танцува според това, което пише. И най-вече това, че според нея дамата е активна в движението си и даже "води" двойката (преводът мой):
"Накратко казано, кавалерът в танго е отговорен за движението на двойката в пространството. Той предлага комбинация, определен "проект", и дава достатъчно информация на дамата, така че тя да може да следва. Воденето е относно ПОСОКА. Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание. Следването е ДОВЕРИЕ. Затова много кавалери, на които са омръзнали недоразуменията, свързани с "водене-следване", използват вместо това "предложение" и "отговор". Но за мен "водене" и "следване" са по-ефикасни да изразят ролите. Добър кавалер не само би "предлагал", а и би бил отговорен за двойката като цяло, той би решавал къде и как да се отиде според обстоятелствата, и немаловажно, според способностите и характеристиките на дамата. Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката."

Интернет е пълен със всякакви глупости, дори казани от много известни танцьори, някои от които не просто известни, а истински майстори. Но все пак, като си отворят устата, и бълват глупост след глупост. Вероника не е от най-известните, нито от най-майсторите, но така и така сме я почнали, да я довършим. :-)

Гледища като горното преобладават в интернет. Няма лошо, всеки да си танцува както си иска. Щом искат кавалерът да предлага, а дамата да води движението, хубаво. Но защо самата Вероника не го прави?
Особено в ходенето назад, основното движение за дамата - виждаме Вероника не се движи сама, още по-малко движи двойката. Тя е движена от кавалера. Но хайде, това не всеки може да го види. Повечето хора не могат да различат кога дамата се движи сама, и кога е движена от кавалера. Може би отделно ще пусна видеоматериали за пояснение.

Да поанализираме думите й:
"Ролята на дамата е да усети предложената посока, и да отиде там активно, без колебание." - а какво правим, когато дамата сгреши? И хукне в посока, непредвидена от кавалера? Ефектът е драстично отрицателен, няма да пояснявам защо. Докато при противопожното гледище, дамата може да сгреши само с отклонение на свободния крак, което бързо и лесно може да бъде поправено.
"Следването не е просто отговор на предложение, то е извършване на движението, напълно изразявайки себе си, своята музикалност, своята енергия в дадена комбинация. Във взаимната игра между ролите в танца има и един парадокс: веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта, тя "води" двойакта с простото действие на придвижване, докато кавалерът я "следва" за да запази връзката." - много хубаво, а не е ли по-просто кавалерът да извърши движението, да води двойката с простото действие на придвижване, да изрази себе си и своята музикалност, а дамата да "следва, за да запази връзката"? Ако дамата иска да води, нека го прави открито, а не маскирано като следване. Парадоксът затова е парадокс, защото не е верен, поне не напълно. Кавалерът наистина в един момент следва движението, което сам е започнал - но това е, за да остане част от двойката, да запази единствтоо в движението с дамата. Това е просто мойсторско водене, А не точно следване на дамата.

Отделно, как точно индикираме движението, и "веднъж щом дамата разбере посоката и скоростта", нещата се развидат нататък? Не е ли индикацията на практика същата като движението. Как индикираме като кавалери стъпка наше напред, дамско назад? Не е ли много подобно движение на това, което бихме направили, ако искаме да я увлечем със себе си в общо движение? Защо трябва да чакаме "веднъж щом дамата разбере"? Това "разбиране" изисква време, и колкото по-бърз е танцът, толкова повече това се отразява и дамата реагира все по-неточно. Дори и бавните танга се танцуват сковано, без флуидност, ако чакаме дамата да стои на място, докато разбере и хукне да извършва движението.

Продължаваме "Моделът "водене-следване" често се бърка с "заповед-подчинение", където доминиращият властва над другия чрез заплахи и сила." и "Когато една жена започва да танцува танго, често това не е ясно за нея. Думата "следва", тълкувана като "подчинение" кара една модерна жена да се бунтува. А пък ако е и феминистка . . . И когато учителят й казва "спри да мислиш, следвай", объркването е окончателно." - как да коментирам това? Хората просто не разбират концепцията на танца, вместо това вкарват емоционални интерпретации на това, кой доминирал, кой се подчинявал. Аз с удоволствие следвам, играя ролята на дамата в танца, много е интересно и приятно, и коренно различно от това, да водиш. И като мъж, нямам проблем с това. Никакъв проблем да ме води и жена, стига да има способностите да води 85кг., 184см. "дама".

