Танго е танц, базиран на ходене. Това само по себе си изглежда противоречиво. Танците най-често включват всякакви подскоци, подрипвания и тям подобни. Как точно танцуваме, ходейки?
Да започнем по-отдалеч, като разгледаме някой друг танц, базиран на ходене. Например валс. Валсът се основава на редуване на различни по размер крачки, така че да се постигне придвижване по дансинга едновременно с въртене на двойката. Идеята е това придвижване и въртене да става плавно, безспирно. Не се допускат флуктуации във височината в рамките на стъпката, както при естественото ходене. Има обаче промени в скоростта на придвижване и въртене, с които се изразява ритъм и други танцови акценти. Иначе казано, валсът разчита на това, да се постигне едно плавно носене и въртене, сякаш двойката не стъпва на земята. Това е идеята и си има средства, с които се постига.
Оттам, силно повлияни от валса, танцьорите на т.нар. бални танци, се опитват да танцуват тангото по подобен начин, като унищожават модулацията на височината, причинена от естествения механизъм на ходенето. По време на ренесанса на тангото през 80-те и 90-те години на 20-ти век, голяма известност придобиват много танцьори, които идват от други дисциплини, вкл. бални (или "стандартни") танци. Под тяхно влияние започва преподаването на силно погрешното схващане, че в танго трябва да ходим "равно", трябва "да можем да носим пълна догоре чаша с вода, без да я разлеем". Лично от Чавдар съм я чувал тази глупост. Не, танго не е бален танц. Няма нищо общо с валс, ако и да има т.нар. танго-валс, който обаче е просто танго, но на ритъм от 3/4. В танго, вкл. танго-валс, не се ходи равно. Точно модулираното във височина ходене е един от механизмите, синхронизиращи двойката. По-точно, най-важният такъв механизъм. Да се лишим от него, само защото някои образи налагат това влияние от балните танци, е нелогично и убиващо природата на танго.
Добре, ясно, ще крачим естествено, без подскачане и без изравняване. Модулацията на височината ще я правим без да я търсим нарочно, и без да я премахване нарочно. Но къде е танцът в цялата тази работа? Защо казваме, че танцуваме танго, а не "ходим танго". Защо аз твърдя, че не е достатъчно да крачим по дансинга, да изшляпаме някаква комбинация криво-ляво, и щастливи от успеха, да започнем следващата? Вече съм казвал, танго не е шахмат. Не е достатъчно да крачиш комбинации. Трябва да танцуваш. Па макар и по-прости неща. Ако не танцуваш, какво точно правиш? Нашляпваш комбинации. И се обиждаш, ако някой просветен ти каже, че нищо не правиш. Защото не можеш да ходиш.
Пак стигнахме до ходенето - ходенето в танго е това, което те прави да танцуваш танго, а не просто да изкрачваш разни комбинации и да си мислиш, че танцуваш. Ще покажа пак една картинка, от статията за обърнатото махало:
Това е илюстрация от едно изследване на човешкото ходене. Има едно вълнообразна линия, описваща модулацията във височина на таза при ходенето. Тази линия, и съвпадението не е случайно, е същата като при тупкането на една топка, заедно с движение напред. Т.е. в танго може да няма подскоци, но има едни тупвания, предизвикани от стъпването на функционално прав крак. Под "функционално прав" крак разбирам такъв, който не се сгъва, поне не забележимо по време на поемане на тежестта. В същото време, в горната част на "вълната", топка и съответно таза, за момент сякаш увисват в безтегловност. Много подобно е и в танго, когато в нулата двойката не трябва да има блокажи, а да остави инерцията и действията на кавалера да обусловят следващата крачка.
И така, ако можем да направим тези тупвания и "безтегловности" правилно и едновременно за двамата в двойката, то ние можем да "ходим танго", иначе казано ние вече танцуваме танго. А не просто го крачим. За съжаление сигурно пак няма да бъда разбран, но както се казва, комуникацията е въпрос на предаване и приемане - и предавателят, и приемникът трябва да са на една вълна. Ако не са, комуникация няма. Така е и в двойката, този начин на танцуване (за мен единствен, не знам да има други с подобен ефект) се получава само ако и двамата го могат.
