Истинско танго

О, не, пак ли?

Пак. :-)





Едното е истинско, другото менте. Мисля, че няма нужда да обяснявам кое кое е.

Американски (северно) танго манталитет

Източник

Превод със съкращения

Често ни питат, защо хората, които танцуват танго, не се усмихват? Нима не се забавляват? Отговорът ни идва във форма на аналогия, която добре върви с ужасната медийна фраза "танго е вертикален израз на хоризонтални желания". И така, когато правите любов/секс/, колко от вас се усмихват? Спокойно може да се каже, че почти никой не го прави. Това значи ли, че няма удоволствие? Не! Сексът и любовта, също като танго, са "сериозно нещо".

И така, идваме си на думата. Без значение на танцувания стил, наблюдаваме, че северо-американският танго манталитет (NATM) е напълно различен от този, съществуващ в Буенос Айрес. По-опростено погледнато, можем да структурираме разликите в три групи: "Фактор на радостта", "Фактор на връзката" и "Фактор бъди мил":

Фактор на радостта - NATM изисква тангото да е купон. Това почти изисква да се смеем, докато танцуваме. Има изразена тенденция кортините да са части от много весели, или поне "приповдигнати" мелодии. И накрая, но не по важност, самият танц трябва да е купон. Трябва да правим "уникални" и "интересни" неща, да си играем с музиката и партньора, да "купонясваме" - я какво болео:

Фактор на връзката (connection) - NATM има натрапчива фиксация върху връзката. Няма се предвид простата "бъдете заедно гърди в гърди" "абрасо" връзка, а нещо специално, нещо мистично, трудно да се опише, предмет на разговори, блогове и семинари. Но накрая си остава мистика, колкото и всъщност да не е.

Причината за това, според нашият опит като ученици и преподаватели, е че абрасото се преподава лошо, или даже никак. Когато учениците са напътствани да "дадат гръдният си кош на другия" и "да следват гърдите на другия през цялото време", за истинска връзка просто не можем да говорим.

Фактор "Бъди мил" - в NATM е много важно да сме мили. Забравете да отидете на милонга, защото искате да прекарате приятно. Неееее, милонгата е място, в което забравяме за себе си. От вас се очаква да танцувате с всеки/всяка, с колкото може повече най-различни партньори, без значение какво точно могат.


И накрая, да се усмихнем, да гушнем, да цункаме и сърдечно да благодарим на този всеки, без значение дали наистина ни е харесало?

Статията е за северна Америка, но "Думам ти дъще, сещай се снахо!"

It’s how you walk making a turn, in a straight line, to one side. It is how you place your feet on the floor.

Javier Rodriguez

Хавиер за ходенето - важно е как ходиш, докато пивотираш, стъпваш в права линия или встрани. Важно е как поставяш крака си на пода.

Как така ходиш, докато пивотираш? Себе си ли, дамата ли? И това с крака на пода, това старият спор дали първо петата, първо пръстите или пък цялото стъпало да поставяш?

Сега, за съжаление това не може да се разбере от хората, които не са проумели ходенето. Омагьосан кръг: Обяснението се разбира само от тези, които нямат нужда от обяснение. Колкото и да опитвам, не съм успял до момента да обясня как се танцува на никого. Какво представлява прословутото ходене и каква е точно връзката му с танца - защо просветените смятат, че двете са неразривно цяло? Аз го разбирам, но за съжаление съм единствен в България. Ако имаше друг, щях да го зная. А всъщност, няма никаква мистика в ходенето, всичко е здрав разум за това, какво да се направи, за да се улесни воденето и следването. НО, никой не разбира.

Че ходенето в танго не се състои в "ходене". Не последователните крачки са ходенето, което търсим. Казвал съм го много пъти, пак ще повторя - ходенето в танго е КАК правим всяка една стъпка. Стойката и ходенето са едно и също нещо. Стойката и пивотът са едно и също нещо. Хубав пивот не може да се направи без правилна стойка в края на предишната крачка, а правилната стойка се получава само с правилно ходене. Всичко е един комплекс, който се казва аржентинско танго. Въпросът е, какъв термин да използваме за тези, които танцуват правилно, и тези, които си танцуват тяхна версия на танца. Засега не съм намерил по-добър начин от "могат/не могат да ходят", въпреки недоумението на хората - ясно е, че не разбират, но също така както и другояче да го кажа, пак няма да разберат.

Има ли една истина в танго?

За съжаление човекът от TanguerIN е прав - всеки има своята си истина в танго. Това не е хубаво, никак даже. Ако някога танго се провали (за втори път), то това ще е заради такива хора. Едно една демонстрация на този "многоистинен" танц:



Ужасно уродливо "нещо" посред Б.А., в уж престижния клуб Канинг. И какво, и тези ли имат своя собствена истина? Несъмнено имат. Но докъде е границата? Всяка ли индивидуална представа за аржентинско танго е валидна? Това дали остава същият танц, когато всеки си танцува според собствената си истина?

Съжалявам, но няма как да се съглася с глупостта за "своята си истина". Танцът има нещо, една особеност, която го дефинира, и всяко достатъчно голямо отклонение от нея го превръща в друг танц, ако изобщо е танц. Жалко за тези, които, поради неосведоменост (за неопитните), или липса на усет (за тези с многогодишен псевдо-опит), не знаят за какво иде реч.

