По нещо ценно от всеки учител

Много пъти съм чувал фразата, че по нещо ценно можело да се вземе от всеки учител. Първо, съмнително е дали всели възможен учител има това ценното, което да вземем. Второ, и да има такова, как се отсява кое е ценното? Наблюдавам хора, които от години ходят по фестивали и семинари, и събират "ценности". Нещо никак, ама никак не им личи. Танцуват все така схванато, мудно. И даже получават похвали, много интересна история.

Повод да напиша това е една интересна публикация от една напреднала двойка (вече учители) в блога Movement Invites Movement. Там, без да се притесняват от името, правят Габриел Мисе на пух и прах. Дават му необходимото уважение като сценичен танцьор, но си казват директно, че не струва като учител в това, което твърди че преподава, а именно "социално" танго. Не са съгласни, както и аз, да се води с дясната ръка, и други подобни негови странности.

Какво излиза, че Габриел Мисе не може да танцува? Може би не точно не може да танцува, след като сме го виждали да се справя повече от добре. Може би просто не умее да обяснява, както се оказва с повечето аржентинци, които танцуват добре. Правят нещата както трябва (поне през повечето време), а обясняват някакви небивалици. Вероятно е така и с Габриел. Защото наистина не се води чрез дясната ръка на кавалера, освен в някои много специфични ситуации.

По-интересно в тази статия обаче е мнението им за това, колко хора са способни наистина да отсяват зърното от плявата, и да вземат "ценното" от един учител, дори да е позатрупано от не дотам ценни неща. И заключават, че на практика почти всички от посещаващите такива уроци и семинари не могат да направят това. Както смятам и аз, след доста наблюдения.

И много важно, че съществува т.нар. "complete package" - т.е. различните танцьори танцуват различно, и е важмп да прилагаме един цялостен пакет непротиворечиви указания. Не може да смесваме техники, които не сме напълно разбрали. Т.е. по-добре да се посветим на даден вид техника, и да я изучим изцяло, за да я разберем напълно - така ще можем да преценим, имайки стабилен контекст в главите си, на поредния семинар кое е ценно и кое не в указанията и танцуването на поредния "велик" учител.

За съжаление не съществува българска школа, която да преподава техника от какъвто и да е вид. Всичко е един ужасен бъркоч от указания, наизустени от много различни като техника учители. Няма яснота, няма ръководен принцип, които да внесе чистота в движенията. От години продължава забъркването на този танго миш-маш. И когато получат критика, се държат като свещени примадони, силно обидени от това, че се намира някой, който не ръкопляска на нескопосаните им изпълнения.

Танц - що е то?

Танго е танц, базиран на ходене. Това само по себе си изглежда противоречиво. Танците най-често включват всякакви подскоци, подрипвания и тям подобни. Как точно танцуваме, ходейки?

Да започнем по-отдалеч, като разгледаме някой друг танц, базиран на ходене. Например валс. Валсът се основава на редуване на различни по размер крачки, така че да се постигне придвижване по дансинга едновременно с въртене на двойката. Идеята е това придвижване и въртене да става плавно, безспирно. Не се допускат флуктуации във височината в рамките на стъпката, както при естественото ходене. Има обаче промени в скоростта на придвижване и въртене, с които се изразява ритъм и други танцови акценти. Иначе казано, валсът разчита на това, да се постигне едно плавно носене и въртене, сякаш двойката не стъпва на земята. Това е идеята и си има средства, с които се постига.