"Когато една жена избере да се "подчинява", това кеото се получава, е че тя започва да чака кавалерът да показва пътя от началото до края на движението. Това я прави бавна, и кавалерът има само две възможности, или да спре, или да я форсира да се движи" - ех, тази Вероника, голяма мъгла ("туман" на руски) е в главата й. А няма ли и трета възможност - кавалерът да я движи, но без излишна сила? Без да е неприятно? За което си има съответната техника. ТЯ САМАТА ТАКА ТАНЦУВА. Куриоз. Но много аржентинци правят същото (говорят едно, правят друго), така че няма кой знае каква изненада. А относно първата част, вместо да чака, дамата просто е увлечена от движението на кавалера, и това не само не я прави бавна, а напротив, прави я непостижимо бърза - защото няма нужда да чакаме нейната умствена реакция.

"Слвдването е избор, то е сътрудничество. Ако избера да не следвам, за да ме премести, един мъж ще трябва да ме събори" - естествено че е избор. Но интересното в танго е, когато сътрудничиш, а не когато правиш обструкции. Друго е, когато дамата има причини да блокира едно движение - винаги може да го направи, дори и ако до момента е била движена от кавалера. Правилната техника изисква много малко сила; и ако се наложи, дамата може да я блокира без проблем.

По принцип разбирам, че докато човек не усети и разбере, че има и трети път, си мисли, че или дамата ще се движи сама, или кавалерът ще трябва да я мести "като мебел". Разбирам и защо хора, с малък опит, се чувстват уверени като част от тълпата, и директно отричат възможността да има начин да движим дамата не като мебел, а като добре обучена партньорка, разбрала че това е майсторското следване - съответно изискващо майсторко водене. Лесно е, когато не разбираме нещо, да го обявим за несъществуващо.

2013 Taipei Tango Festival - Javier y Noelia "Pasional"

Е, и как беше това за дамската стойка? Ако сте пропуснали да забележите интересния момент в началото, гледайте пак от 0:20 до 0:23, ако трябва на full-screen. Не искам да кажа, че точно това е еталонът, но е добър нагледен материал.

Маймунският остров

Не помня точно всички детайли от този експеримент, но най-важното помня. На един речен остров в Централна Европа (не помня коя река) събрали маймуни, взети от различни места. Веднага мъжките почнали да си мерят силите и скоро била изградена йерархията - вождът (най-силната маймуна) и свитата му, от една страна, и обикновени маймуни от друга. Имало една съвсем хилава маймуна, изявен аутсайдер. Всичко това се отнася за мъжките маймуни, женските естествено гледали сеира и си "водели бележки".
Провеждащите експеримента решили да видят, дали могат да обърнат йерархията, като научат хилавата маймуна на нещо ценно, което останалите не знаят. Някакво важно познание, което ще издигне тази маймуна, ако не за вожд, то поне на някакво уважавано положение. На острова нямало храна и маймуните скоро огладнели. Доставен бил специален вендинг автомат (като тези за кола и кроасани), но зареден с банани и преработен да реагира на специална последователност от натиснати цветни бутони. Хилавата маймуна била отделена и научена как да борави с автомата. Върнали я на острова заедно с автомата. Когато огладняла, отишла и си "поръчала" банан. Така един-два пъти най-много, преди останалите да се ориентират - след това се случвало следното - аутсайдерът набира кода, взема банан, получава силен удар и банана му е отнет. Така, хилавата маймуна "добивала" банани за всички, и чак накрая яла тя. Така завършва първата част на експеримента - поуката е: ако сте интелигентен над средното, силните пак ще ви експлоатират, за да добият своето.
След това учените решили да видят какво ще стане, ако сменят кода и научат главатаря на новия код - след като него никой не може да надвие, дали той ще се погрижи за останалите от стадото. Нищо такова не станало, взимал си "човекът" банана и си го изяждал, и никак не се загрижил за другите. Но се случило нещо много интересно, за разлика от преди, другите маймуни внимателно наблюдавали и почнали да имитират това, което вождът прави - скоро всички се научили да вадят банани. Поуката е: никой не взима слабия насериозно, дори и да говори най-мъдрите слова. Докато всички охотно копират величието.