Да стъпиш, или да не стъпиш . . .

Това е въпросът пред дамата в течение на една стъпка - и отговорът е - никога, освен ако не се налага. Т.е. дамата никога не сменя опорния крак, освен ако не ѝ се налага. А кога се налага? Когато кавалерът определи краят на крачката, мястото на стъпване. Без значение от дължината на крачката, нулева, къса, средна, дълга и всички междинни дължини. Бях веднъж на един частен урок с аржентинска двойка - те горкичките, ми обясняваха как крачките били три вида, къси, средни и дълги. И се "индикирали" по различен начин от кавалера в самото начало, така че дамата да знае каква дължина да изпълни. Голяма глупост, добре че още тогава бях в час и напълно ги игнорирах, иначе вероятно щях да съм много объркан. Всички крачки са еднакви като техника. Например, нулевата крачка или "смяна на тежестта" на място. Дамата бива просто преместена от крак на крак, като бива придържана леко във височина, за да не се окаже, че е "залитнала" в някоя непредвидена посока. Всички останали крачки включват "залитане" в контролирана (частично или напълно) посока. Залитането не е неконтролиран процес, а отработено движение, което други учители наричат например "проекция". Никога не се просто проектира кракът, без вече да имаме движение в съответната посока. И тази проекция е пропорционална на движението. Малко движение, малка проекция. Грешно е да се изстрелва напред (или назад, встрани) някакъв изправен крак, без да има движение в съответната посока. Особено грешно е това да се придружава с неводено приклякане. Но да не се отклоняваме - връщаме се на това, че дамата никога не стъпва преди кавалера. Многобройните неориентирани поклонници на активната дама естествено ще се съгласят, но ще твърдят, че тя ще трябва да усети кога да стъпи. Аз пък твърдя, че дамата усеща, но не дали трябва да стъпи, а чак след като е вече "стъпена" чрез съответното физическо въздействие от кавалера. Най-интересното е, че това последното не трябва да се учи, работи 100% с напълно необучени дами. Веднъж нестъпили сами (тази част иска обучение), дамите биват "стъпени" съвсем безпроблемно в нужният момент от опитния кавалер.

Моментът на безкрайното отлагане на стъпването се вижда добре в това видео - още в самото начало има красноречиви моменти:


Няма значение каква е крачката, няма значение скоростта, няма значение колко е напреднало движението - дамата просто не стъпва, остава на оригиналния крак, докато не получи въздействие и не се окаже върху другият. Няма дебнене и разсъждаване кога е този момент, тя просто чака да се случи.

Ако видеото по-горе ви е тъмно, ето друго:


А ето и една вече несъществуваща, но много майсторска двойка - добра илюстрация както към тази, така и към предишната публикация:

Андреа, Хавиер, Антон и неговите тояжки

Преди време показах едно видео, как Anton Gazenbeek танцува с тояжки (пръчки, sticks). Тогава не обясних защо това е важно, сега ще кажа две думи. Умелият кавалер не дава знаци, а води директно дамата си. Тя, като всяко физическо тяло, има определени инерционни и други свойства, които са неизбежни от гледна точка на механиката. Имаме избор - или да ги игнорираме, при което те непрекъснато ще ни се мешат и пречат - бидейки физически явления, няма как да изчезнат. Или ще ги овладеем, и ще ги ползваме, за да танцуваме по-добре. И така, първото и най-важно свойство на дамата по отношение да двойката е опората. Моля, да не се бърка със стила "апиладо", където с това се прекалява. Ето видеото с тояжките, страхотна илюстрация на този принцип:



Ето, стравнете дали Андреа през повечето време не предлага тази опора точно както една тояжка, без да се клати и да се пъне да мърда в разни посоки:


По някаква странна причина, всичките ми ученички досега бяха напълно неспособни да разберат тази проста функция. Жалко за усилията от моя и тяхна страна.