Оттам, силно повлияни от валса, танцьорите на т.нар. бални танци, се опитват да танцуват тангото по подобен начин, като унищожават модулацията на височината, причинена от естествения механизъм на ходенето. По време на ренесанса на тангото през 80-те и 90-те години на 20-ти век, голяма известност придобиват много танцьори, които идват от други дисциплини, вкл. бални (или "стандартни") танци. Под тяхно влияние започва преподаването на силно погрешното схващане, че в танго трябва да ходим "равно", трябва "да можем да носим пълна догоре чаша с вода, без да я разлеем". Лично от Чавдар съм я чувал тази глупост. Не, танго не е бален танц. Няма нищо общо с валс, ако и да има т.нар. танго-валс, който обаче е просто танго, но на ритъм от 3/4. В танго, вкл. танго-валс, не се ходи равно. Точно модулираното във височина ходене е един от механизмите, синхронизиращи двойката. По-точно, най-важният такъв механизъм. Да се лишим от него, само защото някои образи налагат това влияние от балните танци, е нелогично и убиващо природата на танго.

Добре, ясно, ще крачим естествено, без подскачане и без изравняване. Модулацията на височината ще я правим без да я търсим нарочно, и без да я премахване нарочно. Но къде е танцът в цялата тази работа? Защо казваме, че танцуваме танго, а не "ходим танго". Защо аз твърдя, че не е достатъчно да крачим по дансинга, да изшляпаме някаква комбинация криво-ляво, и щастливи от успеха, да започнем следващата? Вече съм казвал, танго не е шахмат. Не е достатъчно да крачиш комбинации. Трябва да танцуваш. Па макар и по-прости неща. Ако не танцуваш, какво точно правиш? Нашляпваш комбинации. И се обиждаш, ако някой просветен ти каже, че нищо не правиш. Защото не можеш да ходиш.

Пак стигнахме до ходенето - ходенето в танго е това, което те прави да танцуваш танго, а не просто да изкрачваш разни комбинации и да си мислиш, че танцуваш. Ще покажа пак една картинка, от статията за обърнатото махало:

Това е илюстрация от едно изследване на човешкото ходене. Има едно вълнообразна линия, описваща модулацията във височина на таза при ходенето. Тази линия, и съвпадението не е случайно, е същата като при тупкането на една топка, заедно с движение напред. Т.е. в танго може да няма подскоци, но има едни тупвания, предизвикани от стъпването на функционално прав крак. Под "функционално прав" крак разбирам такъв, който не се сгъва, поне не забележимо по време на поемане на тежестта. В същото време, в горната част на "вълната", топка и съответно таза, за момент сякаш увисват в безтегловност. Много подобно е и в танго, когато в нулата двойката не трябва да има блокажи, а да остави инерцията и действията на кавалера да обусловят следващата крачка.

И така, ако можем да направим тези тупвания и "безтегловности" правилно и едновременно за двамата в двойката, то ние можем да "ходим танго", иначе казано ние вече танцуваме танго. А не просто го крачим. За съжаление сигурно пак няма да бъда разбран, но както се казва, комуникацията е въпрос на предаване и приемане - и предавателят, и приемникът трябва да са на една вълна. Ако не са, комуникация няма. Така е и в двойката, този начин на танцуване (за мен единствен, не знам да има други с подобен ефект) се получава само ако и двамата го могат.

Танцувай с мен 3 (стаен)

Продължаваме в същия дух . . . както в предишното подобно участие.

И така, коя от двете дами е тангера, и коя не е?



Интересно ми е докога ще се участва в телевизионни предавания с някакви недоразумителни изяви? С усилия се пазя да кажа пак някакви силни думи за състоянието на нещата по отношение на аржентинското танго в България и частност София. Всички едни такива толерантни, мили, другарски отнасящи се - в резултат схванато и клечащо "танцуване". И така от години, питам се ДОКОГА?

Истинско танго

О, не, пак ли?

Пак. :-)





Едното е истинско, другото менте. Мисля, че няма нужда да обяснявам кое кое е.

Американски (северно) танго манталитет

Източник

Превод със съкращения

Често ни питат, защо хората, които танцуват танго, не се усмихват? Нима не се забавляват? Отговорът ни идва във форма на аналогия, която добре върви с ужасната медийна фраза "танго е вертикален израз на хоризонтални желания". И така, когато правите любов/секс/, колко от вас се усмихват? Спокойно може да се каже, че почти никой не го прави. Това значи ли, че няма удоволствие? Не! Сексът и любовта, също като танго, са "сериозно нещо".