Горното изпълнение получава овации, има само положителни коментари в youtube . . . какво ли да коментираме повече?

Злобата пак ни напъна

Вече няколко пъти се случва след изказани критики по различен повод, хора от софийските "школи" да се дразнят и кой знае защо да обвиняват осмелилите се на критика, че изпитват злоба. Цитат от днес: "Браво бе, хора! Злобата пак ви напъна!". Тези хора не знам какво имат в главите си, но да си представят, че човек изказва критика, защото "го напъва злоба", е доста посредствено като мислене. По съшия този днешен повод, критикувайки уменията на Алехандра и Адриан, ми се скараха, че тъй като съм аматьор, нямам право да се изказвам крайно за уменията на професионалисти. Първо, всеки има право на мнение. И второ, няма нужда да си професионален певец, за да разбереш кога някой пее фалшиво, пък било то и уж професионалист. В танго, поради исторически наложилата се липса на ясни критерии (публиката пък изобщо няма такива), всеки може да се обяви за професионалист. Дори и тези, които "пеят фалшиво". Ето илюстрация:

Мислех да не коментирам "уменията" на тази двойка, но така и така стана въпрос. Тези двамата ги наблюдавам отдавна, наистина са канени на много места по света. Но това просто значи, че правят достатъчно зрелищно шоу за масовата публика. Тази публика не разбира и никога няма да проумее кое е ценното в аржентинското танго. Горният пример показва едно наистина жалко "танцуване". Това не е красивият танц, който знаем и към който се стремим. Човек, който сам не танцува на едно поне прилично ниво, прилично дотолкова, че поне минимално да е ориентиран какво да види у другите - няма как да оцени как танцуват те. То затова и ни обвиняват в злоба, тъй като изобщо не разбират за какво иде реч. Съжалявам, не мога да помогна на човек, който се занимава с танго доста години и още не е разбрал как се танцува този танц - визирам този, който обвини днес трима души в "злобни напъни", пишейки от профила на най-активната "школа" в София.

Какво цените най-много в жената, с която танцувате?

Въпрос и отговор от едно интервю с Фабиан Пералта

Que valoras en la mujer cuando bailas?

Primero agradezco a la bailarina el compartir ese tango que me provocó invitarla a bailar, lo que valoro fundamentalmente es la entrega, si se da eso, puedo disfrutar el baile hasta con gente que recién empieza a bailar.
Lo que importa es el abrazo, no es solo conducir, es la entrega, es abrir un canal.

Превод от Руми:
Какво оценяваш в жената, когато танцуваш?

Първо благодаря на танцьорката, че споделя това танго, което ме е провокирало да я поканя да танцуваме; това което основно ценя, е отдаването; ако това се постигне мога да се насладя на танца дори с хора, които отскоро танцуват.
Важна е прегръдката, не само воденето, а отдаването, това отваря един канал.

Аз предпочитам да не превеждам думата "ентрега", защото преводът на български "отдаване" не дава точният нюанс. По-добре да ползваме оригиналната дума, също както ползваме "кпмпютър" вместо "изчислител". И това, което аз разбирам под "ентрега", е същото, което влагам в "пасивно следване". Пасивно не в смисъл на заспало, или умряло, или мудно, или всякакви там негативни асоциации, които правим с пасивността. Пасивно в смисъл на това, че дамата получава цялата енергия наготово от кавалера, за всяка крачка, за всяко завъртане, за всяко спиране.

Себастиан Арсе за ходенето

__________________________

Ще преведа няколко пасажа от следният цитат на Себастиан Арсе. Човекът наскоро разбра как се ходи, и явно се е впечатлил така, че говори също толкова крайно за ходенето, колкото го правя аз. Т.е. ако не можеш да ходиш, танцът ти е едно голямо НИЩО.

И така, започвам с превода:

"Защо е толкова важно най-напред да се владее ходенето. Защото в танго танца има нещо, което няма връзка с фигурите и не може да се овладее чрез трениране на фигури."

Не друго, а правилното ходене:

"Защото в ходенето е това качество на танго танца, което е миризмата за хубавото ястие, точният цвят на небето за художника, сполучливият нюанс в една мелодия, или думата, която най-добре показва чувствата ти в един стих."

Да, звучи поетично някак - защо ли? Защото точно така се чувства човек, когато танцува добре - като художник, като композитор, като поет.

"Учители, танцьори . . . всички трябва да започнат като си забранят да правят каквито и да било комбинации поне за седмица, и ще почувстват може би разликата в усещането за танца. Няма да е лесно. Егото ви ще бъде против вас. Ще чувствате че танцът ви е празен. И той ЩЕ Е ПРАЗЕН, защото вие сте били едно НИЩО, по-точно танцът ви е бил НИЩО, липсвало му е нещо важно. ВИЕ! След празнотата, след борбата с егото, вероятно ще се примириш. Което ще донесе МИР. Този мир със себе си ще доведе до състояние на духа, което ще ви освободи от структурата, от фигурите. И оттук насетне няма да сте роб на тялото си, а ще бъдете верен на чувствата си в танца, просто оставяте тялото си да си върши работата само."

Няма нужда от кой знае какви коментари - освен че все още в България нямаме двойка, която да може да ходи и оттам да танцува добре. А иначе организации и мероприятия всякакви. Но не и да се научим да танцуваме. Това май не е важно.