Американски (северно) танго манталитет

Източник

Превод със съкращения

Често ни питат, защо хората, които танцуват танго, не се усмихват? Нима не се забавляват? Отговорът ни идва във форма на аналогия, която добре върви с ужасната медийна фраза "танго е вертикален израз на хоризонтални желания". И така, когато правите любов/секс/, колко от вас се усмихват? Спокойно може да се каже, че почти никой не го прави. Това значи ли, че няма удоволствие? Не! Сексът и любовта, също като танго, са "сериозно нещо".

И така, идваме си на думата. Без значение на танцувания стил, наблюдаваме, че северо-американският танго манталитет (NATM) е напълно различен от този, съществуващ в Буенос Айрес. По-опростено погледнато, можем да структурираме разликите в три групи: "Фактор на радостта", "Фактор на връзката" и "Фактор бъди мил":

Фактор на радостта - NATM изисква тангото да е купон. Това почти изисква да се смеем, докато танцуваме. Има изразена тенденция кортините да са части от много весели, или поне "приповдигнати" мелодии. И накрая, но не по важност, самият танц трябва да е купон. Трябва да правим "уникални" и "интересни" неща, да си играем с музиката и партньора, да "купонясваме" - я какво болео:

Фактор на връзката (connection) - NATM има натрапчива фиксация върху връзката. Няма се предвид простата "бъдете заедно гърди в гърди" "абрасо" връзка, а нещо специално, нещо мистично, трудно да се опише, предмет на разговори, блогове и семинари. Но накрая си остава мистика, колкото и всъщност да не е.

Причината за това, според нашият опит като ученици и преподаватели, е че абрасото се преподава лошо, или даже никак. Когато учениците са напътствани да "дадат гръдният си кош на другия" и "да следват гърдите на другия през цялото време", за истинска връзка просто не можем да говорим.

Фактор "Бъди мил" - в NATM е много важно да сме мили. Забравете да отидете на милонга, защото искате да прекарате приятно. Неееее, милонгата е място, в което забравяме за себе си. От вас се очаква да танцувате с всеки/всяка, с колкото може повече най-различни партньори, без значение какво точно могат.


И накрая, да се усмихнем, да гушнем, да цункаме и сърдечно да благодарим на този всеки, без значение дали наистина ни е харесало?

Статията е за северна Америка, но "Думам ти дъще, сещай се снахо!"