И така, идваме си на думата. Без значение на танцувания стил, наблюдаваме, че северо-американският танго манталитет (NATM) е напълно различен от този, съществуващ в Буенос Айрес. По-опростено погледнато, можем да структурираме разликите в три групи: "Фактор на радостта", "Фактор на връзката" и "Фактор бъди мил":

Фактор на радостта - NATM изисква тангото да е купон. Това почти изисква да се смеем, докато танцуваме. Има изразена тенденция кортините да са части от много весели, или поне "приповдигнати" мелодии. И накрая, но не по важност, самият танц трябва да е купон. Трябва да правим "уникални" и "интересни" неща, да си играем с музиката и партньора, да "купонясваме" - я какво болео:

Фактор на връзката (connection) - NATM има натрапчива фиксация върху връзката. Няма се предвид простата "бъдете заедно гърди в гърди" "абрасо" връзка, а нещо специално, нещо мистично, трудно да се опише, предмет на разговори, блогове и семинари. Но накрая си остава мистика, колкото и всъщност да не е.

Причината за това, според нашият опит като ученици и преподаватели, е че абрасото се преподава лошо, или даже никак. Когато учениците са напътствани да "дадат гръдният си кош на другия" и "да следват гърдите на другия през цялото време", за истинска връзка просто не можем да говорим.

Фактор "Бъди мил" - в NATM е много важно да сме мили. Забравете да отидете на милонга, защото искате да прекарате приятно. Неееее, милонгата е място, в което забравяме за себе си. От вас се очаква да танцувате с всеки/всяка, с колкото може повече най-различни партньори, без значение какво точно могат.


И накрая, да се усмихнем, да гушнем, да цункаме и сърдечно да благодарим на този всеки, без значение дали наистина ни е харесало?

Статията е за северна Америка, но "Думам ти дъще, сещай се снахо!"

It’s how you walk making a turn, in a straight line, to one side. It is how you place your feet on the floor.

Javier Rodriguez

Хавиер за ходенето - важно е как ходиш, докато пивотираш, стъпваш в права линия или встрани. Важно е как поставяш крака си на пода.

Как така ходиш, докато пивотираш? Себе си ли, дамата ли? И това с крака на пода, това старият спор дали първо петата, първо пръстите или пък цялото стъпало да поставяш?

Сега, за съжаление това не може да се разбере от хората, които не са проумели ходенето. Омагьосан кръг: Обяснението се разбира само от тези, които нямат нужда от обяснение. Колкото и да опитвам, не съм успял до момента да обясня как се танцува на никого. Какво представлява прословутото ходене и каква е точно връзката му с танца - защо просветените смятат, че двете са неразривно цяло? Аз го разбирам, но за съжаление съм единствен в България. Ако имаше друг, щях да го зная. А всъщност, няма никаква мистика в ходенето, всичко е здрав разум за това, какво да се направи, за да се улесни воденето и следването. НО, никой не разбира.

Че ходенето в танго не се състои в "ходене". Не последователните крачки са ходенето, което търсим. Казвал съм го много пъти, пак ще повторя - ходенето в танго е КАК правим всяка една стъпка. Стойката и ходенето са едно и също нещо. Стойката и пивотът са едно и също нещо. Хубав пивот не може да се направи без правилна стойка в края на предишната крачка, а правилната стойка се получава само с правилно ходене. Всичко е един комплекс, който се казва аржентинско танго. Въпросът е, какъв термин да използваме за тези, които танцуват правилно, и тези, които си танцуват тяхна версия на танца. Засега не съм намерил по-добър начин от "могат/не могат да ходят", въпреки недоумението на хората - ясно е, че не разбират, но също така както и другояче да го кажа, пак няма да разберат.

Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?